Бай Наско е категоричен: „За китайска цаца не съм чувал дори“
13 Август 2012, Понеделник
Ядем ли китайска цаца и какво плува в нашето море
Автор: Георги Ваташки
Какво му трябва на човек в адските жеги на лято 2012. Да се добере до морския бряг, където да се отдаде на изкушението на всички отпускари – студена халба бира с вкусна пържена цаца. Или пък друга черноморска риба. Край плажа просто никой не се сеща за кебапчета...
Само че дали всичко, което ни сервират морските заведения и капанчета, е такова, за каквото ни го представят загорелите от слънцето сервитьори.
Преди седмица приятели от София споделиха, че поръчаният от тях уж черноморски сафрид в крайплажното бистро ги изненадал със странния си „пластмасов“ вкус. В отговор на протестите им, любезното момиче, което им сервирало порциите, невинно обяснило, че рибата е била дълбоко замразена и може би затова така непривично въздейства на вкусовите им рецептори.
Скоро след тази случка се появи информация, тиражирана в доста печатни и електронни медии, че цацата, която ни се поднася в морските курорти, е внос от Китай. Екип на „Десант“ незабавно тръгна по следите на любимата на всички българи копърка, за да установи каква е истината за произхода на морските блюда този сезон.
Първата ни спирка бе пристанището на древния Несебър. Рибарите от градчето са преквалифицирали своите лодки в корабчета за разходка и вместо да дебнат рибни пасажи, чакат любопитни руснаци и чехи, за да им покажат „отвътре“ залива.
Според един от морските вълци Атанас Тодоров, когото заварихме да защитава честта на местните рибари, заради топлата вода по крайбрежието рибата се е оттеглила навътре в морето и си трае там. А сервираните по заведенията в Стария град сафрид и ципура са турски.
Скумрията също не е черноморска, а внос от далечна Канада. С българско „гражданство“ са единствено леферът и калканът, но те пък се въдят в много малки количества, които се оказват недостатъчни да задоволят родния пазар, особено през летния сезон. Иначе попчета се намират в изобилие, а при повече късмет несебърските рибари може да се похвалят и с улова на някой и друг паламуд. Всичко останало е внос от далечни морета и океани.
Що се отнася до цацата, Атанас е категоричен, че си е наша, родна. „Ловим я рано сутринта – напълно прясна и българска. Както си е било винаги. Ако няма, примерно както когато беше бурно морето преди няколко дни, я замразяваме и я продаваме на кръчмите. За китайска цаца дори не съм чувал“. И компетентно ни разяснява, че за него това твърдение е абсурдно, тъй като дребната рибка вирее само в Средиземно море, Черно и по Атлантическата линия, така че няма как китайците да я хващат по китайско и да ни я доставят оттам в България.
Бай Наско, както е известен несебърлията, сподели с горчивина причините за малките количества българска риба. „Уловът намаля много тази година заради корабите, които използват дънни тралове. Те разорават дъното в търсене на миди и унищожават хайвера и храната на рибите. А отделно водата се трови от танкерите на „Лукойл“, сподели той и допълни, че с пълна сила продължава и порочната практика на турските власти да спират преминаването през Босфора и навлизането в Черно море на големите рибни пасажи.
Проблем за рибарите, според морския вълк, са и ниските изкупни цени на уловеното в мрежите им. „Нашия сафрид търговците на едро го вземат за 5-6 лева за килограм. После по заведенията се продава от 10 до 15 лева. Така кръчмарите само с една порция си избиват парите. А ние с тия пет лева кое да купим по-напред – нафта за лодките или такъми и мрежи. Ако откажем да продаваме, ни плашат с евтин внос от Средиземно и Северно море. Не е далеч денят, когато българските морски деликатеси напълно ще изчезнат от пазара“.
В правотата на бай Наско се убедихме, когато продължихме нашето разследване с обиколка на рибната борса в Бургас. Веднага се набива на очи, че тук сезонната черноморска риба липсва. На тържището се предлага предимно речна и замразена риба.
Замразена е и цацата, предлагана от тях. Българска обаче се оказа копърката само на един от търговците. Складовете на всички останали са заредени с уж руска цаца. Дори на пръв поглед се вижда, че рибата е малко по-едра от любимото бирено мезе. Обстойната проверка на нашия екип разкри, че всъщност става въпрос за латвийски шпроти. С това име цацата е известна в Европа.
Спецове от бургаската рибна борса ни разясниха, че от Поднебесната империя се внасят хек, минтай и японска скумрия. Океанската посестрима на последната пък бе „пристигнала“ у нас от местообитанията си в Хърватско или от далечните норвежки фиорди. Компания й правиха дори замразени екземпляри от студените води на Исландия.
Това, което видяхме на един рафт и помислихме за калкани, всъщност се оказа... ватос. Приликата между двата вида е голяма и често туристите се объркват, взимайки по-долнопробния средиземноморски ватос, вместо култовия му „двойник“, подведени от по-ниската цена.
На рибния пазар не липсва и екзотика. Особено впечатление прави макроронусът – деликатесна разновидност на хека, чийто дом се оказа далечна Нова Зеландия. Океанският кликач е пък с обичайна „адресна регистрация“ в Северния Атлантик.
Къде обаче е българската риба в целия този разнороден асортимент от всякакви континенти и океани?
Управителка на рибен склад на едро, пожелала анонимност, сякаш ни разкрива някоя ревниво пазена съдбовна тайна, ни отвори очите, че единствено карагьозът и мъничката атерина са уловени в български води. Рядко се среща и родна пъстърва, само че тя трудно се открива сред масово продаваната по тържищата нейна посестрима от Фарьорските острови.
От нашите ширини отдавна е изчезнала и ципурата. Ако държите все пак тя да присъства в менюто ви, ще може да си вземете от пазара само средиземноморска – основно италианска и испанска. Кефалът твърдо е турски, големите живи раци пък се оказват родом нейде от Северния Атлантик.
За да бъдем докрай обективни, проверихме и какво предлагат крайбрежните заведения в Морската градина на Бургас. Собствениците им определено не бяха отзивчиви към споделянето на „фирмената“ си информация с нас, но част от персонала подхвърли под сурдинка, че „прясната“ риба, която се сервира на туристите, е по-скоро изключение. На практика се пържи най-вече дълбоко замразена цаца, която може и да не е от Китай, но в повечето случаи не е и българска.
С две думи китайската инвазия на рибния пазар се оказа преувеличен слух, но разследването на „Десант“ по тържища, капанчета и рибарски пристанища разкри една тревожна тенденция. Вече е много близо денят, в който морска държава като нашата ще се окаже без своя морска продукция на трапезата. Как човек да не се връща с носталгия към спомените за времето, когато България имаше близо 40 кораба в риболовния си флот и добив от 130 хиляди тона риба на година, който продаваше не само у нас, но и по целия свят.
