Паметникът на Георги Димитров в Димитровград бе демонтиран през 1992 г., но само след 20 години отново ще го върнат на централния градски площад
08 Август 2012, Сряда
Духовете на Георги Димитров и Ленин все още бродят по нашите улици
Автор: Диана Славчева
Ако някой храни илюзии, че сме приключили със светлото си социалистическо минало, много се е заблудил. Не защото днешното все по-еднолично управление на бившия пожарникар удивително напомня някогашното еднолично управление на бившия печатар с партизанско име Янко Нееее...
Дано на Борисов не му стане много мъчно, но трябва да осъзнае, че мацотенето на образа Му с графити по коли и тренове все още не е върхът на култа към неговата личност. Виж, друго си е да ти вдигнат паметник неръкотворен или пък да кръстят улица, булевард или площад на твое име във всяко градче и паланка на родината. Както някога се правеше с един друг печатар, станал световно известен като „Героя от Лайпциг“ и местно известен като „Вожда“ и „Учителя“. При това – „пръв учител“. Точно така – Димитров. Георги Димитров.
Нищо, че извадиха мумията му от злачните и упокойни подземия под площада срещу преустроения в царски дворец някогашен конак. Нищо, че взривиха извисяващия се над остъкления му саркофаг мавзолей, за което се похарчиха милиони, достатъчни да се асфалтира половин София.
Той остава жив и като в някой касов холивудски филм на ужасите неговият нетленен образ току броди като призрак тук и там из страната. Пък може и да броди по Европа, ама за там не знаем.
Установихме само, че у нас в много селца и градчета, къде по-големи, къде по-малки, централни и главни улици и сокаци продължават да носят името на Георги Димитров. Така се казва и основният булевард в Ивайловград.
В този най-югоизточен град в Родопите впрочем може да се срещнат все още и такива улици като: ул. „Септемврийско знаме“, ул. „9-ти септември“ и дори има улица „Строителни войски“ – онова уникално армейско формирование, което след демократизирането на народната ни република бе девоенизирано и преобразувано в еднолично акционерно дружество с държавно участие.
Разглеждайки картата на България откриваме улици и булеварди, кръстени на Георги Димитров и все още съществуващи като такива, в Провадия, Мездра, Раднево, Враца, Козлодуй, Симитли, Кнежа, Твърдица, Етрополе, Чирпан, Дългопол, Криводол... А пък по селата си е направо навалица от Димитровци. Един любопитен списък на адресите на пощенските станции във Врачанско например разкрива, че една шеста от тях (по-точно 53 от общо 296) се намират именно на улици, носещи името на Вожда.
То краси все още уличните табели в десетки села от Сливенско, Търговишко, Шуменско, Ямболско, Монтанско, Плевенско, Видинско... В Кюстендил пък може да се похвалят дори с цял квартал, наречен от време оно „Георги Димитров“. А във видинското село Иново се пази ревниво и наименованието на улицата „Димитровски завет“.
На много места се срещат и такива непреименувани по демократичному сокаци, кичещи се с имената на Васил Коларов или Димитър Благоев.
И за да е пълна картинката на Георги Димитровото възкресение, няма как да пропуснем да споменем и решението на Димитровградския общински съвет от 28 юни т. г. да бъде въздигнат в центъра на града отново огромният 40-метров бронзов паметник на комунистическия вожд. Ей така – в чест на 130-годишнината от неговото рождение, която се навърши това лято.
Апропо, не е забравен и още един вожд – този на световния пролетариат. Да, да – за чичко Ленин става въпрос. С неговото име продължава да съществува площад в Ракитница, както и улици в Криводол, в Бутан и в пернишкия квартал „Църква“. В Перник може да се похвалят и с ул. „Ленински проспект“, че и с ул. „Лиляна Димитрова“ (Ох, съвсем бяхме я забравили тази ремсистка!).
Чудя се, къде гледат местните управници в цитираните населени места – без да искат ли са пропуснали да преименуват тези улици, или пък нарочно? Но и друго има. Понякога е по-добре да не се пипа много-много по табелите, че големи простотии се творят и с новите имена. Като тази в Петрич, благодарение на която един от основните градски булеварди, носещ името на великия български цар Симеон, се кръстосва с още по-централния булевард, кръстен на... Рокфелер!
Така че много е важно кой точно ще е Кръстникът! Иначе току виж, освен Мумията, вземе че се завърне и Батман. Завинаги.
