Упоритият бегач на къси разстояния

Автор: Веселина Николова

Казват, че в Европа, а и по света, спортът за ветерани по правило е хоби на бивши големи спортисти. Логиката е, че те вече са спечелили достатъчно пари и медали, уредили са по един или друг начин живота си и с удоволствие практикуват любимия си  спорт, но вече като любители. Само че както всяко друго правило, и това си има изключения.

Наскоро един казанлъчанин учуди цяла България. Това е 52-годишеният Тихомир Тонев, който  се окичи преди месец в Пловдив със златен медал на спринта на 200 м и със сребърен – от бягането на 100 м във възрастова група 50-55 г. на републиканското първенство по лека атлетика за ветерани.
Този човек никога преди това не е бил спортист. Нещо повече – винаги е водил нездравословен начин на живот и не крие, че е изкушен и от цигарите, и от чашката... На всичко отгоре е с увреден крак, довел го почти до инвалидност. Изпитва затруднения и с дишането.

Но когато през януари случайно разбира, че в страната ни се провеждат републикански първенства по лека атлетика за ветерани, на мига решава да сбъдне своята детска мечта – да стане атлет.
Този негов блян го преследва още от малък, когато бил запленен от един филм, посветен  на маратонските бягания. Документалната лента така го запалила по този спорт, че той веднага се заел да тренира. Родителите му обаче били твърдо против тези негови занимания и повече не го пуснали да припари до пистата.

И сега, десетки години по-късно, Тихомир решава, че има шанс да стане спортист и се записва за спринтовите дисциплини в националната надпревара. Решен на всяка цена да се представи достойно, въпреки здравословните си проблеми, той се заема да тренира усилено, без да пропуска нито ден.

Подготовката му протича абсолютно непрофесионално. С бягане на къси разстояния и загряващи упражнения, които сам си измисля. „За пръв път в живота си стъпвам на тартан и обувам шпайкове. Никой не ми е дал каквито и да било наставления, дори не знаех от къде да си набавя спортните обувки – три пъти пътувах до Русе, Бургас и Стара Загора и три пъти връщах изпратените ми по интернет шпайкове“, споделя неволите си по пътя към победата удивителният казанлъчанин.

При това – в резултат на дългогодишното си замятане на крака, поради получен след немарлива лекарска намеса  дефект в пръстите на едното му стъпало, десният му крайник е станал по-дълъг с 3-4 см от другия. Затова, а и заради деформирания си пръст, Тихомир не може да обуе каквито и да е обувки.
Но както казва един от най-вещите люде в областта на драмата – великият Шекспир: „Всичко е добре, когато свършва добре“.

И след дългите перипетии по набавянето на шпайковете и  след няколко поредни безсънни нощи преди състезанието, Тихомир Тонев застава на старта в спринта на 100 метра. Първоначално тръгва плахо и неуверено по пистата на пловдивския стадион, оставяйки съперниците му да го изпреварят с цели десетина метра. Но събирайки сили и ентусиазъм да сбъдне мечтата си, ускорява чувствително темпото и успява да финишира втори.
Сякаш окрилен от този свой невероятен успех, на надпреварата на  200 метра Тихомир оставя всички след себе си и на гърдите му грейва златният медал.

Но това не слага край на неговите стремежи към все по-високи върхове. Упоритият мъж сега се е прицелил в планираното за септември балканско първенство, откъдето също смята да се върне с отличие. И още отсега си прави планове да запише участие и в предстоящите през 2013 г. европейска и световна надпревара по лека атлетика за ветерани.
Кураж и вяра в собствените му сили получава неочаквано от няколко състезатели, трениращи при именитата ни спортистка Петя Пендарева, от които получава безценни наставления как да тренира и да се готви за състезания.

И сякаш, за да не бъде всичко, което напоследък се случва на Тихомир, като в приказка, съдбата му изиграва зловеща шега. Неотдавна талантливият атлет е нападнат от няколко цигани. Ей така – просто без причина. В настъпилото меле изгубва обувката си и стъпва с босо стъпало върху пръснати наоколо стъкла от натрошени бутилки. Чупи на няколко места и ръката си.
Но желанието му отново да стъпи на почетната стълбичка е толкова силно, че почти е сигурен – за Балканиадата ще бъде на линия. И още от сега може да сме сигурни, че ще успее да се представи достойно. Все пак казват, че спортът е един процент талант и 99 процента упорити тренировки. А Тихомир не може да бъде уплашен с това. Защото вече е разбрал, че това е цената на неговата мечта.  


Битка с рака превръща болна в шампион

Друг пример за подобен случай е 65-годишната шуменка Недялка Бакалова. Нейната история започва няколко месеца, след като ражда дъщеря си през 1964 г. Тогава й поставят кошмарната диагноза „рак“, което я обрича на дълги години разкарване по болнични заведения и санаториуми в отчаяна борба за живот.
Когато е на 34 години, лекарите й препоръчват да бяга по малко – за здраве. И така тя започва да спортува. И след като усеща благотворното му въздействие, Недялка решава да направи следваща крачка, като излиза и на състезателната писта.

Под вещото ръководство на треньора си покрива изискванията за Първи спортен разряд и за кандидат-майстор на спорта в бяганията на 800 и 1500 м. По-късно започва да трупа цяла колекция от спортни отличия. Едно след друго прескочилата трапа жена печели различни кросове, сред които „Шуменска крепост“ и „Залпът на Аврора“, а също и традиционните надбягвания в Пазарджик и Сливен. Само след три години става носител на купата „Най-добър кросов бегач“ за сезон 1980-1981 г. По-късно се впуска и в най-трудната лекоатлетическа дисциплина – маратонското бягане, като на близо 40-градусова жега успява да финишира първа при жените на републиканското първенство в Ямбол.

Днес Недялка държи националните рекорди на ветераните за 200 до 1500 метра и най-доброто европейско постижение за скоростно пробягване на разстояние от 200 м. Миналата година Бакалова се завърна с две титли от Балканиадата в Словения – на 200 и на 400 м.


Рекордьори за Гинес
86-годишната германска атлетка Йохана Каас стана най-голямата сензация на Световното първенство по спортна гимнастика в Котбус, което се проведе в началото на 2012 г. Тя отмъкна под носа славата на младите атлети, някои от които биха могли да й бъдат правнуци.
Демонстрацията на баланс, издръжливост и сила удивиха съдиите и публиката на предварителната квалификация за олимпийския турнир.

На него повече от 200 състезатели спориха за титли на различните уреди, а немската баба се включи в програмата, за да покаже изключителните възможности на човешкия дух и тяло.
Йохана Каас е родена в Хале през 1925 година. Започва да тренира спортна гимнастика едва когато е на 30 години. Преди това е била състезателка по хандбал в националния отбор на Източна Германия. Повече от половин век тя е номер едно във всички национални турнири по спортна гимнастика за ветерани в родната си страна.

Въпреки преклонната си възраст, Каас не спира да участва в състезания и да печели награди. Твърди, че това я поддържа млада.
Атлетичната бабка е записана в Книгата за рекордите на Гинес като най-старата гимнастичка в света. Компания в тази своеобразна класация й прави най-възрастният човек, направил задно салто – почти 95-годишният мистър Сулц от Швейцария.




В категории: Горещи новини