Славяните се разпознаваха по дългите си бели ризи от американ
07 Август 2012, Вторник
Хората от Герлово зарязаха ниви и градини, за да се насладят на великата победа на Крум над византийския император
Автор: Ева Сърнова Снимки: Авторът
Страшно сражение се разрази тази събота по заник слънце във Върбишкия проход, почти на същото място, където на 26 юли 811 година българските войски, водени от хан Крум, разбиват воините на Византийската империя, предвождани от император Никифор I Геник. Тази битка се оказва решаваща за установяването на трайна хегемония на българската държава на Балканите и в средновековна Европа.
Славната победа е една от най-незабравимите в българската история. Може би за това дълголетие на народната памет способства и легендарният момент с превръщането на отрязаната Никифорова глава в ритуална чаша, с която нашият владетел след това вдига наздравици със славянските князе.
Предисторията Императорските войски навлизат в българска територия на 20 юли 811 г. Само за 3 дни Никифор достига, обсажда и превзема Плиска. После ромеите започват да разграбват и опустошават престолнината, като подлагат местното население на нечувани жестокости. При последвалото клане падат жертва всички наред – без разлика на пол и възраст.
Докато василевсът и неговите войници пируват за победата, кан Крум се готви за възмездие. Българите заграждат входовете и изходите на Върбишкия проход с дървени укрепления. Пътят за отстъпление на армията на Никифор е отрязан. През нощта срещу събота, 26 юли 811 г., българите нападат изплашените византийски войници. В старопланинските теснини около днешното село Върбица дрънчат саби и се лее кръв. Византийският император е убит в палатката си. В боя загиват и много видни велможи и военачалници на ромеите. Синът на Никифор пък е тежко ранен, но успява да избяга. След няколко седмици обаче умира от раните си в Константинопол...
Възстановката На 1000 метра надморска височина на една широка поляна в местността Янък куле във Върбишкия проход, непосредствено под планинския връх Котата, сега близо 200 доброволци разиграха отново драматичните събития, станали преди 1201 лета.
Около своеобразната арена на битката се събраха над 500 души от целия регион на Герловото (така се нарича цялата хълмиста историко-географска област в тази източна част на Предбалкана, б. р.), за да наблюдават театрото. Те бяха захвърлили лопати и мотики и зарязали ниви и градини, за да се насладят на великата победа на Крум над Никифор.
Истинската битка всъщност е станала на най-тясното място на прохода, но това не попречи да се осъзнае мащаба и драматизма й и на тази значително по-просторна територия.
В роли на българи, славяни и византийци се превъплътиха членовете на шуменския родолюбив комитет „Крум Страшний“, който бе главен организатор на тази възстановка. Партнираха им колеги от търговищкия клуб „Възраждане“. Като конници гастролираха ентусиасти от варненския Клуб за пазители на българските традиции „Вояк“. Международен облик на събитието придаваха двайсетина млади скаути от Испания, Латвия, Румъния и Франция, които са на бивак край Шумен. Те се „сражаваха“ на страната на българския хан.
За внушителното шоу са изработени над 500 бутафорни стрели, копия, саби, лъкове, щитове и мечове. Те са сътворени в дърводелската работилница на 30-годишния Ахмед Ахмед от село Бяла река. Чевръсти шивачки пък само за една седмица са ушили от американ белите ризи на славяните.
Ще издадем и още една любопитна подробност, останала иначе скрита „зад кулисите“ от възторжената публика. Тъй като кандидатите да играят „лошите” не достигнали, някои от ромеите се наложи да умират по два-три пъти. Един от тях бе и колоритният директор на училището във Върбица – историкът Явор Якимов, който е и председател на родолюбивия комитет „Крум Страшний“. Загърнат в синя мантия, той „възкръсна“, след като веднъж бе загинал на бойното поле, за да го убият още веднъж, малко по- зрелищно.
В пурпурните одежди под короната на император Никифор пък се оказа, че се е пременил лекарят- хематолог от шуменската болница д-р Юлиян Йорданов. Медиите се надпреварваха да го снимат как държи в ръка „собствения“ си череп. Накрая докторът призна, че за последните 5 години е участвал в 130 възстановки, но мечтата му била да изиграе императора Никифор.
Неговата „гибел“ беше посрещната с френетични възгласи от воините-победители и от публиката. Те чуха и прочутата фраза на Крум: „Като не щеш мира, на ти секира“, изпълнена със страховит патос от бившия военен Христо Драгозов от Шумен, който влезе в кожата на българския кан.
