Фермерските протести от началото на годината сега се наказват от правителството с наказателна акция срещу производителите в селското стопанство
03 Август 2012, Петък
Полза от поскъпването на насъщния ще имат единствено управляващите
Автор: Анна Петрова
Когато хлябът беше безбожно евтин, на село си хранеха животните с него. Когато става все по-скъп, с него храним политиката – всичките там национални съвети по това и онова; министерствата на Мирослав Найденов и на Симеон Дянков; даже опозицията, която всяко лято дежурно „алармира”: Хлябът поскъпва!
Понякога държавата е като камък на шията – превива ти врата, огъва ти раменете и от гражданин те прави поданик. А поданикът вместо към нови хоризонти, гледа все в краката си. Та благодарение на същата тази държава от години всички са по-големи от хляба. Не някои, а всички са по-големи от хляба!
Например природният газ, който все така поскъпва, въпреки обещанията на последните няколко правителства, че няма да е така. Повишаващите се цени на синьото гориво направиха изкуствените торове непосилни скъпи. А пшеница с гюбре не се наторява, май…
Горивата и лично министър Симеон Дянков също са по-големи от хляба. От години лъжат земеделските производители, че ще освободят дизела и бензина за селскостопанските машини от акциз, но не го правят. В България акцизът за бензина е 710 лв. за 1000 литра, докато за дизеловото гориво е 630 лева. Не е все едно за фермерите дали ще го плащат, или няма. Така, както за пекарите не е все тая дали токът ще поскъпва на всеки 6 месеца и то не с по процент-два, а с шоковите 13 на сто, както стана от 1 юли.
Неотдавна Радослав Христов от Националната асоциация на зърнопроизводителите, простичко обясни защо ядем клисав хляб.
По думите му, хлябът трябва по принцип да се пече 18 минути, но той се пече 15 минути, за да се спестява електроенергия и други консумативи.
Има с какво да споменем още веднъж министър Дянков. Откакто ГЕРБ управлява държавата, а той – хазната, върви едно нововъведение: начисляването на ДДС върху изплатената рента на собствениците на земи - веднъж се извършва разплащане в натура и после се заплаща 20% ДДС към държавата.
Според арендаторите това е абсурдно и допълнително оскъпява продукцията.
Още по-остър в мнението си за ролята на държавата е председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите Ангел Вукодинов.
Според него след фермерските протести в началото на годината, правителството тихомълком води наказателна акция срещу „селяните“.
Част от нея е намаляването на националните доплащания от 10 лв. на 3 лв. на единица площ.
Не е нормално зърнопроизводството, най-работещият подотрасъл на българското земеделие, носещ най-много доходи в последните години, да не бъде стимулиран, а напротив – ние виждаме, че при нас е наказан, посочва Вукадинов в интервю за агенция „Фокус”.
Борсите и годишните времена
Според един крилат виц от времето на социализма, на българското земеделие най-много му пречат империализмът и четирите годишни времена. Ситуацията изобщо не се е изменила, доколкото империализмът дойде и у нас и цените станаха борсови – на зърното, на горивата, на храните.
Четирите годишни времена останаха все така зле настроени към българите, както при социализма.
Зимата беше незапомнено студена, а лятото продължава да е невъзпитано сухо и рекордно жежко, без изобщо да се съобразява с унищожените в последните години напоителни системи. Но сушата не е само в България, тя е и Украйна, Казахстан, САЩ – основните световни производители на зърно.
В резултат на това и на очакванията за по-ниски добиви, през юли само за две седмици на борсите в САЩ пшеницата поскъпна с 34 %, след което бе отбелязано известно понижаване на котировките.
„В условията на свободен пазар, изкупните цени на пшеница в страната са в пряка зависимост от международните котировки. Така, дори при добра зърнена реколта в у нас, цените на хлебното зърно могат да се покачват, следвайки световните тенденции”. Това се казва в анализ на пазара на пшеница и хляб, публикуван на интернет страницата на Министерството на земеделието и храните (МЗХ). Според експертите на Мирослав Найденов, именно развитието на международните пазари може да се посочи като основен фактор за покачване на изкупните цени на пшеницата в България през последните няколко седмици.
В България настоящата изкупна кампания стартира при ценови нива от около 320-340 лв./тон хлебна пшеница за различните региони на страната, показва системата за агропазарна информация (САПИ). Но през юли се регистрира постепенно повишение на изкупните цени на хлебната пшеница, до средно 421 лв./тон за страната към 25 юли, когато вече са ожънати над 90 на сто от площите.
Отново от САПИ научаваме, че средната себестойност на тон пшеница е около 300 – 320 лв. Средногодишното потребление на пшеница в България е в порядъка на 1,7-1,8 млн. тона, от които 1,1 млн. тона за производство на брашна за хляб и хлебни изделия.
Най-добре е държавата да не се меси изобщо
Ако основната суровина на хляба - брашното, поскъпне и кумулативните разходи поскъпнат - газ, ток, горива, нормално е да се иска по-висока цена на хляба. Но да искаш по-висока цена и пазарът да я приеме е друго нещо, коментира Едуард Стойчев, председател на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата. Според него държавата не би трябвало изобщо да се меси в ценообразуването на нищо. Трябва да се търси равновесната цена без предварително да се обявяват някакви драстични цени и да плашат хората.
Убеден съм, че цените на зърното ще паднат. В цял свят обаче, храната през последните години никога не е поевтинявала. Всеки производител иска да увеличи цените си, защото в един момент печалбата му става по-малка, но всичко зависи от пазара.
Можеш да си вдигаш цените, но дали хората ще купуват, това е съвсем отделен въпрос. Ние нямаме тук кой знае какви механизми, защото сме членове на ЕС.
