На 13 юли във вестник „Десант“ бе публикуван материал, озаглавен „Излишните хора в държавата Абсурдистан“. Както очаквахме, статията предизвика огромен интерес сред хората в неравностойно положение. Защото, вместо да намери пари за най-ощетените хора в държавата – инвалидите, социалният министър Тотю Младенов реши да пести от тях, за да пълни гербаджийската хазна. Идат избори и тези, които са се вкопчили във властта, са готови да пренесат в жертва точно уязвимата част от обществото, за да набавят средства за бъдещата търговия с гласове.
В цитирания материал описахме предвидените от ГЕРБ промени в Закона за инвалидните пенсии. И по-точно – срещу инвалидните пенсии. Безумните текстове все още не са окончателно приети, надяваме се управляващите да се откажат от тях, преди да са влезли в сила. И преди да са опропастили напълно живота и на бездруго смазаните от съдбата хиляди човешки души.
Позицията на „Десант“ провокира наши читатели да ни пращат писма с мнения по темата и да разказват личните си истории. Най-много ни трогна бай Кольо (както сам се подписва) от Кюстендил, който ни изпрати отворено писмо до премиера Бойко Борисов. Публикуваме текста с незначителни съкращения:
Уважаеми
г-н Борисов,
Роден съм на 6 октомври 1948 г. в гр. Кюстендил. На 17 октомври 1978 г. пострадах при трудова злополука, паднах от 8 метра, от производствено хале и от тогава съм на инвалидна количка (трудоустроен първа група с чужда помощ).
В Кюстендил кмет е Петър Пунов. Вие, г-н Борисов, му дадохте чек за проект за 88 милиона лв. за направата и ремонта на водопровода и канализацията на града. Пак Вие, казвате по телевизията, че на Паунов проектите му се случват и ако той желае, винаги ще го приемете във Вашия кабинет.
Но какво е положението в действителност?
Бюджетът на общината за 2011 г. не е окончателно приключил, а за 2012 г. не е приет.
Не кой да е, а Вашата дясна ръка – уважаемия финансов министър Симеон Дянков при финансова ревизия е установил, че община Кюстендил е затънала с 20 милиона и 895 хиляди лева. Тоест, пари в общината няма.
През 2009 г. аз гласувах за ГЕРБ.
Вие, г-н Борисов, казахте, че ще има открито управление. Вашият бивш областен управител ми повтаряше: „Бай Кольо, сега, като вземе властта ГЕРБ и Борисов ще ви увеличи пенсиите с по 50 лв“. После вие се затворихте на вашия си Олимп и загърбихте големите проблеми на малките хора като нас.
И какво се получи за тези три години – криза, мизерия, студ и глад. Никакво увеличение на пенсиите и заплатите. Но за вашата върхушка и администрация си гласувахте да получат по 10 допълнителни заплати и увеличение с 35% на заплатите.
Дянков каза, че няма пари и ще ядем постни пици. Нямаме никакво увеличение на пенсиите, а се увеличиха тока (последно с 13 процента) и водата. Сега се готви нова секира – за инвалидните пенсии.
Решили сте да ни отнемете до края на годината социалната пенсия за инвалидност, която за първа група е 30,26 лв, а за втора – 27,27 лв. И при това положение вместо да бъде увеличена, пенсията ще се намали с 30 лв. И ще се насъберат доста пари да купувате телешки пържоли и да се нахранят уличните кучета на София, за да не ядат хората.
Знаете ли, г-н Премиер, какво си говорят хората – че искат да са кучета при Вас, защото ще ядат пържоли и ще бъдат обгрижвани.
Хората са на ръба на отчаянието и мизерията. За нас – бедните хора имаше само за постни пици, но и те свършиха. Ядем свински кокали за по 1,99 килото, а понякога и кокали няма и си лягаме гладни. Само ни товарят нас – бедните хора, с данъци и такси.
Вие казвате, че много сте гладували, яли сте филии с мас и сте мизерствали, но аз не ви вярвам. Аз знам какво е мизерия, студ и глад. Започнал съм работа на 15 години и половина и всичките си пари съм ги изкарал с пот на челото.
Като ви гледам Вие и обкръжението Ви – министрите и депутатите, сте мамини синчета и дъщери и никакви трудности не сте видели през живота си.
Предлагате на учени хора с висше образование и знаещи чужди езици да пасат агнета и да садят картофи. Народът е на ръба на търпението и отчаянието и рано или късно ще се надигне и повече няма да търпи студ, глад и мизерия.
През 34-те години на инвалидна количка съм преминал през 9-те кръга на ада и дори още на съм излязъл от последния. Много здрави хора (като вас) смятат нас – хората на инвалидни колички, че сме някакви нищожества и боклуци, но не е така.
Ето, пожелавам ви да бъдете жив и здрав, за да не изпадате в моето състояние. Защото е много тежко, гадно и трудно и трябва да си наистина много силен човек, за да оцелееш. Въпреки неистовите опити на здравите чиновници с власт като вас да ни елиминират.
Никола Стефанов Гаврилов,
Кюстендил
Една проста равносметка Десант
на управляващите от ГЕРБ за това, как живеят инвалидите в останалите страни на ЕС, би им показала какво престъпно безумие им престои да извършат. Защото, която и друга европейска държава да вземем за пример, ще видим не само, че там хората в неравностойно положение не са обиждани и мачкани от правителството си, а напротив, дори и да нямат абсолютно пълноценен живот, то поне всички и се стремят той максимално да се доближава до нормалния.
В никоя друга страна инвалидите не се считат за втора категория граждани. Безпроблемен е достъпът им до магазини, паркинги, търговски центрове, болници, жп гари. Навсякъде има рампи. Тротоарите са наклонени, така че да може да премине безпроблемно инвалид в количка.
Няма да намерите ни една жилищна сграда без асансьор, в който да не може да се влезе с приспособление за трудноподвижни хора. Или, ако все пак сградата е нискоетажна, то поне към стълбите има такава рампа. Да не говорим пък за екстрите, като тази например да има подвижна платформа за инвалиди дори и в автобусите на градския транспорт. Какво става у нас обаче - местата за паркиране са заети от лъскави автомобили, отредени за инвалидите. За такова нещо в някои страни (например САЩ) веднага се отнема книжката на наглия шофьор. Тук обаче всичко може, особено ако караш луксозно возило. Ако не, наи-много да отнесеш глоба, стига да те хванат.
Само в най-новите магазини и молове има наистина удобни рампи. А броят на пригодените за колички градски автобуси просто няма смисъл да коментираме – на всеки му се случва поне веднъж в седмицата да помогне за качването я на някой инвалид, я на някоя майка с количка. За разлика от градския, който в по-големите градове е частично пригоден, то междуградският транспорт е извън всякаква подобна статистика.
И в крайна сметка десетки хиляди български граждани в инвалидни колички са блокирани в жилищата си и не могат да отидат дори до магазина, камо ли на море или на гости в друг град, без да помолят за чужда помощ. Ама и за какво ли им е, скоро и без това няма да имат никакви средства, с които да се препитават.
Рампите тук в по-голяма част от обществените сгради са само за украса – неудобни и непотребни.
А забелязали ли сте някъде по пътя, да речем за морето, тъй като сега му е сезонът, да има поне една тоалетна за хора с увреждания. Може пък просто да не сте достатъчно наблюдателни...
в Бургас на Централния плаж има безплатна химическа тоалетна за инвалиди, но вътре е адски мръсно и мирише, точно както и в обикновените тоалетни, само че е по-голяма...
1
Аз
21.08.2012 05:58:22
0
0
Тези хора достъп до аптека нямат...та камо ли до автобуси.
