Напереността на Андроник ІІІ Палеолог бързо бе сразена от нашите смели воини
30 Юли 2012, Понеделник
„Българи“ и „ромеи“ след 860 години възкресиха спомена за последната победоносна битка на българската войска над Византия
Автор: Диана Славчева slavcheva@desant.net
Край бургаското село Русокастро се издига висок скален хълм, който местното население нарича „Големият камък“. Върху древно тракийско светилище тук, на този важен кръстопът между Северна и Южна България, е издигната огромна средновековна крепост. Наричали са я Русокастрон – в превод от гръцки Червената крепост, заради червеникавия цвят на околните скали.
Укреплението загражда върха на скалистия хълм, като стените му са изградени от каменни блокове и хоросан по самите контури на естествено образувания от канарите скален венец. За съжаление от зидовете и другите археологически паметници почти нищо не е останало, след като древните руини стават мишена на батареите, целещи се по тях по време на проведените през есента на 1982 г. в околността... съвместни учения на въоръжените сили на държавите от Варшавския договор, по-популярно като „Щит“.
Това става точно 830 лета след като на 18 юли 1332 г. на същото място се състои една от последните велики исторически битки на Средновековна България – сражението между войските на Втората българска държава, водени от цар Иван Александър, и тези на Византийската империя, предвождани от император Андроник III Палеолог. Това е последната победоносна битка на българската войска над Византия, преди страната ни да падне под турско робство.
Впрочем, районът на родното ни Черноморие е бил арена на множество други сражения в далечното минало. Тези дни историкът Божидар Димитров сподели, че се е опитал да ги преброи точно колко са и стигнал до цели 22 стълкновения, без да гарантира за изчерпателност на тази своеобразна статистика.
Най-известните от тях са несъмнено битката при Ахелой, в която цар Симеон І Велики сразява Лъв Фока, и битката при днешната местност Пода, където Теодор Светослав разгромява византийската войска, предвождана от император Михаил ІХ. Тъкмо неговият син – Андроник ІІІ, е този, който е главно действащо лице в сблъсъка между армиите на българи и ромеи в Русокастро.
Династичната му роднинска връзка с българския престол (сестра му Теодора първоначално е омъжена за Теодор Светослав, а след овдовяването си става жена на Михаил ІІІ Шишман Асен, б. а.) не спира василевса да прояви нечувана жестокост при навлизането си в българските земи. Той подпалва натежалите от узряло зърно и готови за жътва ниви, прерязва жилите на добитъка и мародерства наред.
Научавайки за този негов поход в плодородната област Загора, която по това време изхранва Константинопол, изнасяйки продукцията си през удобните черноморски пристанища към византийската столица, цар Иван Александър събира войска от 8000 души и се отправя от старопрестолно Търново на юг през Стара планина към крепостта Русокастро, където ромеите са разположили бойния си стан. Разстоянието от Царевец до тук българският владетел преодолява само за пет денонощия.
Следват нескончаеми преговори и уговорки за владеенето на оспорваните територии между двете величества, последвани от уж постигане на някакви споразумения, които след това пък са нарушени. В крайна сметка се стига до дрънкане на оръжия, като битката се точи три часа, започвайки при изгрев слънце.
Тази събота – 21 юли, 860 години по-късно, случилото се на това бойно поле беше разиграно отново на същото място – макар и не призори, а почти на смрачаване. При това без да се пролее капка кръв.
В ролята на българи и византийци се превъплътиха възпитаници на Прабългарската школа за оцеляване „Бага-Тур“, чиито инициативи „Десант“ неведнъж е представял по страниците си. Пременени в доспехи от онази далечна епоха, те развъртяха щитове и мечове сред руините на Червената крепост, въвличайки струпалите се десетки любопитни зрители във вихъра на събитията от 1332 г.
Преди това пред възстановената през 2006 г. на автентичното й място средновековна църква „Св. Георги“ лично Сливенският митрополит Ионикий отслужи заупокойна молитва за пролялите кръвта си в героичния бой наши воини.
„Стотици хиляди българи са загинали в отбраната на тези земи. Не само тук, но и в останалите сражения, състояли се по тези места. Но за съжаление почти никъде няма издигнат паметник в тяхна прослава и в знак на признателност към жертвоготовността им да бранят България“ – с болка отбеляза директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров, който също присъстваше на тържествата в Русокастро.
Той разказа и за още един любопитен момент, свързан със състоялата се тук битка, който няма аналог в световната история. Вместо да обезглави византийския император, както обичайно са постъпвали победителите в онези времена, Иван Александър поканил Андроник ІІІ на угощение, заедно с цялата му оцеляла от кървавия сблъсък армия! Българският владетел уговаря брак между първородния си син – принц Михаил Асен, и дъщерята на василевса – принцеса Мария. В резултат на бляскавата победа византийците напускат завинаги завзетите области, а важните черноморски градове и крепости, между които Созопол, Анхиало, Месемврия, са върнати в пределите на българската държава.
И докато тогава по цяла Европа на всеки 3-4 години някъде е избухвала война, по българските земи настъпва траен мир и до завладяването им от османците, повече никой не посяга на тях.
