Въпреки обществената тайна, че в търговските ни представителства нищо не се прави, това не пречи Българската търговско-промишлена палата и Министерството на икономиката, енергетиката и туризма да награждават „най-успешните“ от тях
30 Юли 2012, Понеделник
Търговските ни представителства страдат от европейско късогледство
Автор: Ани Петрова
Пет години след приемането си в Европейския съюз България остава в плен на неевропейските си предпочитания във външната търговия, на провинциалните си нагласи за бизнес и на соцнавика да обявява провалите си за успехи.
Тези изводи са повече от неприятни, но за съжаление се потвърждават от факти, чието съобщаване бе съпроводено с фанфарен звън, образно казано. Буквално преди дни Българската търговско-промишлена палата (БТПП) и Министерството на икономиката, енергетиката и туризма връчиха за втора поредна година награди на най-успешните служби по търговско-икономически въпроси.
Упоменатите структури са повече известни като търговски представителства, но иначе службата в тях наистина е пословично желана заради дипломатическия статут и наложилата се с години представа, че в тях нищо не се прави.
Прави се, при това с усърдие, достойно за награди, твърдят шефове от икономическото и от Министерство на външните работи, както и техни партньори от БТПП. Затова – заради успехите – с първа награда е удостоено търговското ни представителство в Румъния; с втора – представителството в Китай; трета е службата по търговско-икономическите въпроси в Русия. Насърчителни награди са дадени на търговските представителства в Австрия, Грузия и Турция.
Успешно, по комшийски Още на първо четене се вижда, че първенец е търговското ни представителство в братска Румъния. Братска, в смисъл че по съседски Букурещ и София продължават да са аутсайдерите в Европейския съюз, даже повтарачите, на които не им стигнаха 5 години мониторинг, за да изкоренят корупцията и недъзите на съдебните си системи и 15 (засега), за да построят един мост през река Дунав. Бизнесът между България и Румъния процъфтява най-вече на ниво шопинг по съседски, в далаверите с регистрацията на автомобилите втора ръка и в гастролирането на румънски полицейски екипи по нашите курорти – ако това е бизнес.
Що се отнася до алъш-вериша с Китай и с Русия, там нещата са повече от ясни. Пробивът се нарича „Грейт уол”. Само дето в случая Великата китайска стена е брандът на произвежданите край Ловеч китайски автомобили, а заслугата е на подгонения от данъчните и полиция Гриша Ганчев, а не на търговското ни представителство в Пекин.
В Москва пък търговските ни представители още декламират Вазовите стихчета „Кат Русия няма втора тъй велика на света”. Което си е тъй! И ако се погледнат цените по бензиностанциите у нас, веднага се разбира, че което е добро за „Лукойл” е добро и за правителството в София.
И така, от три наградени и още три поощрени задгранични търговски представителства, само едно работи в сърцето на Европа – в Австрия. Която е прекрасен търговски партньор, стига да не си задаваме излишни въпроси, за многото подслонени от Виена български бизнесмени със социалистически произход на капиталите – като Огнян Дойнов, например. Явно няма за какво да бъдат наградени службите по търговско-икономическите въпроси в държави-традиционни български партньори, които имаха рекордни инвестиции у нас в годините преди кризата – Германия, Холандия, Гърция, Белгия.
Грешката е вярна Може би грешката (ако има такава) е в критериите? Да, ама не! Критериите за награждаване са разработени заедно с Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, като се оценява приноса за & (1.) Увеличаване на българския износ за съответната страна; (2.) Привлечени чуждестранни инвестиции в България; (3.) Привлечени чуждестранни туристи от съответната страна; (4.) Активна работа с представителите на българския бизнес /предоставяне и разпространяване на икономическа информация, съдействие при бизнес посещения в съответната страна, организиране на бизнес форуми и срещи.
Както се вижда, грешката не е в критериите, защото те са единствено възможните. Затова нека поздравим и ние търговските ни представителства в Китай, Турция и Грузия и забравим за момент проевропейските си приоритети. Така или иначе, немалко от старите страни-членки на ЕС искрено съжаляват за прибързаното ни приемане в общността по политическа целесъобразност.
Междувременно в периода 10-16 юли БТПП е провела анкетно допитване сред членове на палатата за оценка дейността на съветниците по търговско-икономически въпроси в търговските представителства. Целта на анкетата е подобряване на съдействието, представянето и познаването на българските фирми зад граница.
Добрата новина е, че само 5% от анкетираните казват, че са получавали отказ от услуги и съдействие от българските представителства. Важно е обаче да се посочи, че едва 1/3 от българските фирми, търгуващи със съответната страна, са потърсили такова съдействие. И още: цели 76% от участвалите в проучването са посочили като водещ мотив да потърсят търговските аташета нуждата от информация за даден сектор, фирма, бизнес партньор.
Тази година членовете на БТПП дават отлична оценка за търговските ни представителства в 6 държави за оказаните услуги – в Турция, Русия, Румъния, Виетнам, Чехия, Украйна.
Както се вижда, службите ни в Анкара, Москва и Букурещ се оценяват еднакво високо от съответните министерства и от представителите на бизнеса. Все пак е нещо.
Но с риск да досадим, отново ще повторим, че България трябва да търси своите основни търговски партньори преди всичко в рамките на Европейския съюз – нещо, което видимо не ни се отдава особено добре. Дано поне се възползваме в достатъчна степен от възможностите, които откриват пазари като Китай, Русия и Турция.
