Добър ден за българската „хлебокрация“


Добър ден за българската „хлебокрация“
Точно в „пъпа“ на България по време на „Поляна фест“ изникна истинска стара фурна от тухли и глина
23 Юли 2012, Понеделник


Край „пъпа“ на България в местността Узана над Габрово стотици ентусиасти се върнаха „назад към природата“



Автор: Николина Иванова

Преди време в публикация на „Десант“ стана дума за това къде се намира географският център на България и тогава разкрихме къде е неговото местоположение – в местността Узана над Габрово. Тъкмо там в края на миналата седмица – от 13 до 15 юли, за втори пък се проведе уникален „Поляна фест“, който събра над 200 участници от 60 организации, работещи в областта на т. нар. „зелена икономика“.

Бързаме да уточним, че въпреки наличието на енергийно независима шатра, тази икономика  няма нищо общо с производството на станалата ненавистна вече  „зелена енергия“, която от юли ще изсмуква още доста непрежалими левчета от набъбващите ни като втасало тесто сметки за ток.
И като стана реч за тесто, няма как да не отбележим, че една от най-посещаваните атракции на форума бе кръгла тухлена пещ за печене на насъщния, иззидана под открито небе и замазана отгоре с глина от движението „Хлебна къща“, представлявано от габровския си вариант, сформиран при читалище „Св. св. Дамаскин и Онуфрий Габровски“.

Освен с необичайната си форма, запазена марка още от древността, автентичното огнище привличаше посетители и с дъхаво ухание на току-що опечен хляб, което се разнасяше около. „Днес е един добър ден за българската хлебокрация“ – въздъхна покрай пещта пенсиониран габровец, довел тук и внучетата си, които сами си замесиха тесто за пърленка, проследиха възторжено изпичането й, а после с една сдържана лакомия си я похапнаха, овкусявайки я със сладко от диви ягоди и горски боровинки.

Още топли-топли залъци от вкусните  катми и самуни квасени погачи, които майстор хлебарят непрекъснато замесваше от вкусни по-вкусни, биваха дегустирани от струпалите се покрай фурната малки и големи. А създателят й Веселин Неделчев се сдоби с министерско обещание от присъстващия член на правителството, отговарящ за евросредствата – Томислав Дончев, че бълващата хлебни вкусотии конструкция няма да бъде разрушена след края на феста и ще остане като символ на географския център.

Освен тестените дегустации, тук можеше да се опитат и още много други биопродукти като домашни бонбони, чист пчелен мед, хляб от лимец или мътеница от мляко, получено от редки местни породи животни. А в пръснатите по поляната десетки работилници всеки можеше да се научи да изработва терлици, да чепка вълна, да майстори къщички и хранилки за птици, да „лее“ свещи от пчелен восък, да си направи амулет, парцалена кукла или оригинално да декорира корицата на любимата си книга.

Някои от креативните ателиета на открито носеха закачливи по габровски названия като „Претвори боклука – намери сполука“, където посетителите сътворяваха оригинални екоизделия от отпадъци и вече непотребни вещи или пък „Парцали с идеали“, които се гордееха със своите домашно изработени дрехи.  
Изобщо на фестивал, като на фестивал – едно събитие, огряно от усмивки, добре овкусено кулинарно и с осезаемо присъствие на природа и екология.



От вкусните погачи на „Хлебната къща“ над Узана се носеха неустоими ухания

В категории: Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки