Търново отново посрещна с хляб и сол генерал Гурко
Леля-хаджийка с внуците в писани фистани
13 Юли 2012, Петък
На 7 юли търновци извадиха везаните носии от бабините ракли, писаните китеници и шарени черги,
Автор: Здравка Христова Снимки авторката
за да посрещнат генерал Йосиф Гурко. На тази дата се навършиха 134 години от освобождението на Велико Търново от турско робство. С този исторически акт се слага началото на възстановяването на българската държавност.
“В седемнайсет часа освободих старата българска столица Търновград!” С тези исторически думи генерал Гурко докладва на руския император победния ход на армията си през 1878 г.
Сцената от влизането му в града на бяла кобила и посрещането му от освободените българи оживя миналата седмица.
В ролята на генерала-освободител влезе полковник Христо Драгозов. Той е пенсиониран военен и пристигна от Шумен за възстановката във Велико Търново.
Пушките отново пукнаха в близост до бившия конак, днес музей “Възраждане и Учредително събрание”. Членове на клуб "Традиция" направиха кратка възстановка на щурма на подстъпите към сградата, след което Гурко беше посрещнат от стотици празнично облечени с народни носи българи. Празникът е български и е въпрос на чест и гордост за нас, българите, да уважим историята и традициите ни.
Нека да не забравяме, че сме старостоличани, мълвяха болярите, излезли за празничното шествие по посрещането на братушките. Шествието, водено от отец Славчо, църковни хоругви, генерал Гурко и конен отряд казаци, премина по едноименната калдъръмена уличка под звуците на тъпани и гайди. Точно както преди повече от век, така и днес каменните плочи бяха огласени от тропота на конски копита, ръкопляскания и празнични възгласи.
С бродирани ризи и писани фистани бяха издокарани всички – от деца до баби. В множеството имаше различни народни носии от Северняшкия край, градски контета и лели-хаджийки, които от време на време провеждаха по някой телефонен разговор със съвременните телекомуникационни устройства. Чардаците на къщите по ул. “Гурко” бяха украсени с шарени черги и пъстри китеници. По прозорци и балкони бяха надвиснали хора, които снимаха и ръкопляскаха на шествието.
Днес историците припомнят, че ден след Освобождението, търновското опълчение прави тържествен марш през града и по този повод фелдмаршал генерал Гурко казва знаменателните думи: “Юнаци, бранете старата си столица, бранете своята държава!” Един руски вестник от това време записва следните думи: “Българските опълченци и руските войски освободиха българския Царевград”, с което лансира идеята, че в политически и в културен смисъл се започва изграждането на новата държавност.
В следобедните часове членове на клуб “Традиция” отново “превзеха” търновския конак и освободиха знамето на Първи търновски революционен окръг - точно, както е било по време на историческите събития.
В живата картина на възстановката участваха двадесетина търновски патриоти - половината от тях атакуваха, а другите отбраняваха Конака.
Знамето на Първи търновски революционен окръг е ушито през 1876 г. от горнооряховката Елена Грънчарова. То не е участвало в бойни действия. След предателството в Оборище и разкриването на готвеното въстание в Търново, част от революционерите са арестувани, а знамето е занесено в Конака. Когато руснаците с генерал Гурко освобождават града, намират флага и го връчват на българското опълчение.
От тогава българското опълчение има две бойни знамена - Самарското и това на първи търновски революционен окръг. Върху байрака на зелен фон е извезан жълт лъв и надписът: “Свобода или смърт”. Негова реплика, ръчно извезана, притежават родолюбците от “Традиция”. Не са чак толкова много градовете нито в България, нито в която и да е друга държава, които да са свързани плътно с толкова много история, които да носят свидно в пазвите си толкова много национална памет, както нашият старопрестолен Търновград, гордеят се болярите.
Търново е ядро на три запомнящи се от всеки от нас въстания. Първото е през 15 век, второто - през 16-и. Град герой е и през Априлското въстание. Това е и градът, в който Славейков и Стефан Стамболов вземат решение, че Съединението от 6 септември 1885 г. трябва да бъде признато.
В деня на Освобождението екскурзоводи на Регионалния исторически музей провеждаха безплатни беседи за великотърновци и туристите по маршрут “Паметни места, свързани с Освобождението”. В музей “Възраждане и учредително събрание” можеше да се видят оръжия, лични вещи и снимки на участници в Освобождението.
Показани бяха 17 литографии и 20 гравюри, представящи исторически моменти от войната - Главната квартира в Горна Студена, боевете при Шипка, обсадата на Плевен. Някои от изложените гравюри са отпечатани във френски и английски ежедневници, както и в испански, които са разпространявани включително в Латинска Америка и Куба.
В изложбата бяха показани и снимки на опълченци от великотърновския край, техни ордени и медали. Посетителите видяха и снимка от 1933 година, когато синът на Гурко идва на посещение в Търново, а кметът го посреща пред Паметника на Обесените.