Скромният дядо патриот от балканското селце Божевци е самоук майстор, който може всичко
Автор: Веселина Николова
Кирил Ангелов от село Божевци е на 86 години. Посветил е живота си на това да съхрани всичко българско и родно. За съжаление обаче допреди няколко дни никой не беше чувал за него. Името му нашумя покрай вписването му в Националната представителна листа на елементите на нематериалното културно наследство по системата „Живи човешки съкровища – България” за 2012 година.
Макар и да не успя да се класира сред първите пет, бай Киро, както го наричат всички в китното балканско селце, се оказа истинска „жива“ съкровищница на българските традиционни занаяти. Воден само от патриотични подбуди, той е успял да съхрани изконни народни ценности от нашето културно наследство.
Историята на възрастния мъж е колкото интересна, толкова и поучителна, защото нищо от това, което е сътворил, не е направено нито за слава, нито за пари, нито дори само, за да се хареса на някого.
Накратко визитката му изглежда така: „Бай Киро е построил 27 чешми, множество кладенци, занимава се с дърворезба и изработва музикални инструменти, рисува картини и икони, проектира тепавици, свири на акордеон, цигулка и тъпан“. На практика обаче делата му са много по-стойностни и значими.
Патриотичната си жилка дядо Киро е наследил най-вероятно от своята баба.
Тя и нейният съпруг се преселват от Македония по нашите земи още по времето на Илинденско-Преображенското въстание. Живели са някъде покрай българската граница. Баба му е била много бойка и смела българка и се е изявявала като байрактар на хайдушка чета, вилнееща на територията на днешната ни западна съседка.
Един ден дядо му случайно намира странна чанта. След като няколко седмици никой не я е потърсил, той се решава да я отвори, за да види какво има в нея и най-ненадейно открива, че е пълна с пари. Семейството решава да ги използва, за да се пресели в България и да се спаси от зверските кланета, които съпътстват потушаването на въстанието от 1903 г. в Македония.
Най-напред се установяват в село Слънчовец, където си купуват място с три чучура в него, от които блика студена балканска вода. След време обаче напускат това място и се преместват в сливенското село Изгрев. Но и там не успяват да уседнат и продължават да търсят място, в което да пуснат трайно корени. Съдбата ги отвежда към Божевци. Там те стават собственици на малка къща и воденица с 2 камъка. И така родът им остава завинаги в това закътано в полите на Стара планина селище. Именно тук се ражда през далечната вече 1925 г. и нашият герой Кирил Ангелов, който с нескрита гордост се хвали, че е роден на най-българската дата – 24 май, денят на светите братя Кирил и Методий.
През годините бай Киро се препитава като земеделец, животновъд, работи като магазинер цели двадесет години и още десет – като горски, а през 1985 г. излиза в заслужена пенсия.
Страстта му към музиката се появява още докато е ученик. Тогава често заедно със свои връстници обикаля селото с местните лазарки. Тогава именно той за пръв път се пробва да свири. Музиката изпълва цялото му тяло и нахлува в сърцето му, за да разгори така кръвта му, че години наред след това не минава вечеринка без неговия музикален съпровод. Не е за чудене, че и до ден-днешен бай Киро се изживява като самодеец към читалището в Божевци.
Целият му живот минава в свирня по селските сборища, празници и сватби. Самият той губи съпругата си преди години, но и до днес разказва за нея с искрена любов и се хвали, че е била най-сръчната шивачка и плетачка в областта. Двамата са отгледали две деца, а днес поколението им е нараснало с още четирима внуци и двама правнуци.
Близо до входа на селото самоукият майстор е съградил чешма в памет на своя тъст. Иначе из околния балкан може да се срещнат цели 27 негови чешми. Многобройни са и кладенците в района, които пак са негово дело.
Един ден даровитият българин случайно открива, че и рисуването също го привлича, и както се оказва по-късно, той се доказва като способен дърворезбар. Творбите му, изваяни от дърво, будят възхищение у всеки, който ги е зърнал.
Една от най-забележителните от тях е „Тайната вечеря“, от която вече е направил няколко различни варианти. А ей така, между другото, изработва и десетки дървени макети на чешми, издялкал е множество дървени лъжици, бастуни и всякакви произведения на изкуството от този род.
Голяма част от тях са изложени в НЧ „Просвета 1946“ в селото, където секретарката на читалището Ангелина Иванова с гордост ги показва на всеки, заедно с грижливо окачените по стените грамоти, които дядо Киро е спечелил през годините.
Най-любопитното е, че инструментите, на които може да свири „живото национално съкровище“, са изработени лично от самия него. Последното му произведение е един тъпан, който е направил за самодейците към читалището, след като от там му се оплакали, че нямат такъв основен народен музикален инструмент.
Може ли село без тъпан!
Отделно ръцете на сръчния занаятчия са измайсторили десетки гъдулки и цигулки. Бай Киро се кани и тази зима, като падне снегът, да се захване отново за работа.
Напоследък често грабва длетото и се захваща с изработването на надгробни паметници. Така де, възрастният човек не пести майсторлъка си и въпреки напредналите си години, все търси нови простори за изява на таланта и способностите си.
А докато си почива в скромния си, но уютен селски дом, пак не седи със скръстени ръце, а използва всяка свободна минута, за да репетира и да усъвършенства музикалните си умения, разпъвайки акордеона, дърпайки лъка по цигулката или здраво удряйки тъпана.
С бай Кирил се гордеят всички в Божевци, а кметът на селото Христо Генчев редовно го дава за пример на младите. За съжаление именитият им съселянин не е успял да влезе в челната петица в националната надпревара „Живите човешки съкровища на България“, сред които се нареждат майсторите на Чипровските килими, гласовитите баби от село Добърско, музикантите от духовия оркестър на село Антимово и кукерите от Перник.
Причината да се размине с призовото място е, че според критериите, е трябвало неговите занаяти да имат приемственост сред младото поколение. Засега обаче кандидати да наследят уменията и дарбите на този самороден талант в Божевци няма. Появи ли се такъв ентусиаст, бай Киро е категоричен, че пак ще опита да влезе в списъка на ЮНЕСКО, под чиято егида се провежда конкурсът.
Село Божевци се намира в Югоизточна България, област Сливен. Разположено е между градовете Елена, Котел и Сливен, в планински район на 663 м надморска височина. Регионът е с богата история и множество културно-исторически забележителности. Постоянното население е около 270 души. Основният им поминък е животновъдството.
Най-забележителната институция в Божевци е читалище „Просвета 1946“ . То е известно със самодейците си, които изпълняват песни предимно от сливенския край и биват отличавани на почти всеки конкурс, на който се изявят. Секретарката на културното учреждение Ангелина Иванова, покрай обществените си ангажименти, събира природни рецепти в специална папка и помага с тях на изпадналите в нужда свои съселяни.
Голяма гордост за тукашните жители е построеният през 2008 г. православен параклис „Света Петка“, вдигнат с даренията на известен столичен професор, чиито родови корени са с местен адрес. Името си храмът получава по настояване на своя меценат, който се вдъхновява за това от легендата, според която по времето на цар Иван Асен II, докато се пренасят във Велико Търново, мощите на светицата са прекарани през тези места.
