Николай Габер (в средата), историкът доц. Пламен Павлов (крайният вдясно) и областният управител на Велико Търново проф. Пенчо Пенчев представиха благотворителната кампания
04 Юли 2012, Сряда
Идеята е на гроба на създателя на Велика България край Мала Перешчепина да бъде издигнат комплекс, който включва църква, музей и хотел
Автор: Здравка Христова
Започна благотворителна кампания сред всички родолюбиви българи за събиране на средства за изграждане на Мемориален комплекс на гроба на кан Кубрат край село Мала Перешчепина в Полтавска област в Украйна.
Инициативата беше обявена тази седмица във Велико Търново от Николай Габер. Единственият етнически българин депутат в Украйна беше в старопрестолния град, за да представи идеята за изграждане на комплекса и предстоящия от 17 до 19 август събор, посветен на 100- годишнината от откриването на съкровището на кан Кубрат.
Идеята е на гроба на създателя на Велика България да бъде издигнат комплекс, който включва църква, музей и хотел. Стойността му е около 10 милиона долара, каза Николай Габер. Проектът за храма, който ще носи името на един от двамата българи - Киевски митрополити свети Михаил или свети Киприян, е направен и подарен на Международния благотворителен комитет "Хан Кубрат" от проф. Николай Толешков.
По инициатива на Николай Габер през 2001 г. в святото за българите място беше издигнат паметник на кан Кубрат. Оттогава ежегодно там се провеждат общобългарски събори, на които се събират средно по около 4 хиляди българи и и още 10 хиляди украинци. На 12 юни 1912 г. десетгодишното пастирче Фьодор Деркач намира случайно най-голямото съкровище от Ранното средновековие, което се превръща в сензация на археологията през ХХ век (сега се съхранява в Ермитажа в Санкт Петербург).
То съдържа над 800 предмета, като златото в него надхвърля 25 килограма, а среброто 75 килограма, много кръстове, които доказват, че Кубрат е християнин, разказа историкът от Великотърновския университет доц. Пламен Павлов.
В България съкровището е гостувало през далечната 1988 г. Част от него е унищожена. Знае се, че отделни предмети от сбирката, съхранявана първоначално в Полтавския музей, са били конфискувани от държавата през 50-те години на миналия век.
Били са претопени и с тях на практика е финансирана научната дейност около създаването на съветската атомна бомба. Не бива да се забравя, че част от златото на Кубрат има отношение към Студената война, обясни доц. Пламен Павлов. По думите му мястото, на което е погребан кан Кубра, е не по-малко свято за българите от гробовете на светите братя Кирил и Методий, желязната църква в Цариград, връх Шипка или Царевец във Велико Търново.
Учените вече са категорични, че изящните съдове са били притежание на прабългарския владетел, а на мястото, където са намерени, със сигурност се намира гробът на кан Кубрат. Доц. Павлов сподели, че в околностите на Мала Пересчепина има още няколко могили на знатни прабългари, които вероятно също крият интересни тайни. Зад патриотичната инициатива застават редица видни българи като академик Антон Дончев, Нешка Робева и актьора Васил Михайлов, когото всички помнят в ролята на Кубрат във филма „Хан Кубрат“.
Докато родолюбивите българи се обединяват около патриотичната инициатива, държавата и ГЕРБ се чудят как да отбият номера. Юбилейна марка с лика на Кубрат, посветена на 100-годишнината от откриването на съкровището на българския владетел – това е засега единствената правителствена инициатива, ще я осъществи Министерството на транспорта и съобщенията.
Все още се чакат отговорите на президента Росен Плевнелиев и премиера Бойко Борисов ще се включат ли в организационния комитет. Средства за комплекса се събират в различни банки, както и по сметката на Асоциацията на българите в чужбина. Имената на всички дарители ще бъдат вписани в златна книга, която ще се съхранява в бъдещия храм.
