Тези дни ликът на Цецка Цачева украси корицата на лайфстайл списанието „Мери”.
Автор: Ани Александрова
Председателката на Народното събрание е просто неузнаваема в превъплъщението си – достолепната и уморена 54-годишна госпожа е станала поне с 20 години по-млада, а бръчките и двойната гушка са изчезнали безследно. Тържеството на фотошопа е пълно и именно заради това усещането за фалш доминира. Това надали смущава редакторите на светския журнал, защото и интервюто с Цецка Цачева е като снимката й – напудрено, скроено по мярка, дори задъхано във възторга към събеседника.
Какво е това – любов от пръв поглед или хладнокръвно до цинизъм възкресяване на култа към личността? И дали младите възпитаници на Факултета по журналистика и масови комуникации въобще учат за култа към личността? А дано, но надали.
Редно е да се попитаме коя е публиката на това лайфстайл списание? Вероятно това са същите читатели, на които разчита не по-малко лъскавото „Бюти”, което преди време украси кориците на двойния си брой с неузнаваемо „пипнатата” от фотошопа столична градоначалничка Йорданка Фандъкова. И сигурно преориентирането на лъскавите списания от манекенки към „работещи момичета” носи някакъв вид печалба, щом и сп. „Ева” не остана по-назад и качи Фандъкова на някакъв покрив, а фотосът с кметицата и комините – на първата си корица?
„Портретът на Дориан Грей” е скандален роман, написан преди повече от век от Оскар Уайлд. В лицето на лорд Хенри, пожелал да остане вечно млад, а вместо него да старее портретът му, писателят представя умела карикатура на английската аристокрация от края на ХІХ век, чиито грехове и пороци излизат наяве дори и на портретите й.
Нещо подобно се случва и в момента с българските управляващи, но това дори не е новина. В отношението си към властниците мнозина от българите остават езичници, заменящи иконите на Спасителя и светците с портретите на Първия и неговата свита.
Това идолопоклоничество даже не е български патент. Култът към личността беше „стандарт” на общуване между масите и обитателя на Кремъл, достигнал уродливи размери по времето на Сталин и разпръснал метастазите си под формата на мавзолеи с мумии от Ханой до София. И ако тези девиации на комунизма вече са в миналото, то усърдието на много български медии да възкресят култа към личността е настояще с претенции за добре платено бъдеще.
В България медийният слугинаж е достигнал буквално до подмяна на действителността с картина, угодна на тесен кръг хора от високите етажи на властта. Това се видя особено драстично при неотдавнашните протести срещу промените в Закона за горите. И ако всекидневното преекспониране на Бойко Борисов е просто досадно и надали ще установи вечен култ към личността му, то създаването на паралелна действителност е престъпно. Поне толкова, колкото всяко съзнателно промиване на мозъци.
Историята се повтаря като фарс. Преди повече от три десетилетия се твърдеше, че емисиите на албанската телевизия започват с поздрава: „Добър ден, Енвер Ходжа”. Не за друго, а защото тогавашният албански ръководител бил единственият притежател на телевизор в пословично бедната и изостанала Албания.
Днес от първите страници и от централните новинарски емисии научаваме, че „Пускат път за ЧРД на Бойко”, „Наддават за фланелката на Бойко”, даряват „Теле от Цецо за Бойко”.
Образно казано, фотошопът е заменен от малки музикални форми, които в проституцията и в журналистиката са известни като „свирки”, ще прощавате за израза. И понеже и дума не става за броя на телевизорите и печатните медии, предполага се, че иде реч за Човекът От Когото Зависи Всичко.
Звучи гадно и не е повод за гордост. Може да бъде обяснено, но не и оправдано. Сигурно има пазарни изменения, но няма нищо общо със свободата на словото.
Вероятно е просто сделка, нищо лично…
ЕЦКА ЦАЧЕВА – Емблематичен случай на пошъл кариеризъм
В Плевен повечето хора знаят за “известната” юристка Цецка Цачева. Но малцина знаят как всъщност започва псевдокариерата на тази госпожа. А началото е важно, то е определящо и понякога разкрива неща, които говорят много за същността на дадена личност. Не трябва да оставяме времето да заличи истината, защото чрез нея ще си отговорим на много въпроси.
Цецка Цачева ГЕРБ ПлевенИ така, първоначално Цачева работи като стругар в един местен завод. Но пресметливата герберистка усеща, че единствения й вариант да се измъкне от неперспективното бъдеще на работник е да стане член на БКП. И веднага го прави. Това й дава възможност да ходи на партийни събрания и да срещне мъжа на кариерата й – виден местен партиец. Любовните й авантюри са трамплин за нейното развитие. “Надежното” момиче е изпратено да продължи образованието си (право) в РАБФак, без изпит, ей така, за 3 години задочно. По онова време Партията изпращаше само най-верните си хора да продължат образованието си.
Не след много време любовницата бързо израства и е назначена в тогавашния Окръжен съвет – Плевен. Благодетелят се отблагодарява подобаващо. Неговите протекции и явно добре представящата се в любовния триъгълник Цачева (партиецът е семеен), са достатъчни бившата стругарка да стане началник на юристите в Окръжния съвет. Цачева стремително израства и в партийната структура, бързо е издигната до поста партиен секретар.
Повечето си спомнят каква бе ролята на партийния секретар по онова време – той колеше и бесеше. Вписваше в бележник всяка “заигравка” на работниците и после тичкаше да докладва на председателя. С една дума – узаконен доносник. Е, това всъщност правеше в Окръжния съвет настоящия общински председател на ГЕРБ, Цецка Цачева. Много невинни хора “изгоряха” заради нея. Тя ги “топеше” за удоволствие, за нищо, просто така, от чиста женска ревност. Прикритата й злоба ставаше все по-явна и неудържима, а самоувереността й безгранична. И тя решава да се пробва като адвокат. Но нещата на този пазар са други, партийният лидер, с когото се разделя като ненужен, вече не й помага. Тя не може да се справи с рабфакското си образование. Пресметливата й същност обаче бързо я ориентира към следващите силни на деня. Цачева започва активни контакти с представители на ОДС. И изведнъж от вярна на БКП, започва да се кълне в демократичните идеали. Метаморфозата й е пълна, но фалшива. Новите й покровители дълги години след това не разбират прикритото коварство на Цачева. Лансират я навсякъде като най-добрата юристка.
След като успява да вземе всичко, което може (а то не е малко), вманиачената Цецка се изправя срещу поредния си възкресител и яхва поредната “успешна” вълна - тази на ГЕРБ.
Изводът е, че още в зародиша си, кариерата на Цачева е била дълбоко порочна. Още тогава кариерата й е стартирала с уродливи прийоми, с добре пресметната хитрост и направлявана от единственото желание на областната герберистка – пошъл кариеризъм.
