Вълшебно мазило от бял бор пък заличава упорити рани
Борис Яков от Лом е вече 71-годишен. През последните няколко години възрастният човек се сблъсква с няколко сериозни болежки. И ги оставя в миналото си, единствено благодарение на природната медицина.
През есента на 2011 г. внезапно той получава силна алергия, причината за която остава неразкрита. Проблемите обаче са сериозни – досадно кихане, затруднено дишане, сълзене на очите, загуба на сън. Страдащият ломчанин се допитва до няколко лекари, които му изписват различни лекарства, но нито едно от тях не води до дълготраен положителен ефект.
Една вечер той се сеща, че негова позната му е разказвала за някаква жена, която имала ефикасна рецепта против заболяването. Намира телефонния й номер и й се обажда.
Това, което научава, е следното: настъргва няколко лукови глави на ренде и им изстисква сока. Набавя си и прополисова тинктура и провежда следното лечение: Вечер, преди лягане, слага по 2-3 капки от изцедения от кромида сок във всяка ноздра. След около половин час маже ноздрите си с клечки за уши, напоени с разредена прополисова тинктура (според указанията на опаковката). Цялата процедура се повтаря по няколко пъти на вечер.
През първите две седмици няма никакъв ефект от лечението, но след 15-ия ден настъпва сериозно облекчение. Сега дядо Борис вече спи спокойно и не се оплаква от почти никакви проблеми.
За да не се върне неприятната алергия обаче, той всяка вечер профилактично си изяжда по 1 парче кромид лук и пие следната отвара: Смесва 2 супени лъжици широколист живовляк и по супена лъжица жълт кантарион и полски хвощ с 800 мл вода. Завира отварата на бавен огън за около 15 мин. Оставя я да изстине и я прецежда. Пие от нея на гладно всеки ден. Но предупреждава – много е важно всяка сутрин да се прави прясна настойка.
Ломчанинът споделя още, че с това съвсем лесноизпълнимо лечение е успял да се отърве и от дългогодишния проблем, който имал със забавения си ритъм на сърцето.
Борис Яков разкри и друга, също така лесна и интересна природна рецепта. През лятото на миналата година, без да забележи къде и кога, си наранява леко и уж несериозно стъпалото на десния крак. Че има раничка открива, едва след като една пчела кацва върху нея и той усеща болка. След консултации с лекари се започва едно мазане, едно почистване с какви ли не познати и непознати субстанции и пр. Нищо обаче не спира развитието на екземата. Стига се дори дотам, че една сутрин страдалецът се събужда със сериозен оток на цялото стъпало.
Тогава се сеща пак за един лечител, който препоръчва такива рани да се мажат със смола от бяла елха или бял бор. За целта се взима от смолата парче, колкото орех, което се смесва със същото количество лой от агне. Разтопява се на слаб огън и така полученият мехлем се нанася върху марля, която се поставя на болното място. Отгоре може да се застопори само с тънък дамски чорап. С този компрес се приспива. Първата вечер се усеща болка, но с времето тя утихва. Така само за 4 дни дядо Борис успява да заличи упоритата рана, измъчвала го месеци наред.
