Произходът на името българи

Автор: д-р инж. Иван Симеонов

Живели са в Алтай, Памир, Афганистан, Иран, Кавказ и преди една сравнително малка част от тях да дойде на нашите земи са имали мощна държава на териториите на днешните Украйна и Русия – тъй наречената (не случайно) Велика България.

Със сигурност може да се твърди, че за първи път за българите се споменава по времето на римското управление на нашите земи. По продължителност то е точен еквивалент на турското владичество. Общото между тях е изобилието на латински (езикът на римляните) и турски думи в езика ни – по няколко хиляди. И друг път сме обръщали внимание върху този факт. Ето някои по-характерни думи с латински произход: каруца, овца, пастир, пастор, морал, култура, вино, палма, принцип, устие, опция, персона, плюс, премия, пенсия, популярен, коментар, конкурс, аула, композиция...

Без никакво съмнение римляните са поставили основите на съвременната Европейска цивилизация (още една хубава латинска дума). Келтите от днешните Франция, Белгия, Швейцария например в резултат на романизиране са станали галоромани, т.е. – преминали са към латинската езикова група. Както сполучливо отбелязват и самите френски историци, Рим е създал една нова нация – френската.

Древната империя има заслуги и към немската нация. Поради лошо за тях стечение на обстоятелствата, римляните сравнително бързо напускат земите на сродните германски племена и те не са се  романизирали, т.е. успяват да съхранят индивидуалността си. Впрочем многобройните сродни, но иначе разноименни племена, едва ли общо са се наричали германци до идването на римляните. Много вероятно е точно римляните да са ги нарекли така.

Германитас и германус, освен сестринство и братство, означава и близко родство и подобност. В случая – сродни, близки племена. Няма как свикналите на ред и точност римляни да не са забелязали и своевременно маркирали тази твърде характерна черта на тези племена.

Стигаме и до траките. Те са населявали, освен днешна България, и целия Балкански полуостров на север от днешна Средна Гърция. Това са няколко десетки племена, говорещи един език или диалект. От нашите предшественици (траки, славяни, прабългари) единствено траките са имали физически и културен контакт с римляните.

Славяните и прабългарите са дошли след тяхното оттегляне. Но изобилието от думи, съответстващо на едно петвековно присъствие в нашите земи, остава. Следователно, преди да „изчезнат”, траките са се постарали да предадат езиковите си познания на славяните, а те от своя страна – на прабългарите. Е, това е абсурдът, който погледнато внимателно и критично няма как да не привлече вниманието.

Понеже следата на изследването е езикът, даките, които са тракийско племе, са силно романизирани и в резултат на това, подобно на французите, са преминали в романската езикова група. Нещо повече, в престараването си те са взели и името на Рим – Румъния. На юг от Дунава, т.е. по нашите земи, романизацията не е така силна. Сред нашите безспорни родственици – в сегашна Украйна и най-вече в Русия пък тя е почти нулева.

В латинския има много характерна дума – vulgaris (вулгарис). Сред множеството значения фигурира и „общонароден“. В многобройните тракийски племена римляните виждат един общ народ и вкарват думата в обръщение. Спорно е дали гърците са взели думата (вулгарос) от римляните или е обратно, въпреки че гърците влагат в нея смисъла „българин“, т. е. крайния етап на развитието на думата вулгарис. По всичко личи, че римляните са нарекли така всички тракийски племена.

Не случайно българите се появяват в Римската епоха. Вероятно и траките бързо са възприели и са се  идентифицирали с това име. Много е вероятно част от тракийските племена по нашите земи, идентифицирали се вече като българи, да са напуснали пределите на Римската империя и да са потърсили свободата. След време, в резултат на агресията на хазарите и на родовия спомен, разбира се, да са потърсили отново родните земи. Затова са приети приятелски от заварените тук племена, с които са явно родственици – без сътресения и катаклизми, неминуеми иначе при подобни обстоятелства.

Тази хипотеза допълва и не отрича останалите. Работа е вече на тесните специалисти – по езика, по миграцията и т.н. – да кажат доколко е основателна.



В категории: Горещи новини