(Не)почтеният избор на почетни граждани

Автор: Яна Славянска

Тук званията се раздават с пълни шепи

Покрай острите писъци на гларуси тези дни над Бургас отеква и силен плясък от крила на „Митични птици“. Шумът наподобява този на звучен шамар. И такъв наистина бе извъртян на бургазлии с поредното решение на Общинския съвет за удостояване със званието „Почетен гражданин на Бургас“ на хора със съмнителни „заслуги, принос или постижения“ за каквото и да било.

Скандалната плесница възмути най-вече хората на перото и почитателите на лириката, тъй като в поредния изобилен списък от новоизлюпени почетни граждани на морския град попадна и поетесата Роза Боянова, която освен да пише стихове, ръководи и литературното студио „Митични птици“, откъдето излитат обучени от нея млади творци.

Няма лошо. Дори, формално погледнато, наистина заслужава „браво“! Докато човек не разлисти страниците на многобройните стихосбирки и не се гмурне надълбоко в творбите, сътворени от „почетната гражданка“ и нейните възпитаници.
Защото там жителите на морския град с ужас ще установят, че... „морето с отровени вътрешности повръща удавници“, и че то е „похитител на голи момичета“. Че то вече не е онова „развихрено, възторжено и младо“, което помнят от поезията на почетната бургазлийка Петя Дубарова да речем.

Но по-страшните поетични прегрешения на Боянова са свързани с недопустимо писмено богохулство. В голяма част от творбите й, които според предложилия я за почетното звание общински съветник Руслан Карагьозов – от ГЕРБ естествено, „са принос в разпространението и утвърждаването на българската култура“, са замесени божиите дела и помисли. От тях разбираме, че „стреля в мене бог“, че „син поиска бог и го дарих с меда на имането“, че „обожествена бях и аз“...

В стихосбирката „Метафори“ откриваме вместо църква „бременна луна“, а покривът „ръси като бог красиви мъдрости“. И дори ще научим, че лиричната героиня е засяла дървото, „от което е направен кръстът“. Своята учителка пък направо са задминали нейните възпитаници от кръжока „Митични птици“. От техните творби, събрани в книжката „Поезия от магическата къща“, става ясно, че именно тези ученици са сътворили бог и дори име са му измислили и че „безгрешна е душата само на дявола“...

Местните свещеници, които прегледаха тези самородни „бисери“, отгледани не в мидена черупка, а сътворени в шепите на отличената поетеса и педагог, единодушно ги определиха като светотатство и кощунство. Но кой ли ги пита дали ще благословят поредния избраник на управляващите, за окичване с почетно звание. И почтено ли е изобщо да бъдат раздавани подобни титли без ясни критерии, без партийни пристрастия и без да бъдат девалвирани от неконтролируемото им масовизиране!

Защото в последните години се положиха стахановски усилия Бургас да се напълни с почетни граждани. Работата отива натам скоро направо да му бъде присъдено званието „Почетен град“. Ако така продължава раздаването на такива титли с лопата насам и натам, нищо чудно в близките години да не остане нито един „непочетен“ бургазлия.

С изключение на „геройски загиналите“. Такива като Бащата на Бургас Александър Георгиев – Коджакафалията, като благодетелката баба Ганка Хаджипетрова, като освободителят на града генерал Александър Лермонтов, като един от най-знаменитите му кметове Димитър Бракалов и други знайни и незнайни герои, които са останали извън списъка на носителите на престижното звание!

Но пък, оказва се, заслужили са го повече такива персони като Димитър Пенев, Йордан Лечков и  кмета на Ротердам Андре Ван Дер Лооу например. Към тях може да допълним и Николае и Елена Чаушеско, Леонид Брежнев, Антон Югов и пр. зловещи персонажи от историята, на които – слава Богу! – все пак в първите години на настъпващата у нас демокрация званието е отнето. То май и сега вече е време да се пристъпи към масово отнемане на почетното гражданство, за да се върне тежестта и стойността му в границите на нормалното.

Някак неестествено е всяка година по петнадесетина души (а през 2000 г. цели 28 човека) да бъдат отличавани за изключително големи заслуги, принос или постижения в обществения живот на Бургас, че и дори, както е уточнено в правилника за удостояването – „на национално или на световно ниво“!

Като споменахме по-горе Димитър Бракалов – нека дадем за пример учредената на неговото име награда, която се връчва всяка година на празника на светите братя Кирил и Методий за принос в развитието на Бургас и за силно изявена гражданска позиция. Та неотдавна учредителите й от Бургаска гражданска камара, след като прегледали номинираните, преценили, че тази година няма да я връчват. И това е много по-разумно решение, отколкото да се раздават отличия на хора, недостойни за тях.

Но очевидно тази практика умилно е легнала на сърцето на хората от ГЕРБ, които я следват неотклонно. Нека си припомним и как преди две години по тяхно настояване почетен гражданин на Бургас стана и скандалният ректор на университета „Проф. д-р Асен Златаров“ (чието име впрочем носи и математическата гимназия край морето, но самият световноизвестен български учен и общественик, положил основите на биохимията у нас – както може да се досетите – не е почетен гражданин на морския град, б. а.).

Окичването със званието на ръководителя на вуза проф. Петко Петков, славещ се като ревностен привърженик на проекта за петролопровода „Бургас-Александруполис“, потресе бургазлии, които в референдум казаха „не“ на изграждането на това съоръжение. Никой от управляващите и дума не обелва за отнемане на почетното гражданство на орезилилия се с явни злоупотреби и хулиганско поведение сливенски кмет Йордан Лечков.

И изобщо примерите за безпринципност при раздаването на титлите и званията в бургаската община край нямат. Затова и на последната сесия съветниците от НФСБ настояха да се въведат ясни критерии за това кой е достоен да бъде почетен, а също и да се сложи край на порочната практика да се раздават отличия с пълни шепи за щяло и нещяло на всеки „домашен любимец“ на властимащите.




В категории: Горещи новини