Любомир Павлов, който ползва „Труд” и „24 часа” за лични нужди и основно за възхвала на властта, изпадна в беда. Ще го спасят ли Бойко Борисов и главният прокурор Велчев?
Автор: Пролетина Николова nikolova@desant.net
Цинизмът в България обикновено е запазена марка за политиците. Само че откакто страната е получила независимостта си през 1878 г., пресата също не отстъпва по нищо на държавните лидери. И ако в миналото е имало редица оправдания за това – чести преврати, потъпкване на Търновската конституция (доста прогресивна за времето си впрочем), а сетне и комунистическа диктатура, днес е особено любопитно да се наблюдава как цинично някои собственици на медии говорят едно, а всъщност правят съвсем друго. Последните 14 дни бяха “благодатни” с новини по темата.
Всичко започна още през май, когато организацията „Репортери без граници” класира България на незавидното 80-о място по свобода на словото. В тази долна част от таблицата страната съседства с диктатури от Африка, Азия и авторитарни държави от Латинска Америка.
Много хора в България, свикнали вече на тоталната цензура в почти всички медии, така и не разбраха защо се намираме на тази позиция в световния Топ 130. Зер, възхвалата на Бойко и властта, мълчанието за сладките хапки, които той раздава на обкръжението си – Вальо Златев и компания, всякакви поръчкови материали, липсата на едно читаво разследване за дейността на ГЕРБ и прочее, не дразнят към днешна дата никого.
Хората чисто и просто са свикнали с това, приемат го за нормално и смятат, че това е то свободата на словото – свободно да можеш да облизваш Бойко по всички достъпни и недостъпни места – на две, три и повече страници във вестниците, в безкрайни репортажи по телевизията.
Все пак 80-ото място стресна някого. Но не в България, а в Брюксел. Колкото и да смятаме, че ЕС е бюрократична организация, която не разбира проблемите на хората в периферията, не можем да отречем, че единственият “лош чичко”, способен да издърпа ушите на Бойко и самозабравилите се негови облизници – медийните босове, е същият този вездесъщ Европейски съюз.
Та миналата седмица Европейският парламент в белгийската столица инициира изслушване на журналисти и издатели. Там се появи всъщност само един издател – съсобственикът на всекидневниците „24 часа” и „Труд” и съдружните им седмичници Любомир Павлов.
Разбра се и защо списъкът с поканените изготвяла Светла Петрова, съпругата на евродепутата Станимир Илчев. Та тя решила кой може и кой не може да ходи да говори за свободата на словото в Брюксел.
Това, че от няколко години “Десант” практически е единствената печатна медия, описваща какви ги върши Бойко, ама не просто с дежурно хленчене като “Дума” и “Сега”, а с конкретни примери, въобще не вълнува г-жа Петрова.
Затова и нашият вестник не участва в тази дискусия.
Но да се върнем към главния ни герой г-н Павлов, известен сред народа и с прякора си Пъпката. Откакто той и Огнян Донев, собственик на фирмата за лекарствени препарати „Софарма”, се сдобиха с газетите, те се превърнаха в техни персонални рупори. Почти няма брой, където или Павлов, или Донев да не са цитирани с мъдри мисли по положението. Макар в цялата страна да има вероятно само двама души, които се интересуват какво мислят г-дата Павлов и Донев – самите те.
От друга страна, двата вестника се надпреварват да печатат угодни статии за хората, които Павлов и Донев смятат за приятели или от които имат лична изгода, като например премиера Бойко Борисов и неговия заместник в правителството Цветан Цветанов, и хули по адрес на всеки, позволил си с нещо да ги подразни.
Във втората група основно влизат конкурентите Ирена Кръстева и синът й Делян Пеевски. Които се различават от Донев и Павлов единствено по килограми, не и по медийно поведение, защото в техните вестници „Монитор”, „Телеграф”, „Уикенд” и още дузина из цялата страна Борисов и Цветанов са също тъй добре олизани отвсякъде.
Напоследък обаче Пъпката и съдружникът му включиха в саморазправата и прокурори, които разследват двамата за пране на пари и злоупотреба с финансови средства. Служители на двата вестника разказват любопитни моменти, когато собствениците, особено Павлов, звънят по време на оперативки и нареждат кой материал да е водещ, коя тема да е редакционен коментар, кой магистрат да бъде сравнен със земята.
В Брюксел обаче за удивление на всички Павлов обяви, че също е много загрижен от класацията на „Репортери без граници”, че това е сериозен проблем и той лично смятал, моля ви се, да помогне с каквото може. И даде идеята в София под негово домакинство да се проведе една среща, на която да се обсъди темата за свободата на словото и цензурата.
Народът ни има за такива случаи мъдра поговорка: Крадецът вика – дръжте крадеца.
Сякаш Пъпката няма никаква вина за срамното 80-о място.
Миналия петък, буквално часове след изявите му в Брюксел, Павлов стана главен герой на новините и покрай един таен запис, разпространен във в. „Преса”. Там той е уличен в търговия с влияние. „Преса” не е обаче независим наблюдател на събитията, което отново препраща цялата история към липсващата свобода на словото.
Негов главен редактор пък е Тошо Тошев, който в миналото ръководеше „Труд”. Павлов го изгони почти веднага, след като купи вестника. Затова появата на таен запис сега точно в „Преса” навява съмнения за чиста проба отмъщение.
От публикацията се разбира, че Павлов е очаквал в скоро време срещу него да бъде повдигнато обвинение за документни престъпления и пране на пари и дори е набелязвал мерки как да противостои на прокурорите, които ще го разследват. Три дни след като „Преса” пусна стенограмата, Павлов и съдружникът му Донев действително бяха обвинени.
Самият Павлов, естествено, отрече всичко и заяви, както обичайно заявяват хора като него, хванати по бели гащи с тайни записи, че разговорът бил манипулиран. Журналисти, работили в предишното издание на Пъпката – в. „Експрес”, свидетелстват обаче, че много от думите му, взети от тайните записи, са си лично негов патент.
Като например „отрязаната глава” на Иван Костов. Пъпката никак не обича бившия премиер. Омразата му към него е свързана с неприязънта пък на Костов към Стефан Софиянски, с помощта на когото Павлов някога се сдоби с Общинска банка.
Този понеделник прокуратурата обяви, че повод за делото и повдигнатото обвинение срещу Павлов и Донев са три сигнала на съдружниците им Христо Грозев и Карл Хабсбург за финансови сделки, извършени от двамата през редица офшорни компании. В сигналите се твърди, че с изпраните пари е финансирана покупката на двата вестника, които преди това бяха собственост на германската групировка ВАЦ.
И ако предреченото в тайните записи дотук се сбъдна наполовина, любопитно ще е да се проследи дали ще се окаже факт и останалата част от прогнозата – Борисов и Цветанов да притиснат непослушната прокуратура, за да спасят протежетата си.
Досиета и СРС-та
В разговора с неизвестно лице Павлов обяснява, че ще използва своите медии, за да остане недосегаем от правосъдието. Той твърди, че бил спокоен за изхода от делото, защото смятал, че нито един прокурор нямало да се осмели да го „закачи".
Ето какво още бе цитиран да казва Павлов в записания разговор: „Който приема поръчки срещу нас, това ще му коства главата.
Ако все пак това не стане, ще публикувам статия, озаглавена „Символ на корупцията в България", а директорът на Националната следствена служба Бойко Найденов (който наблюдава следствието срещу него – бел.авт.) вече никога няма да стане главен прокурор". Като пример за своите възможности Павлов се хвали, че е „отрязал главата" на Иван Костов и Георги Първанов.
Той се хвали и с връзките си с вицепремиера и вътрешен министър Цветан Цветанов, от когото очаква помощ, тъй като от него зависело „кой ще остане в прокуратурата, кой ще напредне нагоре и кой ще си отиде". Павлов очаквал помощ и от главния прокурор Борис Велчев. Той твърди, че ГЕРБ са променили Закона за съдебната власт (ЗСВ), за да може сегашният Висш съдебен съвет (където хората на ГЕРБ имат стабилно мнозинство) да избере следващия главен прокурор (както и стана на 7 юни).
Премиерът Бойко Борисов и вътрешният министър Цветан Цветанов щели да обяснят тази промяна в закона с необходимостта от „плавен преход" от единия ръководител към другия. От разговора се разбира още как бизнесменът използва медиите си, за да манипулира общественото мнение.
