Излъганите апетити за царския архив


Излъганите апетити за царския архив
Семейството на Симеон ІІ през 1982 г., само година преди описаните събития
13 Юни 2012, Сряда


Докато в София мъдруват, сандъците с документите на Кобургите са прибрани на сигурно място в испанска банка

Автор: Борис Цветанов

Двайсетина години след смъртта на Ян Флеминг духът на Джеймс Бонд нахлува в коридорите на българското външно разузнаване. Операцията, която е на дневен ред, е напълно в стила на агент 007. По-особеното е, че пръв знаменосец е самият министър на вътрешните работи генерал Димитър Стоянов.

В младостта си той е чел две книги, които завинаги са се врязали в съзнанието му: „И сам воинът е воин“ на Юрий Долд Михайлик и „Скривалище край Елба“ на Александър Насибов. Окрилен от успеха на близкия си авер Юрий Андропов, Димитър Стоянов ще замисли битка като сам воин срещу Тодор Живков. Преди това ще реши, че може да разиграе български вариант на романа на Насибов (известен още и като „Тайната мисия“). В него разузнавачът Аскер Керимов побеждава в двубой не само Гестапо и Абвера, но и измъква под носа на английски и американски разузнавачи сто сандъка безценни архиви на Третия райх.

Всъщност през 1983 година, за която ще стане  дума, Димитър Стоянов само дава нов живот на идеята, с която е станал заместник-министър десет години по-рано – да се открадне от мадридския дом на Симеон ІІ архива на династията на Кобургите.
Идеята допада на тогавашния шеф на Първо главно генерал ВИК (Васил Иванов Коцев, за когото вече сме писали в „Десант“), но ентусиазмът му е охладен от бившия началник на разузнаването Господин Гочев.

Този заклет романтик е наричан сред своите „българският Шеленберг“, както и „българският Ян Флеминг“ заради двата му романа „Червените въгленчета“ и „Странен двубой“, както и заради сценария за сериала „Последна проверка“. „Трябва ни Джеймс Бонд или поне Емил Боев, но такъв засега имаме само в романите на Богомил Райнов“ – като с леден душ той „полива“ Димитър Стоянов.

Иначе 1974 г. е звездна за Първо главно. Като в американския екшън емигрантът Борис Арсов е отвлечен от Дания. Акцията е дело на полковник Димитър Йотов и подполковник Христо Велчев, като и до ден днешен се приема за чиста монета един наивно скроен рапорт от агентите за примамване на Арсов в железницата на Западен Берлин и последвало прехвърляне през границата на ГДР до България.

През същата година действащият в Испания агент Мари изпраща съобщение до Първо главно, че архивът се намира „в едно помещение до парното отделение в мазето на мадридския дом на Симеон  ІІ, което нощем се охранява от един градинар, който спи сам“. От донесенията на агент Мари могат  да се извадят заключения, че между нашия човек и царя в изгнание са водени доста разговори. Мари обяснява, че „се откриват добри възможности за измъкване на интересуващата ни документация“.

На пръв поглед всичко е просто, но генерал Господин Гочев е прав – поне в Испанското направление на Първо главно работят треторазредни агенти. Това личи дори от скромния факт, че най-малко петдесет агенти са следили в различни периоди от живота му в чужбина Симеон ІІ. Повече от тях са били събрани от кол и въже. Личи си от секретните им донесения, запазени в архивите на МВР. Един от тях упорито пише Мадрид с „т“ накрая, за друг Франкфурт е Франкфер, трети пише женитба с „д“, а един от нашенските джеймсбондовци дори не си познава инструментариума и според него любимата марка  пистолети на 007 „берета“ се нарича „барета“.

Струва си да споменем и Христо Малеев, посланик в Мадрид, рода на Тодор Живков, който чак до 1984 година нарича в отчетите си 47-годишния вече мъж „Симеончо“. За разлика от всички тях, агент Мари изглежда доста интелигентен, но вероятно не е бил подходящ за полеви агент.

През същата тази 1974 година възниква и идея, която липсва в достъпните засега архиви: да се работи по дългогодишното приятелство между Симеон ІІ и генерал Върнън Уолтърс, назначен по-късно за заместник-директор на ЦРУ. „Изключително близък приятел на Симеон ІІ“ – характеризира го агентът на Първо главно в Мадрид Гълъбов. В книгата си „Ш като шпионаж“ Никола Фурие и Едмон Льогран го описват като „висша класа международен шпионин“.

 Дотолкова бил важен той за ЦРУ, че в Париж, където дълги години бил военен аташе – годините на близкото му приятелство със Симеон ІІ – разполагал с тайни квартири, в които провеждал разпити на китайци и северновиетнамци. Приятен мъж, 190 см, разказвач на забавни истории, бонвиван, по понятни причини известен и с прякора „Генерал Джони Уокър“. Винаги имал запазена маса в „Крийон“ и други елитни парижки заведения. Често пътувал до Франкфурт – диспечерския пункт на ЦРУ за Европа.

В средата на 80-те години на миналия век – вече като постоянен представител на САЩ в ООН и много близък приятел на Роналд Гейгън – генерал Джони Уокър става още по-апетитен за Първо главно (разбирай и за КГБ). В това направление един друг генерал Стоянов, но Петър, шеф на Шесто управление, запретва ръкави да бъде изготвен „документален филм“, компрометиращ американския президент – демек покушението срещу него било инсценировка на ЦРУ.

Това трябвало да проличи от кадри, показващи, че „няма никакви рефлекторни реакции на организма при раняването му и няма трепване дори на мускули“. Филмът щял да бъде излъчен и от братските телевизии в социалистическите страни и доста да вгорчи живота на Рейгън, защото на Запад бездруго са щели да го видят.

До филм така и не се стига. Остава си идея. Само дето тя е чисто плагиатство. Десет години по-рано споменатият вече Върнън Уолтърс поръчва на Робърт Мехю, притежател на собствено киностудио, два филма компромати – за Тито и за индонезийския  вожд Сукарно. Филмите да бъдат чиста проба порнография. Маршал Тито като Адам вилнее с пищна Ева (и нейни клонинги) из московски хотели. Майстор на пантомимата, приятел на Мехю, грижливо гримиран, досущ заприличал на югославския лидер. Месеци гледал до побъркване  кинопрегледи с него, за да се превъплъти в образа му.

Вторият филм бил по същия сценарий, само дето не Тито, а Сукарно вилнеел из западни хотели и Евите били доста повече. Мехю провел пробни прожекции сред привърженици на социализма на „брат Карно“, но станало ясно, че вместо компромат за вожда, ще се получи обратен ефект. Почитателите на индонезийския Ленин буквално били във възторг от всеки сексуален подвиг на Сукарно и крещели в екстаз: „Браво на нашия човек!“

И двата филма били прибрани в сейфовете на ЦРУ. А нашите също се отказали да компрометират Рейгън. Но архивите на Кобургите не им давали мира.

През 1983 година е активизиран агент в Мадрид с псевдоним Брадатия. Той прави каквото трябва, но резултатът е, че „най-важните документи са подбрани от Симеон и откарани в Кобург, Швейцария, а в Испания са останали съвсем малко“.
Брадатия прави и препоръка: „Агент Делон е най-подходящ за осъществяване връзка със Симеон с цел да се проучи съдържанието на архива“.

От запазените в архива на МВР документи може да се съди, че нашият разузнавач с артистичното име вероятно е бил историк-публицист, тъй като по думите на Брадатия Симеон можел „да позволи запознаване с архива и копиране на документи на български емигрант, който има доказан научен интерес“.
От тук насетне нещата стигат до известно развитие, защото Брадатия се е постарал дори да уточни, че „архивът е поместен в два огромни сандъка, а трети – запълнен 40 процента от обема“.

Това, което можем да съдим за Брадатия още е, че е бил в доста близки отношения със Симеон ІІ. Той предава в София дори опис на съдържанието на сандъците. „Съществува – пише въпросният агент, възможност да се организира преглеждане и копиране на документацията... без да се налага да се изземва“.
В София очевидно мъдруват цяла година, когато пристига важно съобщение от агент Гълъбов, регистрирано в раздела „Строго секретно с особена важност“. „Вече в испанска банка се съхранява царският архив“.

Така че, дори да разполагахме с наш Джеймс Бонд или поне Емил Боев, мисията им щеше да е невъзможна.  



Димитър Стоянов Генерал Върнън Уолтърс Борис Арсов

В категории: Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки