Бай Васил може да не е официално уж представител на напитката, но в бензиностанциите на сина му тя си остава единственото газирано питие, което продават
10 Юни 2012, Неделя
Чутовната фамилия Златеви от Правец уж твърдят, че не представлявали вече американската напитка. Но дали е така всъщност?
Автор: Пролетина Николова nikolova@desant.net
Казват, че първата лястовица, даваща знак, че комунизмът се клати, била появата на Кока-Кола на българския пазар в края на 60-те години на миналия век. В този смисъл появата на конкурента Пепси в ръцете на един истински комунист би трябвало да е знак, че вече се е пребоядисал в демократ. Нещо такова ще да се е случило в началото на 90-те години, когато представител на тази американска напитка у нас, за изненада на всички, стана не друг, а дългогодишният несменяем комунистически кмет на Правец и съратник на Тодор Живков – Васил Златев Петков.
Другарят Петков регистрира частната фирма “Агрима”, на която оглави директорския съвет, и започна да продава из цялата страна Пепси. Но понеже човекът е плод на едни други времена, където взетите решения се спускаха насила сред населението, той така тръгна да пласира и напитката. Навсякъде, където Златев и сина му – Валентин, имаха някакви интереси или участия, всички техни служители бяха не просто съветвани, беше им вменено като задължение да пият само и единствено Пепси.
Валентин Златев е нещо като резидент на руските интереси в България. “ЛУКойл” от години го ползват и като по-добър вариант на руски посланик в София. Колчем политик кривне от пътя, начертан от руснаците, намесва се Златев и държавникът отново влиза в релси. Та откакто бащата пое производството и дистрибуцията на Пепси, синът се погрижи всички фирми, където той има занимания, да изхвърлят всякакви конкурентни безалкохолни напитки и да напълнят рафтовете само с единствено правилната.
В петролната рафинерия “ЛУКойл Нефтохим” край Бургас, където Златев бе дълго време в директорския борд, може да има едва няколко работнически лафки, но там се предлага единствено Пепси. Същото са принудени да пият и всички гости, които посещават директорските кабинети в този завод. Пепси стана нещо като официалната (разбирай – единствена) газирана напитка, предлагана в бензиностанциите на “ЛУКойл” в цялата страна, управлявани и до днес от Златев.
Улисани в подобни командирски похвати за дистрибуция на питието, бащата и сина съвсем пропуснаха да пласират Пепси в магазинната мрежа на България и тя почти изчезна от пазара. Така през 2007, стреснати от създалото се неприятно положение с тяхната продукция, американците от PepsiCo Inc направиха каквото можаха, за да принудят бившия комунист Златев да се оттегли. В началото на юли от “Агрима” обявиха, че са решили да продадат целия си бизнес на кипърската офшорка “Грийнпат Лимитид”.
Из медиите, съвсем плахо, разбира се, защото за Златеви в България се пише така, както и за Ким Ир Сен и родата му в Северна Корея, се появиха материали, че ето – един истински бизнесмен сам разбира кога с достойнство да се оттегли от бизнес, който е особено труден (Цитатът е от тогавашна публикация в “Капитал”). С всичко това Златев изпрати сигнал към Америка, че вече той няма нищо общо с Пепси.
Дали там са се хванали не е известно. Във всеки случай списваната по севернокорейски българска преса се направи, че вярва. Да видим какво е положението с Пепси днес, почти пет години след тази историческа продажба на “Агрима”. Новият собственик, след няколко вливания и промени, накрая преименува фирмата на “Куадрант Бевъриджис”. И с това промяната приключва.
Защото този “Куадрант…” и в момента се помещава на адрес “Постоянство” №67А в София, където е адресът на фирма “Тера тур сървиз”, чийто собственик е Васил Златев Петков. Но да кажем, че в столицата няма никакви други подходящи имоти за представителството на една американска напитка, поради което, местните й босове са решили да се гушат заедно с бай Васил.
Затова пък, след като вече нямат нищо общо с Пепси, Златеви сигурно са отменили спуснатите задачи към “ЛУКойл Нефтохим” и едноименните бензиностанции да не продават никакви други конкурентни напитки? Нищо подобно! Всички други безалкохолни питиета продължават все така да са забранени. А влезеш ли в някое от владенията на “ЛУКойл” в България или примерно в Златевия хотел в Правец, дори в ловната им резиденция “Паламара” край Шумен, домакините ще те изгледат много лошо, ако им обявиш, че не харесваш Пепси и си поискаш нещо друго.
При всяка промяна на собствеността една от първите задачи на новите босове е да подменят ръководните кадри, останали от предишните стопани, за да си гарантират, че служителите им ще са лоялни. Няма такъв закон, разбира се, но това е неписано правило и се прилага почти на 100%. Не и в българския случай с Пепси. В актуалния директорски борд на “Куадрант Бевъриджис” четем познати имена. Първото е Донка Пенчева Терзиева.
В “Агрима” тя бе не само отново член на борда, но минаваше за дясна ръка на Златев, който й доверяваше една от най-важните задачи – да провежда интервюта за назначаване на нови служители. Любопитно е впрочем да надникнем как са преминавали те. В сайта на “Работодател”, където служители могат да оценят шефовете си, има цял форум, посветен на “таланта и творчеството” на г-жа Донка.
Потребител с ник “агрима” описва как е протекло неговото интервю: “Тя беше с дъщеря си там и ме погледна с надменен и ироничен поглед: "Я отвори Уърд, напиши си името, направи го зелено, я го направи сега бяло"... И всичко това през смях. Та така мина интервюто”. Още по-любопитни са няколко мнения на сегашни и бивши служители, които твърдят, че след като Златев уж продава фирмата на нови собственици там нищо не се променя.
Което може да се види и от следващото име в борда – Атанас Георгиев Каракушев. Човекът постъпва в “Агрима” през далечната 1993. Както се казва, това е един истински, отгледан от другаря Златев, кадър. Първо е експерт в производството, след това става началник-производство, после мениджър покупки и ето ти директорския борд. През 2005 се пробва неуспешно в изборите с листата на Новото време, след което реши повече да не се отклонява от Пепси.
Сигурно е съвсем случайно, че за пред света бай Васил продаде “Агрима” тъкмо на офшорка от Кипър. И още по-случайно е, че тъкмо кипърска офшорка е официален собственик на цялата му бизнес империя.
На 10 ноември 2009 година, точно на 20-годишнината на българската демокрация, Лондонската фондова борса съобщи, че инвестиционната група "Екуест" продава за 9,175 млн. евро хотел „Сердика” и едноименното кино в центъра на София на кипърската офшорка “Агриуей холдингс”. Въпросната фирма е именно юридическият собственик на целия бизнес на Васил Златев.
“Агриуей” притежава 99,98% от българската фирма “Агрохолд”, чийто шеф и официално собственик уж само на останалите 0,02% е бившият кмет на Правец. Фирмите на “Агрохолд” са “Тера тур сервиз” ЕООД, ОС “Агробилд” АД, “Агроинженеринг 90” ЕООД, “Университетски недвижими имоти Правец” АД (в управата бе сегашният уж независим кмет на Правец Румен Гунински), “СБР Св. Влас Слънчев бряг” АД, “Агрокар” ЕООД, “Хорнит” ООД, “Езтур” АД (и тук управител е бил Гунински) – все компании, за които се смята, че де факто принадлежат на Васил Златев.
Но на практика има сериозни съмнения, че ги командва синът му, а бащата е вписан просто за заблуда на наивните и на разни американски собственици на марката “Пепси”.
