Преди 65 години, през 1947 г., група от една дузина туристи тръгва по стъпките на Ботевата чета и така полага началото
Автор: Диана Славчева
на едноименния национален поход, увенчаващ традиционните ежегодни чествания на героичната гибел на войводата и паметта на хилядите, загинали за нашата свобода. Изминаването на 120-километровия път на безсмъртието се е утвърдило и като най-голямата родолюбива проява на българското туристическо движение.
Тази година близо хиляда души от цялата страна ще извървят пеша маршрута от Козлодуйския бряг до връх Околчица, бележещ местата, през които преди 136 години са минали Ботевите четниците, за да дадат своя дан за освобождението на скъпото ни отечество. Въпреки дъжда, в края на миналата седмица с поклонниците тръгнаха и около 200 ученици от врачанските училища. Всички участници в тазгодишния 66-ти поред поход потеглиха по дългия път с китка здравец в ръце.
Идеята да се отбележат свещените знакови места по оставените от Ботевата чета следи се ражда още непосредствено след Освобождението. Тогава няколко поборници и общественици полагат първите паметници на признателност – първоначално дървени, а по-късно изработени от камък. Постепенно около мемориалите и историческите места се оформят десетки красиви и добре озеленени паркове.
Едни от най-важните пунктове по дългия маршрут са Матеев геран край Козлодуй, Поповото ханче в Бутан, Гърбавият мост при Липница, Долнокрайската чешма до Борован и каменната кошара в Рашов дол край Люти брод, където в последното сражение на Ботевата дружина загиват 12 бунтовници. Остава да бъде осъществен последният етап от окончателното завършване на Мемориалния комплекс „Ботев път“, който предвижда определяне и маркиране на движението на малките групи и отделните четници до Тетевенския и Троянския балкан.
Шест часа преди Ботев да спре с „Радецки“ при Козлодуй, на българския бряг при тутраканското село Пожарево слиза четата на Таньо войвода. Предварително е съгласувано двете чети да се слеят в един момент и да подпомогнат въстаналите българи. По съвет на Ботев и Никола Обретенов Таньо Стоянов се насочва към Олтеница, където да подкрепи въстанието в Източна България, докато Ботевата дружина възнамерява да е в помощ на бунтовниците в Западните части на страната.
Пътят на привлечения към революционното движение лично от Левски Таньо войвода преминава през 28 тогава преобладаващо турски селища в Лудогорието и Поломието и подир нея бързо тръгват потери. Дружината участва в три сражения, като накрая е разбита при Керчан баир край поповското село Априлово, а войводата е обезглавен. Днес на това място е издигнат внушителен негов монумент, пред който на 2 юни приключва традиционният поход „По пътя на четата на Таньо войвода“.
Тази година той се провежда за 27-ми път и започна в сряда с възстановка на слизането на дунавския бряг при Пожарево и полагането на клетва от четниците. В изминаването на маршрута се включиха 500 ученици от 11 училища, като в съпътстващите прояви се очаква да се присъединят общо 30 000 души от Силистра, Тутракан, Исперих, Попово и с. Априлово. Всяка вечер до 2 юни ще се провеждат прегледи на маршовата и патриотична песен. В честванията ще вземе участие и групата на Теодоси Спасов, която ще изнесе концерти.
Христо Ботев не случайно е минал с четата си през Врачанско с.Козлодуй,Бутан,Борован до гр.Враца.Тези райони са дали подкрепа на въстанието от 1850 год.във Видинско,Ломско и Белоградчишко.Бунтовни отряди от Видинско са отишли в Никополско,но местните българи не са взели коси и тояги за бунт понеже турците сразили въстанниците в Ломско и Видинско.През Априлското въстание 1876 год.в селата около р.Огоста е имало доста черкези и татари заселници сл.1856 год.и е било трудно в тия краища да избухне масово въстание.[bluescreen]
