Йоаким Груев с учениците си от Пловдив през 1864 г.
24 Май 2012, Четвъртък
По време на тържествата в Калофер през 1867 г. Христо Ботев произнася пламенно слово, заради което е изгонен от страната
Автор: Георги Ваташки
Денят, в който всеки българин неизменно се сеща, че „и ний сме дали нещо на света“, несъмнено е 24 май. Няма как да е иначе – колко са народите, които могат да се похвалят със своя единадесетвековна писменост и култура!
Най-ранните данни за честването празника на създателите на нашата азбука датират от XII век, като те са признати за светци още в края на IX век. Поотделно паметта на св. Кирил се отбелязва на 14 февруари, а на св. Методий — на 6 април. Съгласно църковния календар двамата едновременно пък се тачат на 11 май.
През годините на византийското и османско робство традицията да празнуваме на тази дата поддържа българския дух в трудните за народа ни времена. В средата на осемнадесетото столетие високата просветна стойност на стореното от Солунските братя е оценена по достойнство от основоположника на българското Възраждане Паисий Хилендарски в неговата „История славяноболгарская“.
В нея той отделя цяла глава, озаглавена „За славянските учители“. Примерът му е последван от още два исторически труда, в които се споменават Кирил и Методий и тяхното дело. Това са „Зографската история“ от 1785 г. и „История вкратце о болгарословенском народе“ на йеромонах Спиридон.
Най-новите изследвания на българските учени показват, че първото честване на деня на славянските просветители през Възраждането е станало в Шумен. Изворите сочат датата 10 май 1813 г. като първия светски празник на двамата братя.
Документ, открит в архива на Мъхитаристката конгрегация във Венеция, е най-ранното доказателство за това. Той представлява писмо, написано в Шумен от Минас Пъжъшкян – арменски духовник, който съобщава, че е присъствал на театрално представление, наречено „вечерно зрелище“. Българският търговец Стоян Маврадиоглу му обяснява, че вечеринката е по случай българския празник на писмеността, но никой не смее да говори за това честване на Кирил и Методий, защото гърците не им разрешават да го правят на български език.
Особено голяма заслуга за провъзгласяването на този ден за училищен и общонароден празник имат Найден и Константин Герови. В Пловдив през 1851 г. те, заедно с други родолюбиви българи, решават да нарекат местното училище „Кирил и Методий“. Идеята на възрожденците прераства в градско честване на славянските просветители.
Празничният ден през Възраждането обикновено започва с църковен ритуал, придружен с четенето на евангелието на български език. След богослужението се произнася слово, най-често от някой изявен учител. Следва водосвет и освещаване на иконите на светите братя, след което народът тръгва на кратко шествие към най-близкото училище. Българите наричали това „лития“ или „парада“.
Там отново се държaт речи, само че този път от ученици. Пеят се специално сътворени по този повод песни и се изказва благодарност на учителите за свършеното от тях през годината. Раздават се награди на отличниците в учението, както и на заслужилите „даскали“. 11 май често е избиран и за началото на строежа на нови училища и читалища.
По-заможните българи пък в деня на славянските първоучители раздават помощи на бедните. Празникът продължава с игри и надсвирвания и завършва с общи трапези и народни борби. Често в програмата се включват и декламации на подходящи стихотворения, а в отделни случаи и театрални представления, както това става през 1866 г. в Букурещ, където е представена пиесата „Райна княгиня българска“ от Добри Войников.
Началото на традицията за провеждане на тържествени манифестациите е поставено на 11 май 1856 г. Тогава учителят Йоаким Груев извежда за първи път на шествие възпитаничките от Пловдивското класно девическо училище. След края му той предлага денят на св. св. Кирил и Методий да бъде празнуван като празник на българските ученици.
В София пък отбелязването на славната дата е организирано от учителя Сава Филаретов. Идеята за общобългарско честване паметта на светите братя достига и до много градове с голяма българска диаспора извън пределите на България като Букурещ, Цариград, Браила, Крайова, Плоещ, Белград, Солун, Одрин и дори до заточениците в далечния малоазийски Диарбекир.
По време на тържествата в Калофер през 1867 г. пламенно слово произнася и Христо Ботев, което по-късно става повод за неговото изгнание в чужбина. Поетът ни завещава, че всеки честен човек трябва да се учи от примера на Солунските просветители, и че дългът на всеки българин е да се бори за свободата на своя поробен народ. През бурните революционни години делото на Кирил и Методий се сочи като ярък пример на героизъм. Когато Българското опълчение тръгва да се бори за свободата на своите братя, на легендарното Самарско знаме са извезани тъкмо образите на славянските първоучители.
С въвеждането на григорианския календар през 1916 г. празникът на създателите на нашата писмена започва да се отбелязва на 24 май – едновременно и от държавата, и църквата. Но след 1969 г. става отделяне на църковния от светския календар и така се стига до два празника – църковен (11 май), на който се почита паметта на Кирил и Методий като светци, и светски (24 май), който се слави и като ден на славянската просвета и култура.
Днес денят на светите братя първоучители се отбелязва като държавен празник не само у нас, но и в Русия, Чехия, Словакия и Македония, въпреки че в страните от бивша Чехословакия той се чества на 5 юли. На тази дата той някога е бил ознаменуван и от Католическата църква, която сега го тачи в календара си на 14 февруари.
