Тази Пеперуда се доближава най-много до традицията. Снимката е предоставена от директора на историческия музей в Средец Красимира Костова. В материала са използвани и нейни разяснения за запазените обичаи във Факия и Момина Клисура
15 Май 2012, Вторник
Магическите ритуали „Пеперуда” и „Герман” са известни в цялата страна, но се практикуват до днес основно в Странджа
Автор: Георги Ваташки
Вседмиците след Гергьовден лятото напомня за себе си. И за сушавите дни, които биха съсипали реколтата, ако не се вземат някои превантивни мерки. За да омилостивят природата, старите българи са изпълнявали от незапомнени времена няколко обреда, в които се преплитат езически представи за света и християнски традиции. Носят звучните имена „Пеперуда”, „Перперуда”, „Перунига”, „Пеперуга“, „Додола”, „Дудул” или „Вай-дудула“, според етнографския район. Както и да се казва обаче, целта на обичая е една – да се измоли от небето дъжд.
Много изследователи откриват в него остатъци от култа към славянския бог на небесните мълнии и дъжда Перун. Даже се счита, че названието му е свързано с името на съпругата на бога – Перперуна. В различните части на България той се изпълнява между Великден и Гергьовден, на някои от Великите четвъртъци или на летните празници, посветени на светиите Атанас и Никола. Разбира се, и винаги, когато настъпи суша.
Дай, Боже, дъжд във Факия и Момина Клисура
В тези две странджански села традициите са съхранени до днес. В ритуала участват деца и девойки под ръководството на възрастни жени вдовици. Подбират се 12 - 13-годишни момичета, водени от „пеперудата“. Тя трябва задължително да е сираче, при това да е още „чиста“ (девица). Момите се събират в нейния дом, тя ги посреща босонога. Боса води после и шествието.
Ако в селото няма девойка, която да отговаря на условието да е сираче, срещата се нарича в къща на произволно избрано първородно, или на последно родено дете в семейството. Вярва се, че точно такова момиче може да повлияе на боговете и светците, от които зависят дъждовете.
Обличат девицата в стара женска риза на голо, покриват тялото й със зелени клонки от бръшлян, бъз или букова шума така, че да заприлича на храстче. Главата й покриват с було и сватбен венец, на който закачат умъртвена жаба и кост от незнаен гроб – два символа на водата и плодовитостта.
Така натъкменото девойче - Пеперуда, представлява невеста или жрица на небесното божество на дъжда. Мястото, където се „забърква“ древната магия, трябва да е близо до вода (река, езеро, дори поточе върши работа).
Ключова роля в ритуала играе и един бурен, наречен „вайдудула“, който расте по поречието на реките. На главата на отрупаното със зеленина момиче се поставя венец. Основата му е от същото влачещо растение, а в него вече се вплитат красиви цветя.
Цялата група с нагиздената Пеперуда тръгва из селото с песни и влиза във всяка къща. Девойките повтарят обредни напеви, като отправени молитви до Господ за дъжд:
“Пеперуда летяла, над вода се мятала: Дай, Боже, летен дъждец, Да се стори житото, житото и пшеницата.”
Стопанките на домовете ги посрещат с менче с вода и поливат Пеперудата обилно, а тя се тръска и размахва ръце встрани, сякаш е птица, която ей сега ще полети. После я посипват с брашно през сито, като благославят: “Както се сее брашното, тъй да се изсипе дъждът!”
После търкулват ситото и ако то се захлупи, казват, че годината ще е много плодородна. Когато момичетата „пеперуди“ ходят по къщите, гледат да откраднат нещо – лъжица, метла или бухалка. Особено се стараят да вземат парцала, с който се чисти пещта.
Краде се само от дом, в който жената и мъжът са минали под венчило един път. Ако не успеят да откраднат нищо, те изливат вода в нощвите.
Целта е да се ядоса стопанката.
Колкото е по-сърдита тя, толкова повече дъжд ще навали. Девойките, участнички в обреда, получават като дар брашно, мас, боб, но никога яйца. Тази забрана се свързва с предпазване от градушка.
Пеперудата и дружките й обхождат селското землище - кладенци, извори, чешми и накрая се отправят отново към реката, край която са наскубали вайдудула и са набрали красивите цветя.
Там хвърлят зеленината и другите обредни украси, накрая изкъпват и Пеперудата. Всички се пръскат една друга, нагазили във водата и си пожелават скоро да завали. Обредът завършва около празнична трапеза до реката или кладенеца, където са наредени получените дарове.
В някои райони се спазва изискването масата да нарежда стара жена, бременна или кърмачка.Тя всъщност е една от „старшите“, които ръководят отстрани целия ритуал от началото до самия му край. И докато момите обикалят къщите, те изпичат “пеперудников хляб”, “пеперудник” и баници.
Още на същия или от следващия ден ритуалът преминава в друг обред – „Герман”, който да послужи за молебен за дъжд преди идващите Горещници.
Девойките пеперударки и жените вдовици приготвят от кал или глина гола фигура с ясно изразен фалос, наречена Германча. Така се подчертава оплодителната способност на мъжкия бог, от който ще се родят плодородието и влагата.
Куклата се прави от дърво, парцали и най-често от метла. Тя обаче трябва да е от тези, по-рано откраднати от шествието на Пеперудата.
Фигурата, изобразяваща Герман, се полага върху керемида или в сандъче, подобно на ковчег. Скръстват ръцете му отпред на гърдите и в тях забождат запалена свещ.
Погребват символа на мъжкото начало край реката или в нивата, а върху гроба поставят малък дървен кръст. В обреда не се допускат мъже.
Нерядко върху фигурката или в нейния корем се поставя жаба - лунарно същество, символ на дъжд, изобилие и нов живот. С влажната си кожа на земноводно, тя е противопоставена на сушата, носеща смърт.
В отделни случаи Герман е окичен с червена чушка, пак символ на мъжката полова сила. Жените плачат над него при погребението, което имитира църковния ритуал. Цялата нощ се будува и се пази куклата, за да не я прескочи котка или кокошка, защото се вярва, че Герман ще вампиряса. Тоест, ще стане дракус, таласъм, гробник, хидия. Шествието продължава на следващия ден с погребение, на което момичетата носят Герман в ковчег или на дъска, като го оплакват с думите:
Умрел Герман от суша, От суша за киша, Млогу здраве да носиш! Германе, Германе!
На този празник е забранена полска работа, не се впрягат воловете в колата, за да не пострада селото от градушка. Ако все пак някой наруши тази забрана, другите му счупват колата на парчета. Ако през деня се зададе голям тъмен облак, всички от селото излизат и викат:
„Германе, големи празнико! Пренеси я /градушката/ в пусти гори тилилейски, дето брадва не сече, дето петел не пее, дето колак /хляб/ се не меси!“
В момента на погребението всички трябва да плачат силно, много жалостиво, като най-много трябва да викат сираците. Всеобщо е убеждението, че Бог чува най-напред техния плач, той ще се смили над тях и ще изпълни молбата им за дъжд.
На 3-я и 9-я ден правят помени, които съответно се наричат третина и деветина. Няколко стари жени отиват рано сутрин на гроба, палят свещи, преливат го с вода и го кадят с тамян. Ако през следващите дни завалят поройни дъждове, момите отиват на нивата, изравят от гроба глинената фигура и я хвърлят в реката, за да спрат пороите.
