Държава и община продължават да нехаят за ограбените имоти на поморийските кооператори
Автор: Веселина Николова
Всяко селище, все едно дали е голям град или малко селце, си има своите герои, благодетели, известни личности от близкото и далечно минало. Днес обаче рядко говорим за корените си, сякаш бързаме да забравим тези, на които би следвало да подражаваме.
Един такъв достоен пример за поморийци е Гюро Лазаров Стоянов.
Младите хора в крайморския град може и да не знаят, че той е построил сградата на банката срещу новото читалище, че е един от основателите на Черноморска банка, Популярна банка и на Електроснабдителното дружество в Поморие. Едва ли има местен човек обаче, който да не познава една от снахите му – борбената и с хаплив език Таня Гюрова, която е в основата на тежката дългогодишна битка за връщане на земите на Българско солнодобивно кооперативно дружество (БСКД) „Анхиалски солници“.
Вече 20 години тя упорито търси справедливост за имоти, за които наследниците на някогашните кооператори притежават автентични нотариални актове, но въпреки това не могат да си влязат във владение. Собствеността, която им се полага по закон, е разграбена най-безцеремонно от властимащите през годините.
В края на април т. г. се проведе отчетно-изборно събрание на БСКД „Анхиалски солници“ в Поморие, на което стана ясно какви ще са бъдещите действия на измамените срещу местни тарикати и корумпирани общинари, облажили се от съблазнителните имоти на дружеството .
В „Десант“ многократно сме описвали станалата класическа схема за отчуждаване на земи от законните им собственици. Този път дори и самата Гюрова е останала поразена от няколко факта.
Най-голямото й изумление е, когато научава за подписан уж от нея документ в Ямбол за регистрацията на председателстваното от нея дружество. Жената е категорична, че в града на богинята Диана не е стъпвала през последните 40 години и че подадените данни за кооперацията от нейно име са абсолютно неверни.
Целта на фалшифицирания документ ( на който липсва даже подпис и печат на длъжностното лице, приело книжата) била заличаването на поморийските солници.
За измамата жената е сезирала бургаската Окръжна прокуратура. Преди броени дни случаят бе прехвърлен за проверка на Районна прокуратура и Гюрова се надява на справедливост.
„Стари“ кадри на държавна служба са още на щат в управленски структури, за да прикриват делата си, както и тези на тесен кръг от фирми и лица, замесени в далаверите им, възмущава се Таня Гюрова.
Така наследницата на предприемчивия строител Гюро Лазаров разбира, че Пенка Виделова например, която някога е била главен геодезист на Поморие, макар и пенсионерка, се води на щат към агенцията по кадастъра. Чрез серия от манипулации „незаменимата“ държавна служителка е успяла да уреди съпруга си с имот на „Анхиални солници“.
Според председателката на кооперацията парадоксален е и фактът, че в крайна сметка повечето предстоящи съдебни дела ще са на измамени собственици срещу добросъвестни купувачи. Това се получава, тъй като грабителите на чужда земя са се погрижили да продадат терените на трети лица, още при първите заявки, че законните собственици ще търсят своето право.
„Анхиалски солници“ ще съди и Община Поморие.
Първото заседание по делото е насрочено на 29 май. То е срещу отказа на кмета Иван Алексиев да предостави информация за спорните имотите с мотив, че не можел да разпространява „лични данни“.
Подобен мотив обаче явно никога не е спирал информираните тарикати, близки до властта, да точат зъби за чуждите терени и да градят проекти за рационалното им използване.
Пример за това е недовършеният строеж, известен сред местните като Кооперативен дом. За проекта навремето имало отделени 2 милиона лева, с които да бъдат обособени канцеларии, зала за събрания, магазини. Идва обаче новият строй, планът е променен и ГНС решава сградата да стане хотел (дн. х-л „Анхиало”), тъй като районът става курортен.
Прилежащата земя към съборения каменен склад (до днешния магазин „Пени“) също е разделена и приготвена за прилапване. Заграбването й не е реализирано по простата причина, че Гюрова обаче разполага с документи, изясняващи категорично чия е там собствеността.
„Гореща съдебна битка се очертава и за т. нар. „Жълт склад“. По документите, с които разполагаме, той е строен 1927 г. и там схемата е друга. Става въпрос за една дървена барака, която вече не съществува. Закупили са я Грудемир и Татяна Грудеви, без да платят нито лев за земята под паянтовата постройка. В кадастъра на общината обаче фигурират като правоимащи на строеж на 2000 дка“, обяснява председателката и добавя, че има надежда справедливостта накрая на възтържествува.
Тя и съкооператорите й вече имат зад гърба си няколко спечелени дела.
Успяват да осъдят ТПК „Анхиало“ да им заплати наем за 1 г. от 10 5000 лв. Другата спечелена съдебна битка е от 2010 г . Тя е срещу Община Поморие и „М-Поморийски солници“ за т. нар. общежитие.
„Имат да ни плащат съдебни разходи. От 18 април т. г. с частен съдебен изпълнител влязохме във въвод на този терен. Подала съм молба до общината с питането кой събори сградата и кой ще изчисти сега боклуците, отговорът беше, че това са лични данни. Сега ще се борим, ако трябва да ни заплатят стойността на сградата“, казва председателката на БСКД.
Друга победа в съда е по делото срещу наследниците на Димитър Георгиев Атанасов (Фукарето). „Те притежават нотариален акт от 1947 г. Придобит по давност обаче, 1957 г. този имот е продаден на Коджа Балкан по регулация и стой-ността е броена на правоимащите. През 2005 г. имотът е върнат отново на собствениците. Как става това? Пак с вътрешен човек - съпругата на единия от наследниците на Димитър Атанасов е специалист геодезист в ТСУ в Община Поморие.
Заведохме дело и сега, понеже на документа няма печат от Държавен архив, юристите си търсят вратичка“, обяснява подробно поредната шмекерия с документи Гюрова.
По думите й всички съдебно-технически експертизи са в полза на реститутите и доказват, че мястото, което е върнато там, е на бившата солна кооперация.
Малко история
Българското солопроизводително дружество е създадено през 1922 г.
Началото на грандиозната измама датира от 1947 г. Тогава имотите са национализирани и се стопанисват от държавната фирма „Черноморски солници“ 45 години по-късно в действие влизат първите законни реституции, а през 1993 г. старото частно дружество е възстановено. Наследниците започват да издирват заграбените земи из цяло Поморие. Изровени са нотариалните актове, намерен е и т. нар. Нарочен баланс от 1947 г, където е описано всичкото национализирано имущество на „Анхиалски солници“.
Според оценка на имотите, тяхната стойност е 7 660 000 лв.
През 1993 г. собствениците започват да търсят своите земи и сгради. Само че администрацията не изпълнява заповедта на кмета на Поморие по това време да се отпишат част от актовите книги и част от национализираните имоти.
Георги Трухчев, следващият градоначалник, най-много се облажил от идеята да измами невинните собственици. През 1999 г. в Бургаския окръжен съд е заведено дело от кооператорите срещу Община Поморие за това, че общината не е вписала в кадастралния план реституираните имоти на името на „Анхиалски солници“.
Кметът и дружеството сключват спогодба в хода на делото, съгласно което общинската администрация се задължава да предприеме необходимите действия за въвеждане на ищеца в описаните имоти. Това обаче не се случва.
Кооператорите разбират за подлата измама едва през 2006 г., когато виждат, че в техните парцели кипи строителна дейност.
Как се стига до тук?
2004 г. е извършена приватизация като държавата продала имотите на „Анхиалски солници“. Това естествено става с помощта на общината, която така и не вписала в кадастъра частното дружество като собственик на земите.
Председателката Таня Гюрова цитира името на някогашната юристка на общината в Поморие Милена Иванова като един от главните виновници. Съмненията на кооператорите се подхранват и от информацията, че Иванова забранила на общинския отдел ТСУ да им издава скици, които им били нужди, за да разберат кой притежава земите им.
Въпросната вече бивша общинска юристка е известна в района с множество неправомерни действия в ущърб на обществения интерес и обикновено в полза на тесен кръг от хора, за което „Десант“ вече писа.
В основата на всичко според Гюрова е и дългогодишният изпълнителен директор на „М-Поморийски солници” Иван Проданов. Тя е държавна фирма, отделена от по-голямото държавно дружество „Черноморски солници” през 1999 г. През 2004 г. е извършена приватизация на предприятието и търгът е спечелен от фирмата „Солдекс“, която е учредена едновременно със започването на процедурата от Агенцията по приватизация.
Председателят на КНСД в община Поморие Иван Проданов е назначен за изпълнителен директор на „Поморийски солници“.
Преди това, през 1999 г. министър Жотев разделя „Поморийски солници“ от „Черноморски солници“ и този директор богаташ подписва клетвена декларация, че солна кооперация – „Българско солодобивно коопоперативно дружество няма реституционни претенции, което е абсолютно фалшив документ и прави приватизацията, а имотите са продадени.
Така се дава абсолютна свобода за продажбата. Всичко това става със съдействието на Община Поморие. Тя се явява всъщност колективно безотговорният орган и най-активният участник в коварната схема за ограбване на местните реститути.
Строителят и банкер Гюро Лазаров Стоянов
Гюро Стоянов (сн. 1) е роден на 25 октомври 1882 г в с. Цигриловци, Трънско.
Връщайки се от гурбет в Румъния в далечната 1909 г., той минава през Поморие и китното градче силно го впечатлява. Завладян е от идеята да се установи да живее там и закупува имоти.
По професия Гюро Лазаров е машинист. Неговите наследници споделят една случка от кариерата му, с която се гордеят. Когато се е откривала жп линията, той е бил машинист и царят лично го помолил да му разреши той да управлява влака до Поморие. Така и станало.
Гюро е основател и акционер на „Анхиалска популярна банка“ и на „Анхиалска черноморска банка“. Един от основателите е и на Електоснабдително кооперативно дружество „Успех“, което до 9 септември е предавало ток в Поморие и Сарафово.
Автор е на редица известни градежи из страната – старото поморийско читалище (скоро беше съборено, а на негово място издигнаха нова сграда), негов „продукт“ е и старинната сграда на банката в центъра на града, чието предназначение към днешна дата е хотел, собственост на банкерката Петя Славова.
Пак той е градил и моста по пътя Поморие-Ахелой. Почетен гражданин е на Несебър, тъй като е строил провлака, свързващ стария и новия град. Под негово ръководство тук са строени и т. нар. шаронски къщи за прокудените от родните си места българи от Беломорска Тракия през 1912 -13 г. (сн. 2)
В Сливен пък е участвал в градежа на Сливенската митрополия, Военна болница и главната улица. Пак спомен за неговите наследници е една цепнатина в един от символите на града - Старият бряст, който още има белег.
Всички читалища в община Поморие на времето също са „плод“ на популярния в миналото строителен предприемач.
Умира през 1965 г.
Колко далновидни са били предприемачите тогава може да разберем дори само по един документ, останал от далечната 1939 г. (сн. 3). На удостоверението, че Лазаров притежава капитали в Кооперативна банка са запечатани основните моменти и направления, които ще се развиват и които ще изведат България в Европа. Наследниците на Гюро Лазаров днес водят дело в Страсбург за изгубена собственост, на което чакат всеки момент решение. А в Районен съд Поморие всички те (17) имат заведено дело с номер 1 за 2012 г, което още не е насрочено.
