Политически илюзионисти се гаврят с българския народ

Автор: Стефан Солаков

Изпитвам особено доверие към хората, които не крият уважението и вярата към мен“, заяви наскоро Иван Костов, може би най-мразеният политик у нас през годините на т. нар. преход към демокрация. В неговите думи се крие ключът на сладката заблуда за значението и обществената тежест на понятието „политик“, превърнато в многолика и несменяема професия от шепа хора, възползвали се от подмяната на социално-историческото статукво в България.

Иска, не иска, днес нашият народ е длъжен да се съобразява и дори да се грижи за тази сравнително нова обществена прослойка, самопокръстила се на „класа“ и претендираща за изключителност и правопоставеност пред останалите професионални гилдии у нас.

Често пъти се питаме защо животът в България е толкова сложен,
а за мнозина – непосилен – въпреки усилията и надеждите на нашето общество да се добере до Обетованата земя на житейския комфорт и спокойствие. Безкрайното катерене към обещаните върхове на европейските стандарти създаде у българите комплекса на доверчивия хамстер, бъхтащ се до изнемога върху измамното колело на социалния преход.

Изолирани около всекидневните си проблеми, нашите сънародници продължават да живеят с илюзията, че посочените от тях избраници са способни да обърнат хода на събитията и да променят печалната картина на мизерния и лишен от смисъл живот на голяма част от българското население.
Този неспирен стремеж, гарниран с фалшиви илюзии, бе потвърден наскоро от изненадващата новина, че България е световен лидер по производство и износ на изкуствени стени за скално катерене!

Нямало кой да ни конкурира в тази област и фактът е колкото окуражаващ, толкова и навяващ тиха тъга, защото напомня за една доста странна духовна нагласа. На затворника, който копае подземни коридори, за да се измъкне от зандана на безсилието и погубените надежди.

Заедно с илюзиите битуват и илюзионистите. Нашите днешни политици доста успешно се справят с този допълнителен занаят, който често пъти им гарантира не само продължителен професионален живот, но и солидни доходи на фона на всеобщата мизерия, която властва в най-бедната страна на Европейския съюз.

Номерът с вярата и уважението, на който толкова разчита Иван Костов, е основният трик, изпълняван от нашенските политически факири. Щом той, този фалирал от всякъде политик, все още разчита на заблудените електорални души, представете си какви мисли се въртят из главата на най-голямата находка в нашенския обществен илюзионизъм.

На човека, който превърна политиката в безкраен медиен скеч, на гладиаторско представление с оръжие от картон и безгранично наивна публика, кефеща се на фалшивото клане между група разбойници-съмишленици, доста неумело разиграващи фарса на непримиримите врагове.
Заслепени от менте доспехите и героичните пози на тези долнопробни мошеници, доста лесно позволихме на техния главатар да яхне цялата държава и съвсем безцеремонно да диктува нейното политическо и социално бъдеще.

Хипнозата, упражнявана от този български Кашпировски, очевидно се утвърждава като постоянна практика при производството на поредните политически клонинги, които протягат ръка към властта и мечтаят да се докопат до нея чрез фокусите на мистър Сенко, осъвременени от неговите талантливи наследници в наши дни.

За Главния фокусник вече сме говорили достатъчно, така че нека обърнем по-голямо внимание на неговите ученици и последователи. Най-видният от тях наскоро отпразнува сто дни, откакто бе поставен като една чутовна глава върху раменете на изнемогващата ни държава.

И колкото постаментът е немощен и се кандилка върху изпосталелите си нозе, толкова главата е пълна с живот и напращяла от всевъзможни идеи. Напомня на фантастичен филм на ужасите, където не човекът, а неговата глава обича да се разхожда из дългите коридори на властта.

Нека цитираме дословно нейните, на главата, размишления: „Защо? Защото в тази сграда има много врати! Те са навсякъде. За мен те са символ на миналото, на една институция, в която хора, затворени зад едни врати с празни коридори, по които хората само на скорост преминаваха, но не се задържаха.
За мен е много важно вратите на тази институция да бъдат постоянно отворени. За мен е много важно хората по коридорите да си казват „Добър ден“, да се усмихват, да споделят и да имат общи приоритети и общи проекти“.

Извинявайте, уважаеми читатели, за дългия цитат, но съм сигурен, че всеки един от нас е длъжен да се запознае със свежите мисли и възприятия, които бушуват в главата на държавния ни глава, човекът, който обеща да бъде символ на „активен президент, който търси резултати за нацията“.

Описаното по-горе състояние в духовния мир на най-високопоставеното лице у нас напомня епизод от блестящия роман „Полет над кукувиче гнездо“. Разликата е, че нашият герой, обратно на литературния, е на свобода и възможностите за реализацията на умопомрачителните му идеи са съвсем реални. Нещо повече. Само преди дни Главният фокусник на републиката оцени с пълна шестица стодневката на върховната чутура, курдисана върху раменете на нещастната ни държава.

Застанали рамо до рамо пред знамената на българската бойна слава, те и двамата се откроиха като най-новите национални гробари на разрушената държавност. На една велика в миналото страна, успяла не само да оцелее през вековете, но и да създаде непреходни ценности, които днес безотговорно се унищожават от политически негодници, заменили грижата за народното благоденствие с шмекерските номера на картоиграчи-измамници.

От нас зависи докога ще ги поощряваме, вместо да ги пратим там, където им е мястото. На „модното ревю“ за раирани костюми.

В категории: Коментари , Горещи новини