Военни кореспонденти показват през 1945 г. мястото, където е открито овъгленото тяло на фюрера, точно зад канцеларията на Райха
09 Май 2012, Сряда
Българинът д-р Михаил Арнаудов разпознава тленните останки на фюрера и Ева Браун
Автор: Борис Цветанов
През 1968 г. руснаците за първи път публикуват съдебномедицинския протокол за разпознаването на трупа на Хитлер. Западни историци веднага започват война за истината. Дейвид Ъруинг, Хю Тревър-Ръпър, А. П. Дж. Тейлър и други обявяват документите за фалшификат.
По време на панаира на книгата във Франкфурт офицерът от КГБ, по съвместителство историк и писател, Лев Безименски е разпънат на кръст. На този фон в списание „Щерн“ един мъж на средна възраст хвърля ръкавицата и на двата лагера, обявявайки, че не митичната СМЕРШЬ (Смерть шпионам), а той е този, който установил, че откритите трупове на мъж и жена са на Хитлер и Ева Браун. Мъжът се казва Михаил Арнаудов, доктор на медицинските науки, българин, гражданин на ГФР.
Макар разказът на българина изцяло да обслужва пълната с пробойни версия на Москва, кой знае защо „властелинът на истината“ Лев Безименски напълно игнорира участието му, свеждайки го до техническото съпровождане на офицери от СМЕРШЬ до адреса на стоматолога на фюрера. Което, разбира се, не е така. Елена Ржевска, преводачка в митичната разузнавателна организация по онова време в Берлин, го описва безхитростно в книгата си „Май 1945“: „Студент по медицина, млад човек в черно демисезонно палто, без шапка, с вълниста тъмна коса над приятно, кротко лице, приветлив и общителен“.
По време на панаира на книгата Михаил Арнаудов охотно дава интервюта и по-късно разказаното ще хвърли допълнителна светлина в тъмните дебри на официалната съветска версия.
Дотогава все още съдебномедицинското освидетелстване е притежание единствено на руснаците, както и шест пъти препогребвания и разкарван къде ли не труп на фюрера, включително и до Москва. Няма да е пресилено да решим, че само шумът, вдигнат от Михаил Арнаудов, е причина шефът на КГБ Андропов през 1970 г. да разпореди кремирането до пепел на трупа и разпръсването й във водите на река Ел. Запазено е само основното доказателство – обилната на златни коронки челюст и фрагмент от череп.
До намесата на студента по медицина Михаил Арнаудов в откриването на решаващата документация – стоматологичния картон на фюрера, има доста съмнителна на факти предистория. На 1 май и СМЕРШЬ, и агентът на американското разузнаване Алън Дълес изпращат съответно до Москва и Вашингтон грами с недвусмислено съобщение: „Хитлер е изчезнал“.
Никой не вярва на разпространената от адмирал Дьониц декларация, че фюрерът е паднал със смъртта на храбрите в подстъпите на Берлин. Чак до Деня на победата няма никаква яснота по въпроса. Маршал Жуков заявява на пресконференция: „Не сме идентифицирали тяло. Нищо не мога да кажа за края на Хитлер, ако е имало смърт“. Комендантът на Берлин полковник Безарин заявява: „Хитлер е жив и се укрива!“. Обявява, че ще предложи за орден герой на Съветския съюз всеки, който му покаже трупа на фюрера. На бърза ръка са открити седем „фюрера“.
Не липсват и куриози. Докато официалните власти пристигнат в комендатурата, за да видят един такъв Хитлер, трупът изчезва яко дим. Снимка на мъртъв Хитлер и до днес е обект на спекулации. В тази атмосфера от Москва пристига скръцването със зъби на Сталин: „Искам труп на Хитлер!
И СМЕРШЬ в лицето на подполковника от Одеса Иван Клименко запретва ръкави. Неочаквано той си спомня, че седмица по рано, на трети май, на път за бункера на Хитлер, войник от екипа му – Иван Чураков, кой знае защо от любопитство скочил в яма, пълна с книжа. Клименко му викнал: „Излизай веднага, може да има бомба“! Но Чураков, воден от предчувствия (?) се заровил в книжата и измъкнал два обгорели трупа – на мъж и жена.
Завийте ги в одеало и ги заровете в пръстта, наредил Клименко и продължил към бункера. Там разказал за случката на специалния пълномощник и заместник министър на вътрешните работи генерал Иван Серов и шефа на контраразузнаването на Първи белоруски фронт генерал Вадис. Последния се помайтапил: „Това ще са били Хитлер и Ева Браун!“
Сега внимание, читателю: Словоохотливият Лев Безименски в няколко книги описва вездесъщия Клименко, но не споменава тази подробност. Разказва я пред РИА „Новости“ едва през 1998 година вече 83-годишният полковник от запаса. И добавя още, че чак в День победы си спомнил за майтапа на генерал Вадис. И се върнал с неотразимия Чураков да ексхумират трупа.
Вече бил сигурен, че това са Хитлер и Ева Браун, въпреки че, както ще пише в медицинския протокол доктор Фауст Шкарявски: „тъканта е превърната на въглен“. Като опитен медик, Шракявски заявява, че от тук нататък единствен решаващ аргумент може да бъде само челюстта, съпроводена със стоматологичен картон на обекта.
И подполковник Клименко, заедно с друг офицер от СМЕРШЬ – Мирошниченко и други опитни в тайните работи чекисти (интересно е още, че те трябва да работят като нелегални, защото по това време трупът бил заровен в обект под юрисдикцията на Пета армия, а те били от Трета), се впускат да търсят стоматолога на Хитлер. На чекистите бил препоръчан (неизвестно от кого) един българин, студент по медицина – Михаил Арнаудов, който познавал зъболекаря Блашке.
Заедно с офицерите Арнаудов установява, че Блашке вече бил при американците. Руснаците хич не се задълбочават да го търсят от братята по оръжие. Арнаудов им казва, че познава асистентката Кетхен Хойзерман и веднага я открива. Тя трябвало да замине заедно с Блашке, но нямало подходяща рокля (?!) и останала в окупираната от руснаците зона.
„Още по пътя към Имперската канцелария Кетхен Хойзерман започва да дава показания за болните зъби на фюрера, за коронките и мостовете... В кабинета на Бункера обаче пожар беше изпепелил всичко. Тогава предложих на офицерите да огледаме стаята за почивка на доктора. И там в нощното шкафче, в което иначе нямаше нищо, ми се стори, че се губят два-три сантиметра – двойно дъно, казах си... И там се намери историята на болните зъби на фюрера, ренгенови снимки и пълната документация...“ – разказва Михаил Арнаудов.
Клименко и Мирошниченко хвърлят шапки до небесата. Протоколиран е разпитът на Кетхен Хойзерман: „Може ли да установите по зъбните мостове и зъбите от горната челюст и обгорялата част от долната челюст, че те принадлежат на Хитлер“. Германката отговаря като истински боец: „Тъй вярно! Безусловно“.
Оказва се, че всичко съвпада.
Сталин е уведомен.
Следват ордени за енергичните офицери от СМЕРШЬ. Честта на пагона е спасена.
Дори се намира и някакъв войник, който видял как адютантът на Хитлер Гюшке залял труповете на Хитлер и Ева Браун с бензин и те, след като половин час горели, били заровени в яма с пръст. Ние видяхме, че са открити от неотразимия Чураков сред книжа, но да не придиряме толкова. Славните чекисти си знаят работата.
Уж всичко е наред, но цялата тази история е толкова съмнителна, че руснаците повече от двадесет години не обелват зъб за нея. Кореспондентът на „Правда“ Мартин Мерджанов и писателят Борис Горбатов от 3 май, та чак до 13 май, са непрекъснато с Иван Клименко и пращат репортажи до Москва, от които не излиза нито ред тая подробност. Тя не е спомената и в подробните описания на случая от Лев Безименски. Затова пък чак през 1998 г. за нея разказва полковникът от запаса Клименко.
Странно е, че картонът на зъболекаря се намира в двойно дъно на нощно шкафче в стаята за почивка на Блашке. Необяснимо е още, че Клименко и компания не се интересуват от самия зъболекар. Както и от друг важен медик, който може да докаже дали трупът е на Хитлер – отоларинголога на фюрера д-р Ервил Гизинг, също в плен на американците.
Най-сетне през 1971 г. в предаване по втора програма на телевизията на ГФР пред водещия Герхард Левентал Кете Хойзерман се отказва от всичко, което е била казала по време на разпита от Клименко и Мирошниченко. От тук нататък в многобройни публикации на д-р Мазер се казва, че „идентифицирането на трупа от съветските власти е недостоверно“ и че „руснаците ни фалшифицирали данните“.
Дейвид Ъруинг пък споменава: „Видях в съюзнически доклад описание на челюстите и протезите твърде различни... те и сега се намират в частна колекция на американски лекар от Вашингтон. Не се съмнявам, че Хитлер е бил мъртъв. Съмнявам се, че трупът, показван от руснаците, е на фюрера“!
От показанията си пред братушките се отказва и адютантът на Хитлер – Гушке.
Тогава остава всичко да е някаква велика инсценировка – откриването на трупа, оформянето на стоматологичните картони...
И ролята в целия този спектакъл на студента Михаил Арнаудов, която без да подозира е на кукла на конци... Или игра на Гестапо с преценени като от гениални шахматисти всички ходове на руснаците, включително до намиране не само на трупа, но и на медицински картони в двойно дъно в шкафче в стая за почивка.
И отново изкача въпросът: Самоубил ли се е Хитлер, или е избягал?
