Измокренъ, гладенъ, уморенъ, безъ отдихъ би се день и нощь, бърдата цепи разяренъ съ страшния си викъ „На ножъ!“. Отъ Китка литна въ единъ мигъ, прецапа Тимока дълбокъ, при Равна, Вина, Лесковикъ, черта му пъть самиятъ Богъ. При Маврово, заровенъ в снегъ, сърца премръзнали се би, въ Ботумъ отвори пъть за Дринъ, прокуди врага до единъ! И пакъ спокоенъ, мълчаливъ, при Охридъ днесъ той стои и чака новъ врагъ да срази съ страшния си викъ „На ножъ“.
Най-известният и обичан български боен марш „Велик е нашият войник“ е написан край Охридското езеро през 1916 година. Там е разквартируван 23-и Шипченски полк. Един от младите офицери – подпоручик Константин Георгиев, роден в Казанлък, поет, възпитаник на Скопската школа за запасни подпоручици на подполковник Борис Дрангов, описва в четири куплета бойния път на полка.
Ротите от същия този 23-и Шипченски полк по време на обсадата на Одрин атакуват непревземаемия форт Айваз баба, предвождани от мощните звуци на духовата музика, която вдъхновено свири „Шуми Марица“.
Текстът, сътворен от подпоручик Георгиев край Охридското езеро, заинтригува войника Михаил Шекерджиев – син на дребен занаятчия от Габрово, завършил Духовната семинария, учител по музика в Дом за слепи деца. На един дъх Шекерджиев написва музиката на новия марш и сформира малка група от ентусиасиазирани изпълнители.
Този войнишки хор изпява за първи път песента в сърцето на Стария град на Охрид. По една случайност наблизо в това време се подвизава и австрийска военна духова музика, която веднага разучава марша и го изпълнява пред полка и охридчани. Сред първите негови слушатели са писателите Ботю Савов и Димитър Чорбаджийски – Чудомир.
С издаването на песента в брошура се ангажира бъдещият известен габровски индустриалец, а тогава подпоручик, Иван Влаев. Тук е и мобилизираният художник Владимир Димитров – Майстора, който пък, вдъхновен от чутото, рисува известната си графика „Българският войник пред Самуиловата крепост“, отпечатана в списание „Отечество“ на 2 септември 1917 година. Две години по-късно, заради политически съображения, текстът ще бъде променен за първи път и куплетът: „И пак спокоен, мълчалив. При Охрид днеска той стои“ ще отпадне.
Въпреки че полкът има и друг марш, песента на Георгиев и Шекерджиев веднага става много популярна. Скоро след това този боен химн добива известност в цялата войска, а после започва да се изпълнява и от гражданските хорове. Постепенно той се превръща в една от най-любимите войнишки песни.
След 9 септември 1944 г. текстът отново няколко пъти е коригиран, за да отговаря на правилната „партийна линия“.
Въпреки това „Велик е нашият войник“ е толкова обичан от всички българи, че комунистическата власт не успява да го забрани, както това се случва с другите войскови шедьоври като „Шуми Марица“ и „Един завет“. Тръгнал от вълните на Охридското езеро, макар и с различни текстове, маршът се пее без прекъсване повече от 90 години, за да бъде удостоен на 31 май 2001 г. с честта да бъде избран за химн на славната Българска армия.
