Българската пехота преди атаката на Одрин Снимка: lostbulgaria.com
06 Май 2012, Неделя
Едва ли на света има друга малка страна като България, която да може да се похвали с толкова много военна слава.
Автор: Десант
На фона на многобройните политически грешки в новата ни история, родната българската армия доскоро бе една от най-стабилните държавни институции, оказвала се винаги на висота в критични моменти.
Българската храброст, издръжливост и бойно майсторство впечатляват Европа и повишават самочувствието на страната ни пред света. Нека си припомним някои от най-славните победи на великия наш войник.
Само няколко години след създаването си, армията ни е подложена на първото сериозно изпитание. През есента на 1885 г. Сърбия изненадващо напада България, като всички военни наблюдатели предричат бърз успех за войската на крал Милан. Но нашите офицери и войници правят невъзможното, за да стигнат навреме до Сливница, където се води решаващото сражение.
Само за шест дни мощната Нишавска армия е разбита и за да избегне пълния й разгром, сръбското командване е принудено да моли за примирие. И единствено намесата на Великите сили спасява Сърбия от катастрофа. Победата в Сръбско-българската война изглежда още по-внушителна, като се отчете, че тя е изкована от офицери без боен опит, никой от които още не е навършил 30 години.
Победите на българското оръжие продължават по време на Балканската война. Изнасяйки на своя гръб цялата тежест по отблъскването на турските армии, българският военен гений достига своя връх с превземането на Одринската крепост на 13 март 1913 г., за която се носи славата, че е „непревземаема“.
Нашите щурмоваци обаче сломяват твърдината за 30 часа с фронтална нощна атака. С това те опровергават нагледно твърденията на спецовете от най-модерните европейски армии, че при тогавашното ниво на бойната техника подобни укрепления могат да се превземат само след дълга обсада и постепенна атака. Затова не е случайно, че за да се поучат от българския опит, в Одрин прииждат военни специалисти от цяла Европа и дори от далечна Япония.
Драматична е и битката при Булаир на 8 февруари 1913 г., където, турците атакуват българските позиции с около 38 000 души срещу само десетина хиляди наши войници от Седма пехотна Рилска дивизия. Нашенци обаче извоюват блестяща победа, убивайки над 5 000 и ранявайки около 10 000 вражески войници, като дават в жертва само 114 убити и 437 ранени!
Бляскавите ни успехи продължават с изумителната Лозенградска операция. От 9 до 11 октомври 1912 г. Численото превъзходство на българите е незначително, но светкавичното им разгръщане, смелите атаки, високият боен дух, устремът, храбростта и отличното взаимодействие между пехота и артилерия осигуряват изключително бързата победа. Под звучите на националния химн „Шуми Марица", изпълняван на бойното поле от полковите ни оркестри, турците отстъпват зашеметени почти без бой.
Първата световна война също става арена на множество български победи. Още в началото на този конфликт е реализирана Моравската настъпателна операция, при която нашите войски отново разбиват сърбите.
Още по-впечатляващи са бойните действия в Добруджа през септември 1916 г. Тогава, подобно на превземането на Одрин, след победното настъпление на българските войници пада и Тутраканска крепост.
Решителната битка край Дойран през септември 1918 г. пък отказва войските на Съглашението от предприемането на по-нататъшни опити за пробив на българските позиции.
Страниците на вестника няма да стигнат, за да се опишат всички достойни прояви на българските воини. Споменът за техните победи и до днес повдига с гордост челата ни, миг преди да ги сведем в памет на героите.
