Ограбването на „Сребърния град“


Ограбването на „Сребърния град“
Балчик в годините на румънската окупация. Картичка от 1932 г.
02 Май 2012, Сряда


След сключването през 1940 г. на Крайовската спогодба румънците най-безцеремонно плячкосват всички ценни културно-исторически паметници на Балчик

Автор: Дарин Канавров Исторически музей-Балчик

Сребърният град, перлата на Черно море, бисерът на Черноморската огърлица… Навярно склонният към романтични определения читател ще се досети, че става дума за Балчик – един от най-древните наши градове, изваян на морския бряг от великия творец – природата. Градът, съхранил неповторимата й красота и вдъхновил безчет художници и поети в създаването на прекрасни творби. Емблематичен както като природен, така и като архитектурен феномен.

Бурна и изпълнена с превратности е историята на Балчик. Оформил се като важно административно-политическо средище и значим стопански център през вековете, той е привличал погледа на не един завоевател. И всеки, отивайки си, се е отдавал на грабеж и разорение, отнасяйки със себе си плодовете от мирния труд на жителите му. Не правят изключение и последните неканени гости.

Съгласно сключения в началото на септември 1940 г. договор в Крайова, цялото движимо имущество в обществените учреждения е трябвало да бъде оставено и предадено на българската администрация. Този пункт от договора остава само като едно добро пожелание. Румънската страна безцеремонно пренебрегва поетите задължения. Въпросното движимо имущество е задигнато и откарано в Румъния.

На практика пладнешкият грабеж засяга цялата мрежа от държавни ведомства: общинското управление, четирите училища, болницата, телеграфо-пощенската станция, митницата, лесничейството, агрономството. Държавните и общинските учреждения са оголени до последна възможност. Напълно е разрушена сградата на казармата и частично тази на митницата.

От летището е отнесено всичко, а самата писта е разорана и негодна за ползване. Не са пощадени и трите църкви. Ограбена е значителна част от имуществото им. Задигнат е домакински инвентар и специализирано оборудване. Отнесена е техническа документация – строителни и регулационни планове. Изчезват и голяма част от общинските архиви на Балчишката община, съдържащи различни регистри, книги, дневници.

Нарушена е и системата от комуникации. Затруднено е нормалното функциониране на транспорта. В цялата Балчишка околия са прокопани множество противотанкови препятствия и ровове. Шосето за Добрич е разкопано на много места. Разстроена е работата на пристанището, тъй като румънците отнасят шамандурите, служещи за задържане на плавателните средства.

Обсебени са материалните и духовни ценности, съхранявани в музея. Неговият фонд е съдържал интересни колекции и сбирки. Сред тях правят впечатление живописните творби – общо около 55, редки старопечатни издания, няколко антични статуи и мраморни глави, епиграфски паметници, монети. Особено привличала вниманието статуята на бог Дионис – символ на древното минало на Балчик...

Общата стойност на заграбените от румънците културно-исторически паметници възлиза на 816 680 лв. Твърде е възможно между тях да е имало уникални епиграфски и нумизматични свидетелства. На практика те нямат цена, защото са невъзстановими. Загубата им не може да бъде компенсирана с нищо, за разлика от всички други щети. Отнасяйки ги със себе си, румънците откъсват завинаги една важна страница от древния летопис на града, оставяйки дълбока празнина в неговата историческа памет.

Похищението на археологическите паметници лишава поколенията от безценна информация за най-ранното минало на добруджанския край. Безогледният грабеж, осъществяван от румънските власти, не убягва от вниманието на българските дипломати. В свое донесение от 31 август 1940 г. В. Протич – културен аташе при посолството ни в Букурещ, съобщава за изземване и ограбване на държавни и частни имущества, създадени още по време на турското владичество.

Като пример посочва отнесената камбана на църква в Балчик, пособия от училищата и пр. Внимателният преглед от документите, удостоверяващи задигнатото имущество, внушава впечатлението за един целенасочен, систематичен грабеж, за безапелационно драстично опустошаване на съществуващата материална база.
Особено критично е положението в здравеопазването.

Румънските грабежи парализират цялата болнична мрежа.
Нейното възстановяване започва от нулата. Показателно е състоянието, в което е оставена Балчишката градска болница. Изкъртени са вратите и прозорците, изваден е паркетът и фаянсовите плочки. Усърдието на румънските служители в изпълнението на вандалското начинание се оказва недостатъчно. На помощ от Добрич са доведени работници с камиони.

Демонтирана е електрическата инсталация, разрушени са топлинната и водната инсталация, оставено е само едно полугодно здание. По този начин варварски е опустошено единственото специализирано заведение за медицинска помощ в района. За определен период здравето на хиляди добруджанци е оставено единствено на милостта на съдбата. Защото румънските лекари са изхвърлили всички болни от Добричката болница на двора. Всякакви хуманни съображения са потъпкани с единствения аргумент, че всичко трябва да се отнесе в Румъния.

Посочените примери са само брънки във веригата от свидетелства, доказващи, че в случая става дума за добре обмислена и планомерно осъществявана политика на окупационните власти. Нейната същност се изразява в максимално разоряване на отстъпената територия и създаване на всевъзможни спънки за  бързото й възстановяване и приобщаване към Отечеството.

Южна Добруджа е превърната в един изостанал край, а нанесените щети се явяват сериозна пречка за нормализиране условията на битуване и разгръщане на стопанска дейност. Само загубите, нанесени на Балчик и района, са на стойност над 62 милиона лева.

Обсебването на различните учреждения от представители на румънската администрация в много случаи е подпомагано от полицейския апарат. За провеждането на акцията е предоставен целият наличен автопарк, като преди всичко са използвани полицейски и военни камиони. В осъществяването на пладнешкия обир е задвижена на пълни обороти цялата военно-административна машина на окупатора.

В последните няколко седмици преди освобождението на Балчик движението към пристанището е много интензивно. Ежедневно там се разтоварват десетки камиони. В навечерието на 21 септември 1940 г. румънските власти се опитват да заставят някои българи и отделни семейства да слязат на пристанището. Там насила трябва да позират пред фотоапаратите на журналистите, придавайки си израз на опечалени от раздялата със заминаващите румънци.

Посоченият факт илюстрира безпрецедентния цинизъм и наглостта на окупационните власти. След като по най-циничен начин ограбват града, те се опитват да внушат на румънското и световното обществено мнение, че напускат един край, в който навред витае прорумънският дух.

Преследвайки пропагандни цели, отивайки си, неканените гости се опитват да създадат илюзията, че раздялата е еднакво тъжна и за оставащите добруджанци, възприели румънско национално самосъзнание. Това е една своеобразна кулминация на целенасочена политическа тактика, характеризираща се с безцеремонна демагогия и изтънчено лицемерие.

За един определен период от време всичко това, съчетано с нечуваното разбойничество на северните ни съседи, слага своя негативен отпечатък и обективно възпрепятства естествения обединителен процес на добруджанския край към Отечеството.



Част от описа на отнесените от румънските власти при оттеглянето им вещи, принадлежали на държавни учреждения в Балчик. Задигната е дори релефна карта на България Момент от посрещането на цар Борис ІІІ през 1940 г. в Балчик Български офицери пред двореца на румънската кралица Мария в Балчик през 1940 година Посрещане на българските военни моряци на кораб „Бургас” в Балчик на 21 септември 1940 г.

В категории: История , Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки