Мислете за тях като за народни душмани

Автор: Стефан Солаков

Мислете за мен като за огън“, призова преди 40 години Людмила Живкова, когато се опита да се отърве от опеката на баща си Тодор, тоталитарния главатар на съветска България. Желанието й да се разграничи от диктата на Кремъл не остана ненаказано. Тайнствени болести налегнаха социалистическата ни принцеса и само след няколко години тя се пресели във вечното царство на любимия й бог Агни.

Диктаторът-баща бай Тошо също се опита да флиртува с политически обекти извън Варшавския договор и паралелно с това да запази благоволението на Москва. Той уверяваше руснаците да ни приемат за 16 съветска република и тайно молеше германците да ни осиновят и налеят пари в задъхващата се родна икономика. Накрая всичко пропадна и фалиралата България се запъти към своята капиталистическа Голгота.

След 10 ноември като колорадски бръмбари ни налетяха изгладнелите сини талибани на Иван Костов. Взеха цялата власт и размахаха ятаганите на тяхната си демокрация над ошашавения народ. Мавърът от Драгалевци мачкаше като хлебарки всички, които дръзваха да се усъмнят в неговата безкористност и лоялност към нова България. Свирепо ликвидираше опитите за политически реализъм и на най-близките си съратници.

Доста неумело флиртуваше със синия електорат, нека си спомним за подареното магаренце на обраната от цигани бабичка. Тогава придворните репортери го обявиха едва ли не за Майка Тереза и за най-православния християнин в държавата. Последваха подвизите на неговия заместник Евгени Бакърджиев, който искаше да мислим за него като за булдозер и мачкаше всичко живо по пътя към Костовата демокрация. След като срути с големи усилия храбро съпротивляващия се мавзолей, Женята се опита да прецака и своя благодетел, но бързо изчезна в небитието на политическата ни история.

За разлика от него Черният Ваньо оцеля и като нашенски феникс възкръсна в следващите „сбирки“ на Народното събрание. За да стигне до позорния януари на 2012 година, когато окончателно се обяви за Главен предател на републиката, пробутвайки на абдалите от ГЕРБ позорната декларация във връзка с Възродителния процес.

Когато бившият цар Симеон изплува на хоризонта, почернените от Костов българи бяха вече „узрели“ за новия Месия. Старинният език на мадридския дядо и най-вече драматичният му призив „Вервайте ми!“, успя да трогне наивния електорат, който му връчи ключа за „Дондуков“ 1 и зачака да го „оправят“ през идващите 800 дни. Оправията обаче застигна само царското семейство, успяло за кратко време да „реституира“ огромно количество имоти и да напълни профуканите банкови сметки на династията. Симеон заглади косъма и престана да коска бащините ордени, за да събере пари за чипове в казиното на Монако.

Стигна дотам, че с нарасналото самочувствие на успешен хазартен играч, посъветва българите незабавно да си сменят чипа. Не стана ясно откъде да вземем средства за това и дали трябваше да хукнем към игралните зали, или пък да заложим на някои модерни технологии за ранно откриване на политическите мошеници. След управленския си провал мадридският идалго се приюти удобно под крилото на новия държавен шеф – Стани-шеф.

С отворени обятия там вече го очакваше султан Ахмед, анадолският ибрикчия в състава на тройната банда, която беше ясна в България. Печалните резултати от тази отровна комбинация бързо попариха обществените надежди за европейско бъдеще на страната. Като истински „капо“ на новата политическа мафия Доган поиска да мислим за него като за Главен разпределител на държавната хазна плюс титлата на първи консултант по движението на паричните потоци към партийните каси на властта.

Младият социалистически лидер бате Серго бързо се ориентира сред глутницата лапачи, накацали около държавната баница. Под благия поглед на президента Гоце България за нула време се сдоби със собствена олигархия, която поиска да смъкне и последната дреха от гърба на мизерстващия народ. Държавният глава се обяви за обединител на нацията, но на практика се превърна във водач на организираната престъпност. Когато обаче стигна до неописуемата наглост да обяви турското робство за културно сътрудничество, на всички стана ясно, че бившето чобанче от пернишките села се е превърнало в услужливо мекере на чуждите душмани на българската нация.

Наскоро Станишев отново поиска да мислим за него като за шеф. Този път не само на червената партия, но и на европейските социалисти. Неговите пиари лансираха малоумното отношение, че за да го уважават в Европа, трябвало да го преизберат за соцлидер в България. Но дори и „червените бабички“ трудно вдяват какво ще спечели нашата страна, пък и Партията на европейските социалисти от този трансфер на един провален политик. Подобно усилие неволно ни напомня за гениалната идея софийският боклук да бъде транспортиран към сметищата на Пловдив и други градове на България.

От погромите на Тройната коалиция успешно се възползваха най-новите спасители, предвождани от неподражаемия Бойко Борисов. Само за три години той се изживя в множество политически роли – българският Винету, древногръцкият Язон и дори съвременният Исус, за да извърши невероятния пирует, върнал го към недрата на обикновена България. „Мислете за мен като за човек прост – като вас“, обърна се довчерашното божество към „лошия материал“, т. е. към целокупния български народ в представите на любимия ни министър-председател. И номерът за сега минава...

„Бойко, Бойко“, скандира оскотялата от мизерия тълпа, хипнотизирана от нашенския Кашпировски, поредната роля на Първия зевзек на републиката. Неговите министри не останаха назад. Дянков се прероди в „Голата Маха“ и позира в сладострастна поза за луксозно списание, докато пенсионерите измират като мухи от глад и болест.

Майстор Миро, или министърът-стандарт, си спомни за номера на Вуйчо Ваньо и подари кобилка на ограбен от цигани артист. Не остана назад и „вътрешният“ Цецо, спасил американка от щата Алабама, пометена от автомобил на пешеходна пътека. И не забрави да поиска още милиони за полицията, наблюдаваща безучастно галопиращата престъпност.

А какво да кажем за явлението Вежди Рашидов, което ни уверява, че началникът Борисов е не само баща на българския народ, но и таен гений на изобразителното изкуство, новият Пикасо в ориенталска България.

Най-неочаквано от задния двор на българската политика се провикна и Меглена Кунева, водач на поредната сбирщина от кандидати за държавническата слава. „Мислете за нас като за валяк“, промълвиха нежните устенца на евродамата, която закопа не само нашата енергетика, но и всички възможности за европейски просперитет. Все пак тя уточни, че нейният багер нямало да мачка, а само ще уплътнява. Нещо като рекламата на Тошко Колев за турската дограма.

Заразата, тръгнала от Людмила Живкова, явно ще обхване и други мераклии за власт. Ето защо България наистина се нуждае от спасение, и то главно от навалицата политически навлеци, устремени към върховете на държавата. Казвам го за онези, които напоследък ни убеждават, че името на „Националния фронт за спасение на България“ било натоварено с излишен драматизъм.

Именно за спасение става дума в драматичните дни, които изживява съвременна България. И спасители непременно ще се намерят, защото родолюбието на нашия народ няма как да бъде заобиколено от политическите фалшификатори, които дебнат от всякъде.

В категории: Коментари , Горещи новини