„Тайна мисия” между вълк и акула

Автор: Борис Цветанов

На 25 април се навършват 120 години от рождението на Стойчо Мошанов, когото Илчо Димитров определя като „изтъкнат политически деец със солиден опит”. Неговото име основно се свързва с опита ни за примирие с Англия и САЩ в последните дни преди настъпването на 9 септември 1944 г.

После 45 години той е „оръдие на англо-американския империализъм, работил за окупацията на България от Англия”. А след Десети ноември се изляха реки от сълзи за „закъснялата мисия” – демек, ако се бе побързало с нея, щяло да настъпи една демокрация, един икономически и културен напредък...

Главен източник за тази уж строго пазена тайна мисия са спомените на самия Стойчо Мошанов, писани още в началото на 60-те години на ХХ век. Тогава бившият политик живее в пригодено за целта таванско помещение на фамилната си къща в близост до Орлов мост. Без пенсия, без доходи, на издръжката на дъщерите си.

Едната – Лиляна, е най-добрата в класа, съученичка на Блага Димитрова, „мъжко момиче” по строежите. Другата мие стъпалата и салоните на едно западно посолство. Десетина години баща им е обикалял без съд и присъда лагери и затвори. Когато се разболява, прескача трапа само благодарение на друг затворник – по ирония на съдбата това е шефът на ДС Георги Ганев, който е водил следствието срещу него.

Като венец на кариерата си Мошанов смята мисията си в Кайро. Същата, която всеки, разбиращ от политика, неизменно би оценил като предизвестен провал. Всъщност Мошанов наистина постига един връх – да прати по дяволите онези, които нямат приятели, а само интереси. В един момент на масата за празни приказки той демонстрира невероятното българско достойнство: „Не мога да приема да ми се говори с такъв тон. Ако знаех при какви условия ще бъде поставена да работи българската делегация, кракът ми нямаше да стъпи в Кайро!” – с твърд тон заявява Мошанов.

Всъщност, то не е имало за какво да стъпва в египетската столица. Година по-рано, още на 22 август 1943 г. Сталин дипломатично ядосано пише до Чърчил и Рузвелт: „Аз считам, че е назряло времето да създадем комисия от представителите на трите страни – СССР, Великобритания и САЩ, за разглеждане на въпросите около преговорите с различните правителства, излизащи от орбитата на Германия. Досега нещата стояха така, че САЩ и Англия се договаряха, а СССР получаваше само информация за резултатите... Такова положение е невъзможно да се търпи”!

Това обаче е само един нюанс. От днешна гледна точка можем само да се чудим накъде е тръгнал Стойчо Мошанов, след като шеф-регентът Богдан Филов го изпраща с думите: „След две седмици събитията ще направят коренен обрат и Германия ще бъде победителят”. Дори премиерът Иван Багрянов, който е инициатор на мисията, в таен доклад до княз Кирил от 31 август пише: „Българският народ в сърцето си е верен на Германия... През септември ще лавираме... Нашето решение е да залагаме до последния момент на Германия”.

В същото време не липсват сигнали за това кое е правилното решение. Атанас Буров псува Багрянов пред Мошанов, заявявайки че пътят за преговори с англичаните минава през Москва. Посланикът ни в Анкара Никола Балабанов съща смята, че там трябва да се търси посредничеството. Дори различни чужденци пак ни посочват Москва. И то не кой да е, а един от висшите представители на Райха – фон Папен. Ведната след атентата при Хитлер, той изпраща при външния министър Първан Драганов приятеля си Шонробн – военен аташе в София, за да му предаде:

„Скоро руснаците ще са на Дунава, всякакви концесии трябва да правите с руснаците, за да се избегне конфликт с тях”.
Вече на път за Кайро Мошанов ще долови същия смисъл и в думите на бившия директор на американския колеж край Самоков – Бляк, който казва: „Съседите ви са озлобени. Англия им е адвокатът. Америка не иска нов Версай... Присъствието на руснаци на съвещанието ще доведе до по-благоприятни за вас решения”.

Мошанов е шокиран от възможността за съществуването на противоречия между Лондон и Вашингтон. Посланикът в Анкара Джордж Ърл съвсем го обърква, като изразява недоволството си, че за преговори българите търсят англичаните, а не тях.

Британците пък постоянно правят номера – това пълномощно не е нужно; хайде да вървим в Кайро, че там е по-сигурно... Те се правят на ударени, че нямат представа дали „храните на Стоянов (кодово име за СССР в шифрограмите) ще се стоварят и складират у Алеков (т. е. България), и то след като Сикрет сървиз своевременно е уведомил Лондон, че още на 23 август Сталин е извикал Жуков, с когото са водили разговор за предстоящо обявяване на война на България.

Истината е, че англичаните само имитират заинтересованост от подписването на примирие, което щяло да предотврати обявяването на войната. Какво е някаква България за интересите им, които сега са фокусирани само върху едно – никакъв конфликт със Сталин. Пък дори Червеният ботуш да стигне до окупираните от българите земи край Егея. Чърчил само си дава вид, че иска Втори фронт на Балканите.

Това е само повод да оправдава оръжието, което се излива като от Рог на изобилието за турската армия. Нобеловият лауреат за литература има далечни планове, които дават отговор на странния въпрос защо след като още на 2 август 44 г. Турция скъсва дипломатически и икономически отношения с Германия, то обявява война чак на 23 февруари 45-а.
Номера правят и руснаците. На 29 август посланикът им в Лондон Гусев уведомява Форин офис, че неговото правителство няма да участва в Европейската съвещателна комисия за примирие с България.

Мошанов едва е пристигнал в Кайро и съветският посланик там Новиков си взима шапката и изчезва. Яко дим се изпарява и американският посланик Мак Виг. И на българския политик не му остава нищо друго, освен да си клати краката и да води някаква пародия на преговори за примирие.

И докато нашият представител е разиграван насам-натам, официален Лондон в лицето на посланика си в Москва на 4 септември благодари на Молотов за позицията на правителството на СССР относно обявения от София неутралитет, което „ще помогне значително на правителството на Негово Величество в преговорите му с българската легация”...

Но нищо ново под слънцето. 66 години по-рано между Англия и Русия също е имало нещо подобно. Тогава Бисмарк е определил държанието на двете държави така: „Срещат се вълк и акула, озъбват се един на друг и си заминават по пътя”.
Този път вълкът и акулата дори не се озъбват, а предпочитат да се правят на ударени. Като чакат сеир от българите. Защото на Мошанов е сервирана една сметка за плащане, която би могла да бръкне доста дълбоко в джоба на България.

Някои от предлаганите условия за примирието са изключително тежки: изтегляне на окупационния корпус не само от Македония, но и от Гърция; окупация на страната ни от англо-американци и „изпълняване безусловно на всички искания на съюзниците с оглед възстановяването на мира и сигурността, плюс териториални прекроявания на България. Впоследствие гръцките апетити са укротени след продължителни борби между Лондон и Москва, но положението тогава е било на косъм. Ехото за териториални отстъпки достига дори до Стокхолм, както свидетелства тамошният ни посланик Николаев.

А Турция, иначе запазваща до средата на август неутрални позиции, изведнъж започва чрез пресата си да дрънка: какъв ти излаз за българите на Егея, никога! Да не говорим, че както Цола Драгойчева, така и близки на проф. Петко Стайнов в края на декември 1944 г. говорят за обсъждана в Лондон... десетгодишна окупация на България от Турция!

Но Стойчо Мошанов не само не подписва тези робски условия, но и удря по масата: „Не мога да приема такъв тон”. Нещо, за което в социалистическа България ще го пратят в архипелага на „бившите хора”...

Иначе на 5 септември 44 г. новият премиер подновява телеграфически пълномощията на Мошанов, но той се отказва от тях. Същия ден обявената от СССР война на страната ни разсича Гордиевия възел, сервиран на нашия представител. „Никой не може да надхитри съюзниците с плитки маневри” – заявява „Гласът на Америка”. А от Би Би Си Влада Карастоянова обявява:

„Комедията свърши”. На 9 септември посланик Гусен заявява във Форин офис: „Предвид новата обстановка, съветското правителство намира за необходимо да бъдат обсъдени от Европейската съвещателна комисия условията за примирие с България” и че „би било удобно тия преговори да бъдат водени в Москва”...




В категории: Горещи новини