Турска телевизия мъти води из Родопите

Автор: Златина Стоянова

По пустия междуселски път чаткат лениво копитата на магаре, върху което ездачът се клатушка почти заспал. Внезапно в дрямката му се врязват изскочили от шубраците мъж с камера и друг с микрофон в ръката. Това са операторът Реджеп Дурал и репортерът Деря Саръларлъ от турската телевизия „Румели тв”. Те учтиво започват да разпитват възрастния човек доволен ли е от живота си в България, къде са децата му, стига ли му пенсията…

Обясняват му, че го снимат за документална поредица, която ще се излъчи по този канал, но ще го видят всички. Мястото на снимките е из целия район на община Ардино в Източните Родопи.

Новината за специалната документална лента в 4 серии не озадачи никого. Тя беше съвестно разпространена от говорителя на кметството, а регионалните медии, без много да му мислят, извършиха най-лесното действие на света „копи-пейст”. И толкова.

От официалното прессъобщение стана ясно, че 4-те части ще бъдат излъчвани след средата на април последователно всяка сряда от 19 ч. по въпросния тв канал, до който оборудваните със сателитни чинии родопчани имат свободен достъп. „От Дунава до Арда” е амбициозното заглавие на съвсем новото предаване на комшийската частна телевизия, което трябва да стартира именно с кадрите от Ардинско.

„Целта ни е да отразим живота, бита, културата и ежедневните проблеми на обикновените хора. Да запознаем зрителите на „Румели тв” с културно- историческото наследство на община Ардино, както и с туристическите забележителности в района”, твърди водещият Деря Саръларлъ, който е и новият председател на Одринското журналистическо дружество.

Той и операторът Реджеп Дурал снимаха в селата Млечино, Горно Прахово и Богатино. Общинският кмет  Ресми Мурад даде специално интервю, което ще се излъчи в рамките на програмата. Проектът предвижда първата част от тетралогията да бъде посветена на градчето, което е и административен център на района, както и на уникалните забележителности като Дяволския мост и Орловите скали недалеч от него.

Освен с моста и природното образувание, очевидно сериалът няма да бъде украсен с друго, защото просто друго няма. Наснимани са обаче десетки местни жители, кметовете на селата се изживяват като телевизионни звезди след откровенията си пред камерата.

Кой и защо избра именно Ардино за филмов терен, каква е действителната цел, какво и на кого иска да покаже турската държава с въпросната продукция, пък и с цялата концепция на новото си предаване, остава загадка. Ние всъщност си знаем как живеят българските турци, т.е. крепостните на ДПС селски хора, и че нищо в живота им не се е променило към добро през последните 22 години.

Няма и смисъл да се припомня мизерията на родопските села без водоснабдяване, без асфалтирани улици, без лекар и аптека, без поминък и с все по-малко живи хора тях.  
Любопитна е обаче „топлата” връзка на турските медии и на всички над 150 неправителствени организации, ангажирани с проблемите на изселниците ни в съседната държава, с етнически смесените райони в България. Още по време на парламентарните избори през 2009 г. турският канал "Румели тв" провеждаше масирана агитационна кампания за ДПС.

Тогава все още изселниците можеха спокойно да гласуват за българските власти и с вота си на практика определяха кои да бъдат кметовете на българските общини, кои да бъдат народните представители в българския парламент.

Тогава през час по тази телевизия се повтаряха адресите на онези 123 избирателни секции, които бяха базирани в градовете с най-голяма концентрация на български изселници - 14 в Истанбул, 9 - в Бурса. След тази информация следваше предупреждението за онези двойни граждани, които ще гласуват по родните си места в България: „Задължително носете българската лична карта и задграничния си паспорт“. Указанията завършваха с мобилизиращия призив: „Хайде към урните!“.

Веднага след това се излъчваше агитационен филм с документални кадри от „Голямата екскурзия“ към Турция през 1989 г. и снимки на лидера на ДПС Ахмед Доган, както и на обикновени турци.

По време на филма вървеше песен, в която се призоваваше: „Нека бъдем единни, нека бъдем силни, искаме винаги права и свободи“... „Ние сме равноправни граждани на България, там сме родени, дадохме си живота... имаме правото и ние да се наречем европейци“, гласеше едно от посланията на филма.

Дискусионно студио от рубриката „Балкански истини“ с четирима гости, сред които тогавашният координатор на ДПС за Турция Енвер Хатипоглу, отговаряха на запитванията по обявения телефон за зрители 0212 418 13 13. А зрители от България звъняха и призоваваха в ефир: „Който може да гласува още в 6.00 ч. сутринта в Турция и да побърза да пристигне в България, за да гласува пак“ и „ДПС този път трябва да има 70 депутати“.

Изселникът Мустафа Сезгин тогава обяви по телефона, че „един глас за ДПС е равен на една златна лира“ и призова „всеки, който има български документи, непременно да използва правото си на глас“… На последните местни и президентски избори обаче номерът не мина.

Затова пък „Румели тв” и „Тек Румели тв” изпратиха за цял месец свои екипи да снимат всяка стъпка на кандидатите за кметове в смесените региони. За което партийната централа или по-скоро спонсорите на мераклиите за власт плащаха щедро.
И докато камерите щъкаха навред, емисари на Федерацията на балканските турци „Балгьоч” от Истанбул и Бурса обикаляха с автобуси и самодейни състави да агитират и концертират из етнически смесените региони на България за кандидатите на ДПС.

Впрочем, те са неизменно присъствие и по време на възпоменателните митинги за „възродителния процес” в Джебел, Млечино, Момчилград, Груево, Ябланово, Каолиново, Вятово, Демир баба теке, Енихан баба и т.н. Депутати от Меджлиса задължително подгряват с горещите си речи митингите всяка година.

Какъв е пазарлъкът, на каква цена, защо българската държава допуска всичко това при всички досегашни правителства? И кой е заложникът на тази нечиста игра? Защо Кърджали е домакин на вече 7 фестивала на турската култура на Балканите? Кого да попитаме – флиртуващия с турския премиер Бойко Борисов, предшествениците му, които тичаха до Анкара да се извиняват за „възродителния процес”, или Ахмед Доган – Вечната Амбър” на българската политическа сцена?

Впрочем, Кърджали вече се утвърждава като турски анклав и това е видно от последното съобщение, разпространено от читалище „Юмер Лютфи” преди ден. То гласи, че в българския град Кърджали ще бъде отбелязан 23 април - Ден на детето в Турция.
„Тази година Народно читалище „Юмер Лютфи” за втора поредна година ще отбележи в Кърджали 23 април –Ден на детето, който традиционно се чества в Република Турция. За целта специални гости ще бъдат ученическа фолклорна група от училище „Ататюрк” от Община Кърджъсалих, област Едирне (Одрин, б. а.)”.

Пояснява се, че входът ще бъде свободен. На концерта са поканени всички граждани от региона, казва секретарят на читалището Мюзекки Ахмед. Той е човекът, който изгони репортерите от регионалните издания и кореспондентите на централните медии от учредяването на Дружеството на учителите по турски език. Ахмед е и общински съветник от ДПС в Кърджали.

Следва напоителна информация, коя организация какви награди ще раздава, по какви критерии ще се оценяват участниците в конкурса за есе на турски език, на колко възрастови групи ще бъдат разделени децата от няколко кърджалийски училища. 

Идва и 1 юни – ден на детето в България. Няма да питаме как Турция ще отбележи тази дата и какви награди е приготвила за българчетата. Може би отново „Румели тв” ще заснеме филм от някоя детска градина в Кърджалийско или Разградско. И думите на дечицата ще вървят на титри – защото онзи турски не е като този турски. Това не могат да разберат българските играчи на политическия пазар у нас. Но продажбата е повече от скандална.




В категории: Горещи новини