Пресъздаване на битката при Дряновския манастир миналата година Снимки архив “Традиция”
21 Април 2012, Събота
Клуб „Традиция" пресъздава драматичните събития при Дряновския манастир от 1876 г.
Автор: Здравка Христова
Родолюбци от великотърновския клуб „Традиция“ ще възпроизведат героичната битка при Дряновския манастир, в която преди 136 години намират смъртта си комитите Бачо Киро и Поп Харитон и техните четници. В спектакъла – жива картина ще се включат над 100 патриоти. Идеята по този начин да се отбелязва годишнината от Априлската епопея е изцяло тяхна и се осъществява за втори път.
Различното тази година е, че към „ветераните“ от „Традиция“ ще има и младо попълнение, разказва председателят на клуба Върбан Минев. В боевете вече се включват ученици от Американския колеж и Професионалната гимназия по икономика във Велико Търново. Миналата седмица мъжете и младите им приятели пресъздадоха битката на четата на Филип Тотю в махалата Гераците край търновското село Вонеща вода.
Възстановката на събитията в Дряновския манастир ще протече в няколко етапа. В рамките на около час ще бъдат пресъздадени 9-те дни на епопеята със сраженията, с ръкопашните схватки, с четирите опита за ултиматуми, които турските военачалници отправят към въстаниците, за да се предадат, допълни Върбан Минев и припомня драматичната история.
На 29 април четата на Поп Харитон и даскал Киро Петров се насочва към Тревненския Балкан, където трябва да се срещне с местните въстаници. Но дружината е забелязана от турски съгледвачи и се налага спешно да се укрие. Намира убежище в Дряновския манастир.
През нощта турците обграждат обителта. Започва престрелка. Въстаниците геройски отбраняват манастира. Помощник-войводата Христо Караминков-Бунито пише:
"Турците навалили на много пъти върху манастира, но вниманието и юнашкият дух на нашите момци не преставал: те биели все на месо в турската навалица, когато неприятелските куршуми се забивали или в зидовете, или се смазвали по зидните камъни и падали долу до манастирските зидове". Битките траели 9 дена. Два пъти дряновските чорбаджии изпращат куриер с писмо до въстаниците, с покана да се предадат. А отговорът на четниците е един и същ: "смърт или свобода".
От записките на Христо Караминков от 1 май 1876 година научаваме още: "След прочитането по съгласието на всичките момци и управители отговорило се така: "Г-да, ние не сме излезли да убиваме, обираме и разбойничествуваме. Тихо и морно излязохме из домовете си и потеглихме за в Балкана да дирим свободата си и човешки живот.
Когато влязохме в манастира си, не питахме ни Алито, ни Салито, ни Ахмеда, ни Хасана, но истиннаго Бога, който е с нас, против вас. Затова кога ще излезем, само ний и Бог знае, а не вие. Не щеме да ни заповядвате да излезем, нито ви пък питаме. Колкото са оръжията ни, ще ги сложим, като умрем, а ще ги носим, додето сме живи.
Не ви ги донасяме, елате ги вземете сами. Ако обичате, оставете ни". В това писмо е олицетворена мъжествеността на въстаниците. Те твърдо са решили да умрат за отечеството си и никой не може да ги разколебае. Оставили са домовете, жените и децата си да търсят свобода. Този подвиг, това изключително родолюбие трябва да се помни во веки. Длъжни сме да го предадем на децата и внуците си, категоричен е Минев. Битката продължава с часове. Четниците едва имат време да се хранят.
Турците все така ожесточено нападат манастира, а въстаниците героично го бранят. Момците в църквата се запалили и с думите "Боже, помагай ни" се впуснали за оръжията си, грабнали ги и се затекли на бой. В храма останали само свещениците. Поп Харитон заедно с няколко монаси правел барут в една от килиите, когато влиза един четник. Без да иска изпуска цигарата си, която възпламенява барута. Стаята избухва. Войводата, въстаникът и монасите са обгорени.
Поп Харитон ослепява. Въпреки това той продължава да окуражава юнаците си. Нито за миг не се оставя на отчаянието и ги подкрепя до самия край.
8 май е фаталната дата, краят на една героична борба. Турците докарват топове. Гюллетата рушат манастира. Част от въстаниците са убити или ранени от огъня и срутването. Време е да се напусне манастира. Ранените остават в обителта.
Петър Пармаков заедно с 76 въстаници се насочва към манастирското лозе, а Бачо Киро заедно с няколко четници избягва от другата страна на манастира. Юнаците се отбраняват със сетни сили. Но не успяват да победят. Турците започват сеч. Четниците са изклани. Човешки крака, ръце, части от тялото са разпилени из лозето. Въстаниците загиват геройски за родината си.
Бачо Киро е заловен в една колиба, недалече от манастира и е обесен във Велико Търново. Загива с достойнство, а последните му думи, отправени към присъстващите зоват за борба за свобода. Трагична е съдбата на останалите в манастира въстаници и монаси. Дряновският манастир е опожарен до основи, а иконите и съдовете-ограбени. Въстаниците са изклани, а манастирът сринат, но подвигът на тази чета не може да се изличи, изгори от историята. Героичната смърт на тези българи-патриоти издига българския дух, отрича робството. Една епопея на един свободен народ.
Статията е пълна с грешки, макар че е телеграмна и чисто публицистична.
Поп Харитон не прави фишеци с монаси, а с брата на Бачо Киро.
Аз първи обърнах внимание на факта, че участието на поп Харитон в правене на фишеци е груба негова грешка, която в крайна сметка довежда до неговата смърт и тази на още двама четници.
Не е работа войводата да прави фишеци, които на всичкото отгоре не са нужни на никого.
Бачо Киро не е заловен край манастира, а в Бяла черква.
И т.н.
Всички тези досадни грешки нямаше да ги има, ако четете написаното от мен.
Например в ,,Родословие на Бяла черква". Продава се в ИМ-Бяла черква на смешната цена от 10 лв.
1
Анатолий Филипов
27.05.2018 07:29:38
0
0
Бачо Киро е предаден от негови съселяни и заловен във Бяла черква ...едно малко уточнение към статията.
