Още носим „срама по челото“


Още носим „срама по челото“
Мемориалът в брациговския парк „Априлци“, издигнат на мястото, където зверски е измъчван между три огъня Васил Петлешков
20 Април 2012, Петък


Осакатеният учебник „Човек и общество“ вече седма година продължава да лишава четвъртокласниците от реалните исторически факти

Автор: Диана Славчева

Революционерът, който самоотвержено заявява: „Сам съм, други няма“, докато зверски е изтезаван от турците между три огъня, отново остава извън учебниците по история. Поне в „Човек и общество“ на издателство „Просвета“, по който учат голяма част от четвъртокласниците у нас, няма да прочетете и ред за невероятния подвиг на Васил Петлешков, нито пък ще срещнете родното му Брацигово сред градове, които са се включили в Априлското въстание.

Скандалът избухна още миналата година, точно в навечерието на честванията по повод135-годишнината от Априлската епопея, след като внучката на местен общински съветник забелязва, че във въпросния учебник не се споменава ни Петлешков, ни Брацигово.

„Не се учудвам. Ако има нещо за учудване, то е, че все още се намират по няколко реда за Априлското въстание, тъй като тенденцията във всички учебници е въобще да не се споменава за него“ – коментира тогава пред „Десант“ историкът Божидар Димитров.

Пропускът е изключително значителен, като се има предвид, че Брацигово е единственият непобеден град в Априлското въстание. „Брациговските въстаници – около 1300 души, добре въоръжени, разделени на няколко отряда, отбиват в течение на 23 дни всички атаки срещу градчето и не са победени в нито едно сражение.

Когато вече турските сили виждат, че те са непреодолими, влизат в преговори с тях и успяват да ги накарат да сложат оръжие, като са арестувани само ръководителите. Загинали са едва няколко от тях, и то от самоубийство. Васил Петлешков е бил много измъчван и именно затова се е самоубил – разказа пред наш репортер миналата година Божидар Димитров.

Иначе брациговци тачат подвига на ръководителя на революционния комитет в града Васил Петлешков и в парка си, наречен  „Априлци“, са издигнали два паметника в негова чест. Единият  е на мястото, където той е измъчван между трите огъня, преди да се провикне пророчески към турските си инквизитори:

„„Аз ще умра, но и вашето царство дълго няма да живее“.
Покрай саможертвата на Петлешков, в този край от онези години е оцеляла до наши дни и една легенда, която развива мистична хипотеза как градът се е спасил от турския ятаган. Главен герой в нея е Хасан паша, който пристига в Брацигово с редовната си войска и се установява в местността Св. Петър до едно малко параклисче над въстаналото планинско селище в полите на Родопите. 

По-голямата му грижа обаче е свързана с неизлечимо болната му дъщеря. Унасяйки се в неспокоен сън, пашата сънува, че издава заповед на аскера си да нападне Брацигово и да го опожари. Но изведнъж му се явява непознат конник, който му казва: „Недей, ще те сполети нещастие“... Целият трескав от кошмара, турският военоначалник стреснато се събужда и на сутринта разказва съня си на пристигналите при него парламентьори. Те са единодушни, че му се е явил св. Тодор, който е закрилник на града им и че трябва да го послуша. И така пашата се отказва да нападне Брацигово...

В центъра на героичното населено място, по средата на малък площад се издига и един кладенец. На неговото място преди години се е намирала местността Синджирли бунар, където Васил Петлешков прочита преписа на „Кървавото писмо“ и обявява, че и Брацигово се включва в Априлското въстание.

На фона на всички безспорни прояви на смелостта, жертвоготовността и патриотизма на брациговци и техния предводител, скандалът с изпадането им от учебниците е повече от недопустим и безчестен. Не случайно той стигна и до пленарната зала на Народното събрание, където на просветния ни министър Сергей Игнатов се наложи да дава отговор в един от дните за парламентарен контрол през май м. г. Пред депутатите кадърът на Сорос най-нагло прехвърли топката в ръцете на... самите брациговци.

С обвинението, че съдържанието на учебника било одобрено още през 2005 г. и в избора му са взели участие и учителите от община Брацигово! През 2009 г. пък съдържанието му било преработено допълнително, за да може учебникът да се използва още дълги години занапред! И като изтъкна, че цели 2 488 преподаватели от съвкупната българска даскалска общност, преподаваща „Човек и общество“, са казали твърдото си „да“ за този проект, невинно си изми ръцете с измъкването, че не можем да накажем всички тези хиляди учители!

Припомняме всички тези грозни моменти около позорната история за това какво точно изучават новите ни поколения, защото тогава, преди една година, образователният ни министър уж се ангажира, че лично ще се заеме със случая. Който той определи като... „пропуск“.
 
Наша проверка обаче установи, че промяна в срамотния учебник няма и хиляди българчета продължават да изучават родната история в осакатения й вариант. Дори учениците от местното брациговско школо „Васил Петлешков“!

Да се потулват такива сериозни факти от миналото ни; да се заличи от героичната Априлска летопис цяло градче с огромната му черешова артилерия и да се задуши в пълно мълчание споменът за изключителната жертва на един човек, който чрез смъртта си спасява живота на населението на няколко селища, е акт, за който не може да има никакво оправдание.

Но очевидно за плоскочелите ни управници е по-важно в историята да остане великият строител на магистрали Бойко Борисов, поставил началото на нова ера, преди която сякаш нищо друго не е съществувало.



„Ти би бил първи между светците“

„Очевидци разказват, че когато тоя български светец стоял между двата огньове, от силно напечвание кожата му се набръчкала и напукала, мас като дървено масло течала из пукнатините... Ако безсъзнателно, чрез неволно движение, сочело, че той иска да се отстрани от убийствения пек на огъня, царският щик на солдатите се забивал в месата му и движението или сбръчкванието вземало обратно направление...

Защо, братко, не си бил роден преди двесте или поне стотина години? Ако твоята мъченическа смърт, каквато не е изпитал нито преподобний Симеон, нито Мария Египтянка, беше се случило в тия блажени времена, когато глупостта е била божествено вдъхновение, а отрицанието от своите человечески достойнства — подвиг, то ти би бил първи между светците и наместо скромното пречупено дървено кръстче, което украсява днес обраслия ти в бурен гроб, навярно щеше да се белей разкошен манастир с черни калугери“.

Из „Записки по българските въстания“ на Захари Стоянов



В категории: Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки