По сведения на инж. Георги Вълков съюзническата армия унищожава главния нефтен доставчик за хитлеристката армия
Автор: Борис Цветанов
Признанието на разузнавача е отвъд живота – тези думи на Никола Гешев са много красноречиви. Те са подкрепени и от познавача Вилхелм фон Шрам, който пише: „Истинските асове на шпионажа почти без изключение остават неизвестни“.
За инж. Георги Вълков (1897-1942) признанието все още не е дошло и той остава един от тези неизвестни асове на тайната война.
Започнахме с думи на Гешев, защото днес във времето на свободното съчинителство, най-вече на клевети, Георги Христозов – син на небезизвестния дългогодишен висш функционер в българските тайни служби Руси Христозов, твърди, че случаят с инж. Вълков е доста срамен в биографията на топченгето на България и дори, че тъкмо той е нахлузил въжето на врата на разузнавача.
Парадоксът е в това, че точно Никола Гешев спасява от арест и съд за шпионаж инж. Вълков. За съжаление, само временно.
В няколко публикации на „Десант“ вече сме споменавали за разгрома на английската пета колона у нас през 1941 г. Инж. Вълков не фигурира сред арестуваните стотици българи, работещи за Сикрет сървиз.
Това е твърде загадъчно, след като е известно, че полицейският разузнавач от отделение Б Спас Манолов е документирал връзката на Вълков с англичаните. Но цялата документация за работата му с тях изчезва яко дим.
Като един от многото заподозрени в нелоялност към държавата инж. Георги Вълков е интерниран в Гонда вода – концентрационен лагер край Асеновград.
За да свали докрай дори най-малките съмнения към Велков, Никола Гешев чрез своя агент в БЗНС Р-10, останал неразкрит и досега, внушава на ръководството на Земеделския съюз да се излезе с официално становище за разграничаване от разкрития т. нар. „заговор на Геме Димитров“. Разпространени са два позива-декларации, в които се осъждат „заговорническите планове на нестабилни и продажни водачи“ (Архив на МВР, с. д. 101392).
Целта е да се заблудят агентите на Гестапо у нас. И намесата на Гешев не е самоцелна, тъй като гестаповските агенти са първите, които попадат на следа към него. Ние можем само да гадаем какви са целите на суперполицая в случая. Още повече, че английската агентура не е в ресора му. Но налице е фактът, че Гешев оставя свободни и съветски разузнавачи, при все, че разполага с изобилни данни за дейността им – такива като Гено Цончев, писателя Кръстю Белев (провален поради случайност), Стефан Богданов, когото проваля съветският консул във Варна, и др.
Инж. Вълков се отървава от Гестапо, но не и от тайната военна организация в България. За нейната дейност се знае още по-малко и от тази на РСХА – Главната имперска служба за сигурност, на която Гестапо се явява подразделение. Рождената дата на тази служба е 22 февруари 1941 г. Това е денят на триумфа на българското контраразузнаване в тайната война с Англия.
Докато камионетките на Дирекцията обикалят София и прибират един подир друг стотици английски шпиони, в кабинета на директора на полицията Христо Драголов се явява началникът на отдела по дактилоскопия Клайхампел. Женен за нашенка, той живее в България от 1928 г. и като специалист дактилоскоп започва работа в криминалната полиция.
Скромен, трудолюбив, изключително почтен и отлично владеещ български език, до този момент той е само един уважаван тих чиновник. Но в този ден пред Драголов стои в есесовска униформа зандерфюрер Клайхампел, който му заявява, че е началник на „Тайната военна организация в България“ и че от днес нататък ще бъде връзката на Дирекцията с Абвера на Ото Делиус и с представителя на Гестапо фон Фабер. Като начало той е натоварен да осигури преговори в София на най-високо ниво за преминаването на войските на Райха през България за Гърция и Югославия.
Тринадесетте години в полицията Клайхампел е използвал за създаване на собствен архив, в който има данни за най-големите тайни на българския контрашпионаж. В него е и донесението на Спас Манолов за незасегнатия от масовите арести инж. Георги Вълков. Известно време Клайхампел се бави. Той има друга работа – за три месеца изгражда клонове на тайната организация в Бургас, Варна, Пловдив, Свиленград и Кавала. Чак тогава се заема с инженера.
В Гонда вода той има свои агенти и един от тях успява да спечели доверието на Вълков. След скъсването на дипломатическите отношения с Англия, разузнавателните функции на Сикрет сървиз са поети от американците. И Вълков, останал с впечатление, че срещу себе си има американски агент, му се доверява и иска среща с резидента. Тя се осъществява изненадващо бързо. През юни всички, въдворени в концлагера Гонда вода, са освободени и след броени дни Вълков се среща с човек, представящ се за резидента Браун.
В действителност това е майсторът на провокациите Херман Клаус, пристигнал от Берлин. Вълков му сваля звезди от небето, дори се хвали, че е най-добрият английски агент. Като доказателство за това сочи, че не е арестуван. Освен това му заявява, че именно той е агентът, добрал се до безценни сведения за нефтените рафинерии в Плоещ, които вече своевременно е изпратил в Лондон. Съобщава още, че за него работи инж. Емил Стратев от Дирекция на въздухоплаването, където е фрашкано със секретни материали.
Браун проявява жив интерес и Вълков организира среща в Лясковец, откъдето Стратев е родом. Браун изиграва сцена на доверие и дава 35 000 лева, а при връщането им в София брои още 150 хиляди. Клайхампел предоставя получените от агента си доказателства на бюрото на Абвера в българската столица. От този момент двойката Вълков – Стратев е поета от Ото Делиус.
За да накара американците да действат по-активно, Вълков заявява на Браун (Херман Клаус), че освен предадения вече международен шифър за метеосводките, инж. Стратев има още секретни материали. Но ако не види активизиране у американците, ще се обърне към съветското разузнаване. В допълнение той съобщава още, че има свой човек – инженер в ямболското летище, комунист по убеждение.
Ото Делиус се среща с началника на военното разузнаване полковник Никола Костов, който издава заповед за ареста на инж. Вълков и инж. Стратев. Те са осъдени на смърт и екзекутирани на 10 април 1942 г.
В годините на социализма сътрудничеството на инж. Георги Вълков за Сикрет сървиз беше забранена тема. Чак в последната година на перестройката дъщеря му – журналистката Ивайла Вълкова, зададе въпрос, на който така и не получи отговор: „Защо за съветските разузнавачи се написаха книги и се снимаха филми, а за работилите срещу хитлеризма за Сикрет сървиз българи не се каза и дума?“.
Всъщност така и досега няма дадена оценка за дейността на разузнавача. Все още за героизъм се смята извършването на саботаж, изразяващ се в подпалването на склад за кожухчета. А с пълно мълчание е обвита операция Tidal wave („Приливна вълна“), известна още като операция „Цунами“, при която са сринати рафинериите в Плоещ – основният извор на нефт за Германия, предоставящ два милиона тона годишно на Хитлер.
Разследващият журналист Ален Герен обобщава: „170 въздушни крепости извършиха едно от най-паметните нападения в историята на войната“. Всъщност унищожаването на рафинериите се дължи основно на данните, получени в Сикрет сървиз от инж. Георги Вълков. Това е най-гигантският саботаж и според биографа на американското разузнаване Джеймс Дуган, имащ огромно психологическо въздействие.
Наблюдавайки в небето летящите крепости, прелитащи към Плоещ, цар Борис ІІІ коментира: „Това е началото на края“. За мащабността на тази операция говори и още един красноречив, макар и скръбен факт – в нея загиват 310 американски летци.
