Съществуването на Комисия по помилването е абсурд


Съществуването на Комисия по помилването е абсурд
Председателят на Комисията по помилването Ива Пушкарова (вляво) и вицепрезидентът Маргарита Попова отчетоха тази седмица пред медиите безсмислената си дейност
16 Април 2012, Понеделник


В момента подобен, но истински експертен орган има във всеки български затвор. Президентът следва да се намесва само в изключителни случаи



Автор: Лазар Анастасов Снимка: автора

Новата Комисия по помилването, назначена от президента Росен Плевнелиев, не е одобрила нито една от разгледаните 200 молби в периода 23 февруари – 31 март. Петчленката е взела решенията при пълен консенсус и нито едно особено мнение, обяви в понеделник вицепрезидентът Маргарита Попова. Това, че няма нито един помилван, не трябва да е голяма изненада.

Основополагащ принцип в тази практика е принципът на изключителността, както заяви и самата Попова. Друг е въпросът защо през предните два мандата има цели 528 случая на помилвани с укази от „Дондуков“ 2.
Ангел Марин очевидно не си е поплювал. Особено ако се има предвид, че в 49 от случаите той е пренебрегнал отрицателни становища на комисията. Работата направо си мирише на корупция.

След смяната на кормилото на „Дондуков“ 2 на 23 януари нещата като че ли започват да си идват на мястото. Само че не съвсем, защото на бял свят през последните седмици излязоха доста любопитни факти
Със създаването на парламентарната комисия „Янев“, разследваща делата на двойката Първанов-Марин, стана ясно, че към всеки затвор действат аналогични органи като президентския, разглеждащи молби за предсрочно освобождаване на затворници.

При това в тях влизат експерти, които са пределно наясно с всеки отделен случай, включително и социални работници, контактуващи директно с пандизчиите. Крайното решение пък в тази ситуация го взима българският съд, а не президентът (вицепрезидентът).

И тук идва въпросът – защо е нужно да се издържа специална Комисия по помилването към държавния глава? Защо е нужно тя да приема и подробно да разглежда всяка молба на затворник, да събира информация от различни институции и да поддържа специален архив по всеки един казус? Защо трябва да заседава поне два пъти в месеца, както предвижда правилникът за нейната работа, и да взима предварително ясни решения (за логичен отказ)?

Председателят на комисията Ива Пушкарова е на пълен щат и трудов договор. Останалите четирима членове също получават възнаграждения според броя заседания, в които участват. Отделно има назначен технически персонал към този излишен орган.

Да не говорим за попиляването на публични средства за пощенски разходи, за хартия и други консумативи, ангажирането на множество институции, към които, както обяснява вицепрезидентът Попова, трябвало да се обръщат.

А затворниците нищо не губят и постоянно бълват молби за помилвания, стана ясно също тази седмица. Само за последните 60 дни са постъпили над 300 заявления, за които работи целият този чиновнически апарат, за да може за около месец да се съберат на „Дондуков“ 2 всички възможни архиви, досиета и справки, та да може великата президентска комисия да каже своето „НЕ“. През двата мандата на Първанов-Марин са постъпили 8433 подобни заявления на осъдени престъпници.

Ако за затворниците, на които им е скимнало да пробват президента дали случайно няма да ги помилва, действа такава мощна бюрократична система, то колко повече е нужно да има подобен орган, примерно за жалбите на хилядите граждани, измамени и неовъзмездени от порочната ни съдебна система.
Когато се получи такова писмо на „Дондуков“ 2 обаче, следва отговор в рамките на няколко изречения, които идват да ти кажат, че май нещо си сбъркал адреса на кореспонденцията. Ако изобщо ти върнат ответ, разбира се.

А относно президентските помилвания нещата са много прости. За да опре някой затворник до държавния глава, трябва да става въпрос наистина за изключителни, ама адски изключителни случаи, по които аналогичните комисии в затворите или нямат време да реагират, или просто това би било смешно.

Впрочем, имаме емблематичен пример от времето на Първанов, когато той помилва несправедливо осъдените в Либия български медицински сестри веднага след пристигането им на родна земя. Защото те си дойдоха у нас с действащи смъртни присъди от джамахирията.

Дали тогава е заседавала президентска комисия? Разбира се, че не.
Т.е. държавният глава е редно да се намесва единствено в подобни очевидни казуси с голям обществен интерес, когато такава комисия просто е излишна.

И най-важното – решенията, взимани на „Дондуков“ 2, трябва да са публични. За което впрочем новите стопани на президентството, поне засега, заслужават искрени комплименти.



В категории: Горещи новини

1
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
1
юрист
08.07.2012 20:27:52
0
0
егати тъпия коментар на пълен правен неграмотник
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки