Те вече не вярват на държавата, която в лицето на Дянков им обеща съдействие
12 Април 2012, Четвъртък
Тези дни угасна и последната им надежда, че ще си вземат парите от собственика на комбината в Кърджали
Автор: Златина Стоянова
Всеки ден фасул, леща, картофи на чорба, едва си позволяваме и това. Нашите пости са по-дълги от празничните. Децата ходят на училище без пари за закуска, увиваме им филийки, намазани с маргарин. Сирене и месо не са виждали отдавна. А вече и ние не помним откога не сме получавали заплати…”
Така звучи настроението преди Великден сред протестиращите от 1 март металурзи в ОЦК в Кърджали. Преди седмица финансовият министър Симеон Дянков пристигна при тях и изрази надежда, че собственикът на комбината Валентин Захариев ще се разплати с тях преди празника.
Парите за заплатите щели да дойдат от сделката за „Горубсо Мадан”, осъществена с натиска на премиера Борисов, вследствие на който дружеството отиде в ръцете на остатъци от „Мултигруп” и на Ахмед Доган.
Захариев обаче опроверга възможността да се издължи на работниците си с част от 15-те милиона, тъй като банките-кредитори щели да си ги приберат до последния лев. Ако до 21 април не се намерят пари за заплатите и за рестарта на производството в комбината, ще се пристъпи към процедура за несъстоятелност, стана ясно от обилните му интервюта по телевизиите.
Така след повече от 40 дни напразни надежди и блокади на пътя за Хасково гневът на металурзите се пренесе в София. Велика сряда от Страстната седмица кипна пред офисите на „Интертръст холдинг” срещу луксозната болница „Токуда”.
След едночасовата демонстрация под пустите прозорци протестиращите се отправиха към парламента, където внесоха декларация с настояване неплащането на заплати и осигуровки да бъде криминализирано чрез закон. Вечерта в Кърджали от двата автобуса хората слязоха още по-мрачни и омърлушени.
„Не искаме само парите си, искаме заводът да работи.
Безработицата в района е над 15%, какво ще стане, ако още 500 души останат без препитание, ами семействата ни? На децата си не можем да казваме „Чакайте тати да получи пари”, не бяхме виждали жените си сърдити и разплакани. А вече крахът на ОЦК е неизбежен”, процеждаха през зъби мъжете.
Междувременно през последната седмица заявленията си за напускане хвърлиха ключовите инженери и специалисти. Дори да се намерят пари и заводът отново да бъде пуснат, без тях производството ще бъде невъзможно.
Дори икономическият директор Валентин Манев, оставен сам да отбива атаките на бунтуващите се, е с намерение да се махне. Над 60 от работниците се прибавиха в дългия списък на безработните. В ОЦК работят и цели семейства, притиснати от безпаричието и неведението за бъдещето.
Иначе магазините в Кърджали пращят от козунаци, сладки, агнешко, салати. Сред купувачите е невъзможно да бъде открит макар и един металург.
