Как се излекувах от гангрена

който успя да впечатли дори и самия водещ на предаването „Нашата храна – нашето лекарство“ със своите истории и рецепти. Ето съветите на Станю Станев (83) от плевенското село Коиловци.

„Болните от диабет могат да развият заболяването Бюргер или пък да се стигне до  гангрена.
Гангрената се характеризира с отичане на пръстите на краката, които стават сини и на петна. Аз дори не знаех, че съм болен, когато заради една болезнена синина отидох на лекар за съвет и той ми заяви, че вече е късно дори да ми отреже крака. Каза още, че ми остават 3-4 дни, понеже това е гангрена и тромбите от крака ще отидат в сърцето. Обясних му, че ако знаех, че е гангрена, нямаше да имам нужда от него.

Започнахме спор – докторът твърдеше, че аз повече на този крак няма да мога да се изправя, а аз – че ще отида от моето село до Котел (това са 20 км) пеша.

Прибраха ме до село с кола и веднага набрах билката Овчарски босилек (известна е и като билката на Бюргер). Сложих 1 доза от нея – оставих да ври 10  мин., налях си 1 ч. чаша и след като я изпих, съм заспал. Като се събудих нямаше никакви болки, погледнах – нямаше синина, нямаше и оток. Оттогава и до днес нито веднъж кракът ми не ме заболя отново. Пих само веднъж от тази билка“.

Преди години живеех в едно турско село
Един ден дойде човек на около 40 г., от турски произход, болен от Бюргер. И на двата крака бяха отрязани малките пръсти, а на единия – и големият. Двете му ръце бяха целите в рани. Хората, които го бяха приютили, за да го хранят, ме помолиха да опитам да му помогна.

Набрах билката, счукахме я на каша, сложихме сместа на раните и сутринта човекът нямаше болка. Като развързах единия крак, видях, че ги нямаше вече нито синия, нито черния цвят, а кожа си беше нормална. На 10-я ден нямаше следа от рани.
След време човекът написа едно писмо, че отново е тракторист и е здрав.

При екзема се образува  голямо петно разядена кожа, усеща се сърбеж и болка при чесане. През 1953 г. бях на почивка в Несебър. Видях на плажа една жена, която беше цялата бинтована без носа, устата и очите. Скара ми се, че я гледам и аз я питах, защо е бинтована. Тя ме изгони, но нейната приятелка –  кожен лекар, професор, ми каза, че има рани по тялото. После установих и че мирише лошо и се сетих, че тази екзема мирише на мърша.

Жената каза, че е обиколила всички държави и специалисти и сега била тук, за да диша йодни пари. Казах й, че ще й донеса една билка. Не ми повярва, естествено. Наблизо, на дюните, набрах едно снопче виолетова теменужка, колкото показалец дебело. Дадох й го и й казах, че това е лекарството. Нейната приятелка ме подкрепи. Намачках цветовете да станат на кашичка.

Лекарката сложи теменужките под бинта, върху горната част на дланта. Казах им да не я развързват до сутринта. Видяхме се на следващия ден и върху ръката на жената нямаше вече рана.  
Повярваха ми и набрахме 1 торба цветове, свалихме бинтовете и я намазахме със сока от цветовете. Оказа, че главата й, вратът, гърбът и коремът й са с много големи рани. Завихме я с един халат и след 20 мин. намазахме отново. На другия ден двете ме посрещнаха с хубави рокли и без екземи.

За лечение на жълтеница с билки се взима дървесна гъба, пораснала върху кората на черничево дърво, колкото яйце и 2 съцветия жълт равнец. Те се сваряват в 1 л вода. От получената отвара се пие 2-3 пъти.

Снаха ми беше болна от черна жълтеница. Знаех, че на 100 човека болни от тази болест, оздравява само един. Тя беше вече в болницата. Отидох при нея сутринта, предадох й шишето чрез други хора, мен не ме допусна. На третия ден снахата сама се прибра вкъщи.  



В категории: Здраве , Горещи новини