Или както Айнщайн е казал: „Вселената и глупостта на хората са безкрайни, но за първото не съм сигурен“
Автор: Георги Ваташки
Как да измамим адвокат и „законно“ да му приберем едни 15 000 лева? Не бързайте да си мислите, че е невъзможно. Даже има и наръчник за това. В края на миналата година няколко адвокатски кантори „изгоряха“, опитите за „хващане“ на техни колеги продължават и сега. Схемата е елементарна, достатъчно е само едно неустоимо предложение за сътрудничество, което в общи линии гласи:
„Ние сме голяма фирма. Занимаваме се с еди какво си. Имаме гигантски приходи и сериозни клиенти. Много бихме искали вашата кантора да поеме правното ни обслужване в България. Готови сме да ви плащаме по 80 000 евро на месец за услугите, но първо трябва да ви запознаем с изискванията и стандартите, по които работим. За целта се налага да дойдете на един семинар (в Лондон, да кажем), само за 15 000 евро“.
Ако ромите в населените места около Велико Търново и Русе са известни с телефонните си измами, то в няколко разградски села се развива нов поминък – така наречения „алоджалък“.
Най-напреднали в този бранш са в Ясеновец, където десетки ромски семейства се препитават от измами на кандидат-младоженци, търсещи булка в интернет.
Млади жени от тези фамилии по цял ден стоят пред компютъра и си пишат с левенти, които са „зарибили” в различни турски сайтове за запознанства.
Някои от циганките дори са публикували в профилите си снимки на холивудски красавици и дори на известни актриси, вместо собствения си лик. Техни жертви стават най-вече гастарбайтери от Германия, на които „хубавиците“ обещават с радост да им дадат ръката си.
След като мъжете се хванат на въдицата, техните „годеници“ започват да им пращат писма от сорта на „Майка ми си счупи крака, трябват ми пари за лекар”, „Баща ми умря, ще го погребваме, прати ми пари”, „Плати ми данъците, за да напусна държавата”, „Ще трябва да ми платиш осигуровките, че не мога да си взема медицинска карта” и т. н. Докато лапнишараните се усетят, банковите им сметки вече са изпразнени.
Всъщност тази схема не е измислена в Разградско. Родината й отново е Африка и е известна като „Бенинските прин-цеси”.
Тези принцеси са затворени в лагер и трябва да се преведат пари, за да се спасят. Обещават да се отплатят богато на спасителите си, тъй като са “богати наследници”.
Едва ли има човек у нас, който да не е получавал на електронната си поща странни съобщения или писма с податели нейде от Западна Африка. Често в тях се срещат предложения от заможни принцеси от Изтока или богати наследници на руски милиардер, които настоятелно молят да се ожените за тях, благодарение на което ще се сдобиете с несметно състояние.
Спешното търсене на съпруг било по причина, че семейството на момата е загинало и сега тя незабавно трябва да се задоми отново. За да сключите обаче брак по сметка в интернет, се изисква да изпратите всичките си данни, включително тези от кредитните ви и дебитни карти, на определен адрес, регистриран на сървър в Нигерия или Русия например. Срещу това пък ще получите обратно писмо с резервация на самолетен билет и електронен чек за няколко хиляди долара.
Вместо това, разбира се, за броени минути, след като изпратите наивно исканите данни, някой източва парите от картите до стотинка. Такива случаи има регистрирани с хиляди по света, а в последните две-три години те вече са изключително често явление и в България.
Според полицаи и банкови експерти това се дължи на бума с масовото издаване напоследък у нас на кредитни карти. Най-лесно за престъпниците е източването на малки суми от по 200-500 евро от картите със среден лимит, собственост обикновено на хора, които често ги ползват за пазаруване.
В много от тези случаи изчезването на парите остава незабелязано дълго време и притежателите на картите се досещат какво се е случило едва след месец-два. Парадоксалното е, че едни от най-големите кражби в размер на десетки хиляди долари и евро от сметките на стотици граждани на Европейския съюз и САЩ са извършени тъкмо от български престъпни банди.
Изобретателността на измамниците, вилнеещи в интернет пространството, е безкрайна. Буквално всеки ден се „раждат“ все по-нови варианти за кражба на парите ни. Но има няколко модела, които устойчиво са се наложили през годините. Ще се спрем на някои от най-популярните от тях.
Така наречените „Нигерийски писма“ най-често пристигат с подател, живеещ в Нигерия или в Западна Африка. В тях се предлага да си „делнете“ с човека, който ви се представя с конкретно, значителна сума пари срещу различни видове „помощ”.
Изкушен да забогатее бързо, хваналият се на тази въдица изпраща исканата информация – номера на сметки, лични данни. Нигерийският му „партньор“ още на няколко пъти изисква да му се преведат от нашенеца пари в нарастващи вноски с обяснението, че сумите са необходими за плащане на данъци, подкупи за чиновници, правни разходи и пр. И докато жертвата се усети и спре да изпраща пари, престъпниците вече са източили банковите й сметки или карти.
При заблудата, известна като „Лотарийни игри“, спокойно може да се използва някое истинско име на реално съществуваща игра на късмета – например на националната лотария на Обединеното кралство. Получава се имейл, който съобщава, че сте спечелили от томбола, в която всъщност не сте участвали. Приложена е връзка към сайт, на който „късметлията“ може да „предяви правата си”.
Имейлът на изпращача и сайтът обаче са фалшиви. Преди да получи наградата си, жертвата трябва да изпрати пари, за да плати за административни разходи и такси. Колкото и да е ясно и логично, че никоя игра на късмета не би наградила човек, който не е направил залог или не е заявил участие в нея, все пак се намират достатъчно наивници, които да паднат в този капан.
Не малко са и измамите в интернет аукционите. Те биват най-различни видове, но преди всичко са свързани с неточно информиране за продавана стока, злоупотреба с картата за плащане или фалшиви платежни нареждания, като се използват имената на най-използваните сайтове за аукциони и електронно разплащане. Тези случаи са много съмнителни, когато „продавачът“ на стоката настоява да му се плати чрез паричен превод, а не с обичайната кредитна карта, при което става особено трудно да се установи кой точно е получателят на превода.
Интересно е да споменем и т. нар. „фишинг и фарминг“. При фишинга жертвата получава електронно писмо от на пръв поглед авторитетна институция – например банка, която изисква информация за сметки, номера на кредитни карти и други лични данни.
Възможно е и в този имейл да има посочени линкове към места уж за „смяна” на паролата за достъп. Така може да се събере информация от всякакъв вид, която после да се използва включително за атака на други потребители и на фирмени сървъри.
При фарминга пък интернет трафикът на измамения се пренасочва, като се използват пробойни в сигурността на интернет мрежата. Ако попадналият в тази клопка посети определена страница, той бива пренасочен към друга, която прилича на истинската, но всъщност краде личните му данни.
Стават измами и с фалшиви обяви за работа, които може да се открият в сайтовете, предлагащи бързо забогатяване чрез надомна работа. Те обикновено не дават ясно обяснение как ще се постигне богатството. Трябва просто да се купуват книгите им и да се ходи на семинарите им. Но реално няма никаква работа и нищо не се печели. Правят се само едни безкрайни плащания за напътствия, указания, материали и пр., докато „кандидатът за работа“ не се усети, че налива пари от пусто в празно.
Има и измами с ваучери и отстъпки. Световната мрежа е буквално задръстена от оферти на сайтове за групово
пазаруване.
Някои от тях обаче съвсем не са направени за наше улеснение. Само преди месеци фалшива туристическа агенция завлече около 200 българи с близо 500 хиляди лева за екскурзия до Малдивите. Изключително изгодното предложение бе разпространено тъкмо в един такъв голям български сайт.
Наивният интернет потребител може да бъде измамен дори чрез пробутването на фалшиви антивирусни програми. Съобщението „Имате вирус” всъщност само по себе си е вирус. И ако човек се паникьоса от това стряскащо „известие“ и вземе, че си инсталира съответната препоръчана антивирусна програма, вместо да укрепи защитата на компютъра си, директно ще го лиши от нея.
Как можем да избегнем капаните, които на всяка крачка ни поставят интернет измамниците? Всъщност, това е много лесно. Достатъчно е просто малко да се помисли, преди да се предприеме дадена стъпка.
Ако предложението изглежда страхотно, то най-вероятно става дума за измама. Ако ви съобщават, че получавате тлъста награда от лотарията, първо си помислете дали сте си купили билет.
Малко вероятно е и да получите по пощата предложение за скъпоплатена работа в авторитетна международна институция.
За подобни позиции винаги се наемат фирми, специализирани в областта на човешките ресурси и наемането на персонал, които публикуват обявите в специализирани издания или се свързват директно с кандидатите. Азбучна е и истината, че банките никога не изпращат електронни съобщения на своите клиенти, в които ги приканват да въвеждат потребителски имена и кодове за достъп.
Колкото и да са елементарни тези съвети обаче, най-вероятно в интернет пространството ще продължат да шетат мошеници. Останалите без препитание хиляди безработни лесно се подвеждат по примамливи обещания за лесни печалби и „паднали от небето“ възможности за просперитет. А и вездесъщият интернет създава впечатление, че каквото и да вършиш, то остава анонимно и трудно може да се стигне до теб. Което пък дава кураж на престъпниците да си развихрят необезпокоявано въображението и да стават все по-нагли.
За най-модерните видове манипулации и заблуди – тези във „Фейсбук“, ще прочетете в някой от следващите броеве на „Десант“
