Следвай парите по Via Dolorosa


Следвай парите по Via Dolorosa
Централният софийски затвор е пренаселен, за нов нямаме пари
09 Април 2012, Понеделник


Български патент е създаването на проблеми, за да се печели от (не)решаването им

Автор: Анна Александрова

Via Dolorosa (Пътят на страданието) е тясна и криволичеща улица в Йерусалим, по която е вървял Исус, за да стигне до Голгота. В Страстната седмица преди Великден аналогията с дребнотемието на оскотяващото българско битие може да прозвучи богохулствено, но от друга страна какво ли може да изплаши хора, за които адът е винаги днес.

Кое е по-страшно:
стандартът ни на бездомни кучета или това, че бездомните кучета вече нападат хора, за да ги ядат? Първото – че сме най-бедни в ЕС, е всепризнат факт, а второто – агресията на освирепелите от глад животни – вече се случва, например в покрайнините на богата София.

Сещам се за една песничка от моето детство: „Мигар мечките са стадни?/ Стават стадни, щом са гладни!“
Така е и с уличните кучета. Това нито ги оневинява, нито ще ги спаси. Поне в София трета кметска управа спекулира с проблема, просто защото има изгода от това.

В годините преди членството ни в Европейския съюз, край столицата, а и в страната, работеха десетки нелегални и полулегални скотобойни, осигуряващи кучешки кожи за кожарски фабрики у нас и в чужбина. Надали са само градски легенди твърденията за топли връзки между някои кметове и големите в кучешкия бизнес. Едва ли е 100-процентова клевета предположението, че парите за кастрация са потъвали в джобовете на подкупни общинари, а популацията на бездомните четириноги е растяла... за да има повече кожи и повече пари за кастрация.

По-късно – вече по времето на Симеон Сакскобурготски – един оператор засне с риск за живота си филм за общинската скотобойна, цинично наречена „Зоомилосърдие“, а посланичката на ФРГ Урсула Зайлер направи така, че лентата да бъде прожектирана в българския парламент.

Стана хубав скандал; разбра се, че общинската управа е пръснала милиони за убиване на улични кучета; „Зоомилосърдие“ беше прекръстено на „Екоравновесие“, а милионите започнаха да се „инвестират“ в кастрация на четириногите.
Резултатите са известни, но не и причината, поради която в София, а и никъде в страната, няма драстичен проблем с числеността на уличните кучета. Истината е проста: те са толкова, колкото могат да се изхранват от уличния боклук.

Кое е по-престъпно:
това, че шофьори газят хора на пешеходните пътеки, или че държавата неглижира този проблем?

И в тази черна статистика сме европейски първенци – по броя на пешеходците, премазани там, където трябва да се чувстват в безопасност. И нещата отново опират до пари. Пешеходните ни пътеки са такива, каквито са и пътищата – лошо поддържани; без специално осветление, което да прави хората видими за шофьорите; в повечето случаи – без „легнали полицаи“ пред „зебрата“; почти винаги – без живи полицаи край пътеката, готови да помогнат на дете или пенсионер.

Това е едната част на проблема, в която става дума за пари.
Втората част е свързана със занемареното преди десетилетия строителство на пешеходни подлези и надлези, защото са много скъпи и рядко се изплащат.
Третата част на проблема произтича от качеството на обучение в курсовете за шофьори и от контрола по пътищата, което също е свързано с много, много пари.

Само формално една от основните причини за смърт по улиците и пътищата – манталитетът на хората – не е свързана с финикийски знаци. Джигитите с джиповете и спортните „бегачки“ са убедени, че всичко се купува с пари, а полицаите все така нерядко са склонни да „затворят очи“ срещу подкуп.

Кое е по-цинично:
да даваш условни присъди на шофьори-убийци, защото няма свободни места в затворите или да искаш от данъкоплатците 100 милиона лева, за да построиш поне един съвременен затвор?

Заради обвързването на присъдите за смърт на пътя с пренаселеността на затворите, родители поискаха оставката на зам.-главния прокурор Валери Първанов, който по-късно се извини за думите си, но надали се раздели с цинизма си. Друг е въпросът каква е тази държава, която има затвори за 4 000 човека, но държи зад решетките 11 000. Формалният отговор е, че това е страна-член на Европейския съюз, а неформалният – че няма такава държава.

Та в това странно географско недоразумение чиновници от различен ранг ни убеждават, че един нов затвор ще струва около 100 милиона лева. Може, разбира се, защото това са изчисленията на „експерти“, които след обявени обществени поръчки изхранват лишените от свобода с леща, платена от данъкоплатците по 50 лв/кг.
Може, но е престъпно и е цинично до плюс безкрайност!

Кое е по-лесно:
да смъкваш от гражданите по три кожи или да извадиш на светло едни 3,5 млрд лева от чисто криминалната (а не от „сивата“) икономика, контролирана от организираната престъпност?
Въпросът е риторичен. От твърде много години повечето българи вървят по Via Dolorosa, защото управниците им са заслепени от алчност и егоизъм. Образно казано, отдавна въпросът не е „Кой пусна търговците в храма?“, а кой да събира тротоарна такса от тях.

Друга тема са иконописците, изографисващи властници...



А модерните места за лишаване от свобода изглеждат като този в Леобен, Австрия Ще дадем ли изобщо някога предимство на живота

В категории: Горещи новини

1
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
1
pensioner
10.04.2012 03:53:53
0
0
Добра статия,както повечето публикувано в ДЕСАНТ.Мисля че последното изречение дава отговор - иконописците зографисват светците.Но добре би било ако поне в страстната седмица "светците" си припомнят че пътя от ОСАНА до РАЗПНИ ГО е кратък.
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки