Преди 115 години
Една книга, написана в далечната 1897 г. от българина
Станислав Шумков –доктор по философия в Пенсилванския университет, си поставя огромната за времето си цел да запознае американските граждани със случващото се на далечния за тях балкански регион и тежкото положение на народите там.
Озаглавена „Бъдещето на балканските държави” тя е едно автентично свидетелство за обстановката на полуострова в онези времена. В нея е отделено място и на основните етнически групи, които съставляват населението на Балканите в онези времена:
„Славянската група, обхваща сърбите, черногорците, българите, а също и южните славяни, населяващи Австрийската империя. Около 2 милиона сърби живеят в Сърбия, а освен тях има 250 000 в Черна гора, 1 350 000 в Херцеговина и 2 350 000 в Австро-Унгария... В Сърбия има 7 града с население над 10 хиляди жители... Черногорците са тясно свързани със сръбския народ и говорят същия език.
Те са героичен, но изостанал народ, населяващ областта, разположена между Херцеговина и Албания... Босна и Херцеговина се славят като най-живописните области на Балканския полуостров. Те са населени предимно със славяни, но навсякъде се срещат и много евреи и цигани. Евреите са и най-богатите търговци по тези места...
Княжество България граничи с р. Дунав на север, Черно море на изток, Турция – на юг, а на запад – с Турция и Сърбия. Площта й е 38 560 кв. мили, а населението – около 3 милиона... Според някои непредубедени източници, българското население, пръснато из целия полуостров, възлиза на около 6 милиона души. Българите се различават от своите съседи, сърбите, по по-ниското си, но яко телосложение.
Макар и не толкова темпераментни, колкото сърбите, те също са много схватливи и работливи. Основното занятие на всички южни славяни е земеделието и скотовъдството. Те са широко известни с гостоприемството си. Южните славяни са миролюбиви и воюват единствено при самоотбрана. Въпреки че цялата народност от семейството на южните славяни говори характерен диалект, притежаващ своите особености, те лесно се разбират помежду си.
Съвременните гърци в никакъв случай не са преки потомци на прославените гърци от древни времена. Не е преувеличено твърдението, че мнозинството от гърците в Европа всъщност са елинизирани славяни и албанци... Относно броя на гърците, живеещи сега в балканските страни извън пределите на Гърция, някои източници доста произволно посочват цифрата 150 хиляди, според много други те са не повече от 50 000...
Албанците обитават планинските райони, граничещи с Далмация, Черна гора и Босна на север, със Сърбия и Македония на изток, със Северна Гърция на юг и Адриатическо море на запад. Населението на Албания е 1 200 000, предимно мохамедани. Албанците се считат за една от най-старите националности в Европа...
Извън пределите на Румъния, както и на юг от р. Дунав, румънците са твърде малобройна група. Напоследък румънското правителство е склонно да подкрепи делото на няколкото хиляди цинцари, пръснати из целия полуостров, под предлог, че румънците се родеят с тях по език и вяра. Цинцарите произлизат от същото онова племе, което е населявало планинските области на Гърция, Тракия и Албания и се е препитавало със скотовъдство.
Третата етническа група обхваща евреите, голяма част от които са емигрирали през 15 век от Испания и са се заселили в някои по-големи градове на Балканския полуостров. Мнозина от тях живеят в Македония. Днешните евреи като че ли нямат друга амбиция, освен на печелят пари и несъмнено успяват, след като са най-богатите търговци и банкери по тези земи. Еврейското население на целия полуостров е около 158 000. Подобно на евреите, по-голямата част от арменците са търговци и банкери, а мнозина от тях заемат високи длъжности в правителството на султана...
Циганите, които скитат из целия полуостров, представляват още една самобитна народност. Те са дошли тук от Индия и наброяват около 200 000 души. Номадският им начин на живот ни кара да предположим, че са от тюрски произход, а езикът и външността им издават индийското им потекло...
През годините
23 март 1907 г. — Умира легендарният войвода Филип Тотю
24 март 1201 г. — Цар Калоян освобождава Варна от византийците
26 март 1948 г. — Публикуван е първият Закон за прокуратурата в България
26 март 1950 г. — В София е проведен първият мач от българския турнир по аматьорски бокс „Странджа”
28 март 1887 г. — Роден е поетът Димчо Дебелянов
29 март 1986 г. — Римският наказателен съд издава оправдателна присъда срещу Сергей Антонов, обвинен за атентата срещу папа Йоан Павел II
