Посрещането на равноденствието, вещаещо настъпването на Първа пролет, в много страни е празник, почитан още от древността
Автор: Диана Славчева
В свещените писания на индуизма се казва, че този, който дава милостиня в деня санкранти – този на равноденствието, ще получи блага 400 000 пъти повече, отколкото от обикновено.
В навечерието на Първа пролет в днешни времена очакваме появата на първите щъркели и лястовици, като древните ритуали и вярвания покрай изравняването на деня и нощта около 22 март почти са забравени напълно.
Животът на човека винаги е бил свързан неразривно със слънцето. Особена е неговата сила през пролетта, когато то пробужда природата, а заедно с нея и мечтите за богат урожай.
Затова от най-дълбока древност по време на пролетното равноденствие ритуалната обредност на всички народи е била свързана с почитането на бога-Слънце.
В Иран, Афганистан, Таджикистан, Казахстан, Киргизстан, Узбекистан и практически във всички страни покрай Големия път на коприната началото на Новата година се свързва именно с това уникално природно явление. Денят на пролетното равноденствие на фарси се нарича „навруз“, което означава „нов ден“.
В Япония пък му казват „сюмбун но хи“, а в периода, започващ три дни преди равноденствието и свършващ три дни след него – „хиган“, когато по принцип започва да цъфти японската гроздовидна череша, известна като сакура – жителите на Страната на изгряващото слънце посещават гробовете на предците си. Той се отбелязва от 1878 г. насам като религиозен празник, а самото будистко понятие „хиган“ може да бъде преведено като „този бряг“ или още по-конкретно като „този свят, където са отишли нашите предци и където са се заселили душите им“.
Прощавайки се със зимата, руснаците от стари времена пък славят бога на пролетното слънце и плодородието – Ярило. Народът си го представя като красив млад мъж, облечен в бели одежди, препускащ бос на бял кон. В дясната си ръка той държи сламено чучело, олицетворяващо зимата, а в лявата – ръкойка ръжени класове. На главата на жреца, който се въплътява в този бог, се слагал венец, сплетен от първите полски цветя.
С такива венци се накичвали също девойките и младите юноши. Във вярванията на славяните това божество се свързва с разпръскването на пролетната слънчева топлина, събуждането на живителните сили в растенията и хората и внасянето на млада свежест в живота.
В редица държави 21 март е почивен ден. А в Мексико по традиция хиляди местни жители, поклонници и туристи се стичат край пирамидите на Слънцето и Луната, за да посрещнат на върха им пролетното равноденствие. Те се изкачват по многобройните стълби и разтваряйки ръце, поемат топлината на слънчевите лъчи, а в подножието актьори изпълняват ритуални танци с давност от поне 500 години.
Съгласно поверието, да посрещнеш пролетта на върха на най-гигантското съоръжение от доколумбова Америка означава да получиш благословение за цялата година. От 2009-та насам времето за престой на върха на пирамидите е ограничено до 5 минути, като достъпът до него се прекратява в 3 часа следобед, тъй като по мнението на археолозите събирането на повече от 300 човека там нанася необратими вреди на древните постройки.
Малко известен е фактът, че тъкмо пролетното равноденствие става причина да бъде въведен григорианският календар. Всичко започва в далечната 325 г., когато се състои Никейският събор, на който целият християнски свят приема юлианското летоброене. Тогава е постановено, че равноденствието „завинаги“ трябва да настъпва на 21 март, както това се случва по време на този форум. Но в края на ХІV век църквата установява, че то вече не съвпада с тази дата и че на всеки 128 години към годината се добавя още един ден.
Когато тази грешка е забелязана, разликата вече е в рамките на 10 дена и вместо на 21 март, в действителност изравняването на деня и нощта настъпва вече на 11 март. Следствие на това през 1582 г. папа Григорий ХІІІ издава специална була, с която дните се изместват напред и така се въвежда нареченият на него григориански календар.
И така, ето че зимата свършва и тъмните мразовити дни бавно, но неизбежно отстъпват мястото си на настъпващата млада пролет. А това наистина е повод за един хубав и слънчев празник.
