Въпрос с неповишена трудност - на кого времето изтече?
19 Март 2012, Понеделник
Гинекологът от Кюстендил така и не разбра, че трябва да управлява, а не да се оправдава
Автор: Ани Петрова
Въпросът не е дали, а кога ще бъде уволнен здравният министър д-р Стефан Константинов. И ако в това предизвестено уволнение има някакви неизвестни, то те изобщо не са свързани с личността на гинеколога от Кюстендил.
А с възможностите премиерът Борисов да излезе „целият в бяло“ и от този скандал. С дилемата дали да назначи човек от партийната върхушка или експерт; с това в каква степен ще се съобрази със силните лобита на производителите и търговците на лекарства; дали ще се реши на реформа в сектора или ще запази статуквото.
Има и друг въпрос: защо методът „проба-грешка“ продължава да не работи при избора на министър на здравеопазването? Отговорите може да са и повече от един, но „най-малкото общо кратно“ е, че става дума за страшно много пари – повече от 3 млрд. лева годишно.
Когато в една сложна и нереформирана система се въртят толкова много пари, това означава, че има и сблъсък на противоречиви интереси; че парите се преразпределят, а дори и източват по много пътища, а видимите и невидими конфликти на интереси не стихват дори за ден.
Сенки от миналото Така първият здравен министър от кабинета „Борисов“ – д-р Божидар Нанев – бе принуден да подаде оставка, след като бе обвинен в престъпление по служба. В края на март 2010 г. Софийската градска прокуратура повдигна обвинение срещу Нанев за неизгодна сделка със световноизвестна фармацевтична компания за доставката на 200 000 ваксини „Тамифлу“ срещу хитовия по това време „птичи грип“.
Делото продължава и до ден днешен, като поредното заседание е насрочено за 28 март. В интерес на истината, Нанев имаше и друго прегрешение – посещение в САЩ на разноски на известна тъканна банка. Вън от тези „забежки“ Божидар Нанев определено бе в час с управлението на здравеопазването и нуждата от реформи там.
На мястото на Нанев дойде екзотичната проф. Анна-Мария Борисова. По думите на премиера, той я открил на един пътен разклон край Велико Търново и я харесал заради нейната недиалогичност. Тя си подаде оставката, след като предизвика първия вот на недоверие към правителството с обявяването на „концепция“ за здравна реформа, предвиждаща пациентите да доплащат разликата между отпусканото по клинична пътека и реалната цена на здравната услуга.
Между другото, в заповедта за освобождаването на Борисова пише: „Несправяне със служебните й задължения във ведомството и породилото се като следствие напрежение при осъществяване на реформите в националната здравноосигурителна система".
Както се вижда, и в двата случая става дума за много пари и за многопластови интереси. Между другото – и за отлагане на опитите за реформи в здравеопазването.
Активист от двете страни на барикадата Така методът „проба-грешка“ доведе в Здравното министерство гинеколога от Кюстендил д-р Стефан Константинов. Забележете: той бе представен пред депутатите от вицепремиера Симеон Дянков, който с невъзмутима физиономия посрещна поставеното от Константинов условие за приемането на поста – свобода на действие за реформи.
Мнозина биха нарекли д-р Константинов ренегат, защото към момента на номинацията си той бе зам.-председател на Българския лекарски съюз (БЛС) и в това си качество бе сред най-активно протестиращите срещу отказа за изплащане на парите на болниците и политиката в здравеопазването.
Този опит на Борисов съсловният министър да контролира и вечно бунтарски настроения БЛС започна още с назначаването на Божидар Нанев, който от негов председател стана министър...и месеци по-късно лекарският съюз сне доверието си от него. В момента аналогична е и ситуацията с Константинов – съсловната организация на медиците настоява за оставката му.
Любопитна подробност за министър Константинов е, че издейства за зам.-министър да бъде назначен бившият му шеф, т. е. директорът на болницата в Кюстендил д-р Михаил Зортев.
Д-р Зортев отговаряше за болничната помощ и подаде оставка на 8 юни 2011 г. заради несъответствие с министъра във вижданията за реформите в сектора.
„Две са основните провинения на Константинов – че върви след събитията и оставя друг да му вади горещите картофи", коментира неотдавна премиерът Бойко Борисов и даде седмица на здравния министър да докаже, че заслужава да остане на поста.
В поредната си тв изява Борисов се възмути, че министърът не е обърнал внимание на проблема с растящите цени на лекарствата по-рано и няколко пъти подчерта, че „щом не може да се справя, ще се сменя". Премиерът отхвърли спекулациите за „черна каса" на ГЕРБ, в която да е попадала разликата между реалната и „надутата" цена на даден медикамент. „Категорично няма такова нещо, да пукна, ако има", прекръсти се в студиото Борисов.
Репортерът на „Десант“ с очите си видя, че д-р Стефан Константинов така и не можа да даде смислено обяснение пред парламентарната Здравна комисия защо е допуснал неконтролируемо поскъпване на лекарствата и неуспешните му опити да прехвърли топката на Здравната каса.
По-късно председателката на Здравната комисия д-р Десислава Атанасова обобщи: „Откакто Стефан Константинов е начело на Здравното министерство, нещата в сектора не вървят добре и диалогът се е влошил“. Всъщност от месеци се вижда, че отношенията между НЗОК, БЛС и пациентските организации са обтегнати.
Според шефа на Центъра за защита на правата в здравеопазването д-р Стойчо Кацаров, който е бивш зам.-министър на здравеопазването, проблемът не е в това кой ще е здравен министър, а е при премиера, който назначава министрите и здравната политика му е вменена със закон.
Утежняващи положението на д-р Константинов обстоятелства са милионите, раздадени за бонуси в МЗ и НЗОК, лимитът на Фонда за лечение на деца в чужбина, опитът му да прехвърли част от своята отговорност и вина на главата на вече уволнената му заместничка Гергана Павлова – тя била човек на Симеон Дянков, та не било чудно, че финансовият министър знаел повече за батаците в здравното ведомство от здравния министър.
„Константинов не е в час“ е констатацията на премиера; и тя е вярна като останалите му критики към министъра на здравеопазването. В известна степен е парадоксално, че всички упреци към работата на д-р Стефан Константинов отговарят на истината.
В голяма степен това се дължи на видимата му неподготвеност за този пост; на неумението му да сформира свой екип и да работи екипно; на конфронтацията му с парламентарната група на ГЕРБ и най-вече с герберите в Здравната комисия; на неразбирателството с НЗОК и опитите му да изкара Касата виновна за всичко.
Ако използваме идеята, залегнала в знаменития Принцип на Питър, то диагнозата на д-р Константинов би имала следната обосновка: „За всяка работа на света съществува човек, който не може да я върши. При достатъчен брой опити, в края на краищата, точно този човек достига и остава на тази длъжност”.
Време е да се простим с д-р Константинов, при това без да е нужно да му прощаваме. Както и при други проблеми на сегашното правителство, грешката е системна, а следователно повтаряема и не опира само до изпълнителя на дадена длъжност.
Утре или когато бъде натирен д-р Константинов, предстои да се случи нещо различно.
Ако премиерът Борисов удържи на казаното, следващият здравен министър вече няма да е безпартиен, а функционер от високите етажи на ГЕРБ. Това променя видимото ниво на политическа отговорност, но надали ще доведе до нещо ново в здравеопазването.
Нали помните – там се разпределят едни 3 и кусур милиарда лева...
