Откъде се е взел празникът на жената и защо китайците готвят „тиква на предаността“ в този ден
Автор: Яна Славянска
С този празник сме свикнали още от най-ранното си детство, когато едно от първите стихчета, които започваме да сричаме, е „Мила, моя мамо“! Всеки къта в семейния си албум и сантиментални снимки от забавачницата с невръстната си, несвикнала още да позира физиономия и имитиращ неукрепналия детски почерк надпис: „Честит 8 март!“
Кога честван, кога отричан, все пак 67-ят ден от годината (във високосните се пада 68-ми) продължава да се води Международен ден на жената. Пропагандната машина, задвижвана под маршовия ритъм на недозрелия зрял социализъм, успя да ни набие в главите, че това е ден на борбата на жените за социални и политически права. Като за по-голяма тежест отпрати корените му в далечния 8 март на 1857 г., когато тълпа шивачки от Ню Йорк се вдигат на манифестация с искания за 10-часов работен ден, сухи работни помещения и заплащане, равно на това, което получават представителите на силния пол.
И за да се подкове идеята за видната роля на жената в историята, плъзва и версията за „марша на празните тенджери“, който изпълва улиците на Чикаго, вече в началото на ХХ век, с протестиращи от мъжката неблагодарност домакини. Денят естествено е 8-и март, а чикагските лелки дружно блъскат по празни съдини, кофи и тасчета, вдигайки олелия до Бога и настоявайки за равни права с мъжете, възможности да работят и да служат в армията и полицията. В крайна сметка единственият резултат от тази им тумба-лумба е това, че този ден повечето мъже в града останали гладни.
Може би именно взимайки си поука от този случай, в Китай и до днес на този ден готвят мъжете. Гвоздеят на празничната трапеза е „тиквата на предаността“ – ястие, сервирано в предварително изрязана във формата на птицата феникс тиква, напълнена със запържени в масло домати от туршия, парчета диня, тръпчиви гроздови зърна, скариди и запечено свинско месо.
И докато прегладнелите китайци въртят черпака над печката, техните прелестни половинки, родени според легендите „от тънките изпарения на Небето и Земята и от ясписовата роса, която пада от изумруденозелените райски градини“, се развличат сами без мъжка компания в градските паркове... Кой да ти помни, че женски празник е имало още 4 хилядолетия преди Христа, известен като ден на вавилонската блудница.
Тогава, за прослава на богинята на плодородието Ищар, всяка вавилонка е имала правото да отиде в храма и да се отдаде на първия пожелал я чужденец. Никой очевидно не виждал нищо лошо в това, имайки предвид, че си е било редовна практика дори нежните създания от простолюдието да влизат в „свещена“ връзка с вавилонския цар в създадените специално за целта Домове на любовта (ще се въздържим от благоприличие да ги наречем с днешните им имена).
Има и още нещо – точно на 8 март библейската Юдит (женски вариант на името Юда) отрязва главата на омаяния от невижданата й красота Олоферн – военачалник на вавилонския владетел Навуходоносор. Тя отива в шатрата на врага, уж за да спаси народа си (еврейския, естествено) от завладяване, но мнозина се съмняват, че намеренията й са били други, защото се появява при юначагата цялата омазана с ароматни масла и нагиздена в най-съблазнителните си одежди.
И е много по-вероятно да се е развихрила с меча, тъй като Олоферн се напива до безпаметност и изпада в дълбок сън, без дори да се трогне от присъствието й. Така тази кървава притча от Стария завет дава право на някои да определят 8 март и като ден на женската подлост, жестокост и коварство.
Женски ден е съществувал и в древния Рим. И е бил празнуван не само от свободно родените матрони, но и от робините, на които господарите разрешавали да си починат в този ден. Подаръци имало за всички жени, от сърце. А облечени в най-хубавите си дрехи римлянките посещавали храма на богинята Веста – пазителка на домашното огнище.
Каквато и да е истината за неговия произход, традицията празникът да се чества от дамите в много страни тъкмо на тази дата все още стабилно съществува. Иначе алтернативи – колкото искаш. В Норвегия може да бъде посрещан през втората неделя на февруари; в Грузия на 3 март; в арабските страни съвпада с деня на пролетното равноденствие; в Ирландия и Великобритания пък се чества в четвъртата неделя на Великите пости; в Аржентина – в третата неделя на октомври; в Тайланд – когато е рожденият ден на кралицата и т. н.
Правилата са различни навсякъде по света. Американският конгрес пък още през 1914 г. одобрява за общонароден Деня на майката, отбелязван през втората неделя на май.
И независимо кой женски празник ще ни легне на сърцето, по-важно е мъжката половина на човечеството да не забравя да уважава своите майки, любими и съпруги и всеки друг ден на годината. Кой казва, че жената е жена само на 8-ми март?
