В града, от който започва походът на опълченците към свободата ни, и до
днес съществуват няколко знакови паметници, свързани с нашата история
Автор: Яна Славянска
В миналия брой на „Десант“ разказахме за някои от паметниците, които са издигнати в нашата страна в памет на събития и герои, загинали по нашите земи по време на Руско-турската война. Но и на други места по света се оказва, че съществуват места, свързани с историческата съдба на България, където и днес се издигат знаците на признателността, свързани с нашето освобождение.
Съвсем логично борбата на българския народ за отхвърлянето на турското робство е била най-близка до сърцето на хилядите изселили се по-рано нашенци, потърсили спасение оттатък Дунава, у които споменът за зверските насилия, извършвани от османлиите, все още не им е давал мира. Затова именно от Бесарабия, и по-точно от Кишинев, тръгват да освобождават страната ни първите руски части, съпровождани от български опълченци и молдовски доброволци.
Преди да се отправят към България, всички те взимат участие във военен парад, проведен пред кишиневския гарнизон. Това става в района на днешния квартал на Кишинев Ришкановка, върху бившето Скаково поле. В ранното утро на 12 (25) април 1877 г. тук пристига със свитата си Александър ІІ, който прочита пред събраното войнство манифеста за обявяването на война на Турция.
А митрополит Павел с тих, едва доловим от първите редици глас, извършва тържествен молебен. Така Кишинев завинаги остава в историята като града, от който започва походът за свободата и независимостта на България.
По-късно тук е построено голямо кино, което в чест на тогавашните събития, развили се на Балканите, е наречено „Шипка“ (сн. 1). Днес обаче то вече не съществува. Но пък в близост все още се издига откритият през 1966 г. по повод 500-годишнината на Кишинев Обелиск на българските опълченци (сн. 2).
Върху 16-метровия мемориал от черен гранит е поставен надпис на три езика – български, руски и румънски, който гласи:
„На българските опълченски дружини, сформирани в Кишинев през 1876-1877 г., които храбро се сражаваха заедно с руската и румънската армия за освобождението на България от турско робство“.
Автори на този паметник са архитект В. Дементиев и художниците В. Новик и И. Цеханович. Скъп гост на откриването му е първият космонавт Юрий Гагарин. Оттогава отбелязването на всички български празници, които представителите на българската диаспора и нашите дипломати честват в този край, започва от тук.
Недалеч от този паметен знак се намира и скромен православен параклис (сн. 3) – двойник на този, намиращ се на Стария площад в Москва, който съхранява паметта за Балканските събития от онези героични времена и за героите от Шипка. Идеята за неговото построяване възниква още с прочитането на манифеста.
На заседание на Градската Дума е поставен въпросът това събитие да бъде ознаменувано подобаващо и се взима решение на това място да бъде построен Дом на инвалида. Председател на Комитета за събиране на дарения за строителството му става кишиневският градоначалник Карл Шмид.
Успоредно с тази задача той започва преговори със собственика на Скаково поле – дворянина Дмитри Ришканов, като го уговаря да подари 20 декара от земята си на града.
Строителството на Дома протича едновременно с издигането на параклиса. Неговите четири корпуса ограждат в околовръст църковната сграда, която сама по себе си е с осмоъгълен план и е издържана в руско-византийски стил. Самото откриване на Дома на инвалида става на 3 октомври 1881 г. А на 12 април следващата година е осветен и параклисът, който започва да носи името на свети Александър Невски.
Останалите неизползвани при строежа 18 хиляди рубли, събрани от гражданите, били предадени на кметството, за да бъдат използвани за благото на инвалидите.
В настъпилото по-късно съветско време малкият храм последва участта на повечето други църкви на територията на бившия Съветски съюз, които биват затворени. През 1965 г. тя е вече в толкова занемарено състояние, че местните комунистически величия решават да я заличат от лицето на земята.
Работници я опасват с въже, което привързват за един трактор, но миг преди старината да се срути, живущите в една от градските кооперации изграждат „жива“ стена пред нея и я спасяват. След което пишат писмо до първия секретар на партията, който пък разпорежда параклисът да бъде реставриран и в него да се открие Музей на българските опълченци, като филиал на държавния краеведски музей на Молдова.
В експозицията му тогава са изложени множество снимки, репродукции на гравюри и образци на оръжия от периода на войната. Но и той не оцелява дълго. През 90-те години на ХХ век властите първо закриват музея, а после „свалят“ от храма и името на св. Александър Невски – нещо, което не са си позволили да направят дори най-крайните румънски патриоти, докато градът е владение на северната ни съседка.
Тъй като наблизо се е намирало старото кишиневско летище, по някое време в параклиса се разполага един от летищните складове. После пък в сградата е настанен банков филиал, в който се намира касата, откъдето работещите на аеродрума получават заплатите си.
Днес църквичката е действаща и по нищо не напомня за това, което е преживяла като ням свидетел на описаните събития.
В Кишинев има още един паметен знак, свързан с нашата история. Той е „в чест на изпращането на руските войски и българските опълченци, отпътували от станция Кишинев на 24 април (5 май) 1877 г., за да участват в освобождението на народите на Балканите от османско иго“.
Барелефът (сн. 4) е издигнат на същата дата, но през 1983 г. до кишиневската железопътна гара – там, където цялата общественост на града тържествено е изпратила войниците на дългия им и героичен път. За тези събития напомня и паметната плоча (сн. 5), поставена върху стената на бившия Арменски комплекс.
В него местните българи започват да организират своите доброволни дружини за участие във войната срещу турския поробител. Мемориалният знак е поставен по случай столетието от този паметен момент, а надписът върху него гласи: „Тук през април 1877 г. под командването на генерал Столетов бе формирано българското опълчение“. В горната част на плочата е изобразен бронзов лъв и е изписана революционната клетва „Свобода или смърт“.
Всички тези следи върху територията на днешна Молдова и нейната столица продължават да бъдат стожери на българската памет за тамошните ни сънародници. Които, макар и далеч от родината си, са горди наследници на част от опълченците, на които тя дължи свободата си.
