Градината на Белоногата


Градината на Белоногата
01 Юли 2011, Петък


Лехите с цветята на Гергана били нейната домашна аптека

Автор: Борис Цветанов

Досега култовата поема на Петко Славейков не е разглеждана през погледа на народната медицина. „Няма там, аго, при вази – нарежда главната героиня Гергана на везира, – няма там стени такива,/ зиме със здравец обрасли,/ лете със сива люляка,/ няма там бяло кокиче,/ ни теменужка дъхава/ между къдрави шубрачки/ в поля черноока аглика,/ на всяко рано пладнище/ злат минзухарец в равнище,/ ни ален божур в странище,/ в моята мала градинка/ доста е мене да имам/ всякакви ружи шарени...”

16 цветя изрежда Белоногата и всяко едно от тях е билка. Петко Славейков добре е познавал популярния възрожденец Стоянчо Ахтар от Търново. Той бил събирач на всякакви старини, монети, пергаменти и дал на Петко Славейков задача да препише Паисиевата история.

Участник в Тайното общество на Раковски по време на Кримската война, гнил по занданите на Цариград, все пак най-впечатляващото в Стоянчо Ахтар било заниманието му с лечителство. Той бил най-известният в Търново билерин. За болка имал билка, казвали за него. Градинката на Стоянчо Ахтар от живота – това е градинката на Гергана от поемата.

Професор Константин Гълъбов, изследовател на живота на Славейков, пише, че пионерът на българската поезия страдал от вродена предразположеност към депресия. И допълва, че се излекувал от нея чрез усилена работа, което обяснява и неговата голяма литературна продуктивност. Но много по-вероятно е депресията Славейков да е излекувал с билки, а изреждането на шестнадесетте цветя в „Извора на Белоногата” да е своеобразен поклон на поета към народната медицина.

Билкарите са категорични, че самото отглеждане на цветя, особено рози, както и самото присъствие край градинка с цветя действа антистресово и гони депресията.
Нека разгледаме изредените в поемата цветя/билки, заедно с рецепти от народната медицина.

Здравецът е билка, която стимулира сърцето. Две чаени лъжички изсушен цвят, стрити на прах, се киснат в две чаши вода осем часа. Разделя се на три дози и извлекът се пие преди хранене. Снижава кръвното налягане и има въздействие при обриви.
Изсушените цветове на люляка се прилагат срещу задух, липса на апетит и простуда. 1 с. л. от тях се киснат в половин литър вряла вода 1 час. Пие се по кафена чашка три пъти преди хранене. Настойката в съотношение 1:10 в силна ракия помага при шипове като се прави компрес.

Кокичето лекува радикулит, мускулни дистрофии, старческо треперене, отслабнало зрение и обща отпадналост. То обаче е силно токсично и преди употреба е необходима консултация със специалист. Цветовете на теменужката пък се берат заедно с листата и се сушат на сянка. Срещу кашлица се взима 5 грама изсушена дрога, сварява се в 300 мл вино и се пие преди обяд две седмици.

Агликата е полезна при слаб стомах, нервно разстройство, кашлица или за изпотяване – 2 ч. л. от нея се варят в 300 мл вода, докато се получи 250 мл течност. Пие се наведнаж преди обяд. Минзухарът помага при кашлица, слага се от него в традиционния чай. Божурът подобрява съня, успокоява при болки.

Чаена лъжичка ситно надробени корени или стрити изсушени листа се пускат в 400 мл вряща вода, вари се пет минути на тих огън, прецежда се и се пие по кафена чашка три пъти на ден преди хранене не повече от две седмици. Корени от божур умъртвяват нерви на развалени зъби, като коренът се срязва напречно и се държи върху зъба с часове.

Ружата се използва срещу кашлица, задух, възпалено гърло, пресипнал глас, ангина, бронхиална астма, възпаление на стомаха, киселини. 2 с. л. дрога се пускат в 500 мл студена вода, кисне там осем часа и се прецежда. Пие се по кафена лъжичка на всеки три часа, докато се почувствува резултат.

Дъхавият босилек облекчава колит и жлъчни кризи, успокоява кашлица. Фолклорът е възпял „босилково вино” като безценно лекарство както при горните болежки, така и изобщо като укрепващо организма. В 200 мл червено вино се пуска щипка босилек и се загрява. Сок от живо стъбло действува ефективно, ако се изстиска върху гъбични инфекции.

Босилек във ваза или като стайно цвете неутрализира вредното излъчване от телевизори и компютри. А пъпка карамфил, поставена в болен зъб, премахва болката. При болки в гърлото коренчета карамфил се стриват на прах, взема се чаена лъжичка от полученото, пуска се в 50 мл силна ракия и се изпива.

Рецептите са стари и изпитани, описани от пионерите на българската народна медицина Цани Гинчев от Лясковец, йеромонах Неофит Калчев, наричан в Преображенската обител Дядо Даскал, както и материали по народна медицина от академик Державин и И. Бакалов.


В категории: Съвети за земеделието

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки