Някога близо до просторно езеро възникнало селище, наречено от древните му жители Анхиало.
Автор: доц. д-р Гео Нешев, дн
Още траките открили чудодейните лечебни свойства на неговата вода и кал, поради което започнали да го почитат като свещено. Благоговението на древните било свързано с култа към езерните нимфи, които според поверията възстановявали здравето на болните, потопили се в свещените води на езерото.
По-късно гърците, заселили се по тези места, широко използват лечебните свойства на водите и калта. След завоюването на Балканите от римляните, император Максимилиан сякъл монети с изображението на анхиалските нимфи, в чест на които периодично устройвали пищни тържества. За свещеното Анхиалско езеро се говори и в по-късни византийски документи, оставени от Анна Комнина.
Така още от стари времена народният опит и медицина са установили благотворното действие на калта и водата от езерото при редица болести. Не случайно историкът Йоданес пише: „...В сравнение с останалите многообразни топли бани по целия свят, те са във всяко отношение отлични и най-годни да лекуват слаби люде“. И още един цитат – от историка Прокопий Кесарийски: „Траките обитават... Анхиалос... Не много далеч от града бликат топли минерални извори... А сега император Юстиниан ги съградил със стени и направил лекуването безопасно“.
В наши дни тайната на нимфите не е вече нито тайна, нито мистификация. Чудодейната им сила се крие във вълшебните лечебни възможности на поморийската кал. През 1914 г. именитият български биолог академик Методи Попов установява благоприятното влияние на съдържащия се в калта магнезиев хлорид върху заздравяването на рани.
С многобройни изследвания са изяснени и разностранните биологични действия на останалите микроелементи, съдържащи се в калта: мед, кобалт, манган, йод, флуор, цинк и други. Особен интерес представлява противовъзпалителното действие на калта при ревматизъм и други ставни заболявания.
Поморийската лечебна кал се намира във вид на лиманни утаечни слоеве. Тя представлява продукт, получен при разпада на органични вещества. Установено е, че растителността в езерото претърпява на неговото дъно ферментационни въздействия под влияние на бактериална флора (микроорганизми).
Лечебните й свойства се обуславят от няколко фактора: термичен, физико-химичен и биологичен. Калта всъщност представлява комплекс от три съставки: течна фаза, кристален скелет и колоиден комплекс.
Въз основа на тези данни, на проучване бе подложена и матерната луга от Поморийското езеро. Тя представлява концентриран разтвор от езерната вода, богато наситен с магнезиеви соли, мед, цинк, манган, кобалт, никел, селен, молибден, хелий и други. В същото време е открито и наличието на биостимулатори и вещества с действие, наподобяващо женски полови хормони.
Всичко това позволи на д-р Симеон Бачев в средата на миналия век да установи при задълбочено фармакологично проучване, че матерната луга притежава силно противовъзпалително действие и стимулира зарастването на всякакви труднозаздравяващи рани, като спира развитието на мъчително лечими инфекции.
Днес в България, освен в Поморие, съществуват още доста източници на лиманна кал: Атанасовското езеро край Бургас, Тузлата и Шабла.
