Бойковите дипломатиквеничковчета


Бойковите дипломатиквеничковчета
Плевнелиев ще бъде запомнен като президента, който не може да каже и три думи за Освобождението на България, без да ги чете от листче
11 Март 2012, Неделя


Назначаваме за посланици чужди шпиони и доказани перверзници

Автор: Стефан Солаков

Държавният глава на България Росен Плевнелиев нахлу с летящ старт във външната политика. На 3 март, националния празник на републиката, президентът удобно забрави да спомене, че без Русия той и неговата фамилия щяха все още да разхождат фесове из неврокопските чукари и тайно да псуват турските поробители.

Впрочем той пропусна да спомене и за самото робство и остави впечатлението, че преди 134 години българският народ се е отървал най-вероятно от нашествието на извънземните човечета. Два дни преди това събитие първият воин на държавата тайно посети Афганистан под ръка с американския посланик Джеймс Уорлик и се опита да убеди нашите рейнджъри, че България и занапред ще води хем независима политика, хем ще подкрепя страните от свободния свят (разбирай САЩ).

Дори и тъпата Цецка от тв шоуто „Плува ли корабче в 4-те ми очи“ загря веднага, че вечно ухиленият Роско Боско я лъготи, отричайки че американците са го завели на каишка до Кабул, за да представят на „свободния свят“ новия си пудел в София.

Друг герой, и по-точно героиня, на независимата наша дипломация призна преди дни, че е получила 4000 долара от американската компания „Шеврон“ с условието да й предостави важна информация за икономическото състояние на България и за вратичките, през които инвеститорите от САЩ биха могли да се настанят на българския пазар.

На нормален език това се нарича предложение за промишлен шпионаж в полза на чужда държава и нашата посланичка във Вашингтон Елена Поптодорова го е приела без никакво колебание. Пак в името на независимите ни отношения с Белия дом и най-важното - на ползуроду български. За да организира пищен коктейл в американската столица, на който местните велможи да се шашнат от прословутото българско разточителство по време на криза, наречено популярно „на гол тумбак чифте пищови“.

Сега най-после разбрахме, защо преди време американското посолство в София предупреди Вашингтон да се отнася по бащински грижовно с госпожа Поптодорова, защото тя била важен информатор, изключително полезна за присъствието на САЩ в България.

Запознати с интересната биография на нашата амбасадорка при Барак Обама не пропуснаха да отбележат, че подобни ласкави оценки за нейната дейност са били правени навремето и от ръководството на ДС в тоталитарна България. Онова ДС, чиито разузнавачи бяха разгонени от днешния ни външен министър Николай Младенов, за да отворят път на най-новата смяна дипломати, които да смаят света с професионалните си качества и странични таланти.

Ето и някои от най-новите назначения на високи постове в българския дипломатически корпус, които ще оглавят най-важните наши мисии в чужбина.
Стефан Тафров – посланик в постоянното представителство на България в ООН.

Справка за лицето, фигурираща в архивите на нашето контрара-зузнаване:
Виден активист на международното гей общество; редовен посетител на клубове на „меките китки“ в Европа и САЩ; самоволно напуснал посланическия пост в Рим. Публична тайна е, че в края на 80-те години Тафров е живял на съпружески начала с тогавашния посланик на Колумбия в София.
Въпросът днес е: Кой сега държи досието в ДС на този дипломат и защо този документ не излиза на бял свят?

Иван Пиперков – обявен за новия посланик в българското представителство на ООН в Женева.

Справки за лицето в служба „Кадри“ на МВнР и в нашето посолство в Лондон: През 1991 г. Пиперков (първи секретар в посолството ни в Лондон) е заловен от английската полиция в „позоряща го перверзна ситуация в обществена тоалетна“. Форин офис изпраща съответната нота до София, придружена от полицейски доклад. Въз основа на техните заключения Пиперков е уволнен от МВнР.

Четири години по-късно е възстановен и повишен в ранг на съветник. По-късно отново е уволнен (2000 г.), но след две години пак е върнат в дипломацията на още по-висока позиция – пълномощен министър. Въпросът е: След скандала в Лондон кой и защо възстановява и повишава Пиперков в системата на МвнР?

Костадин Димитров – обявен за новия български посланик в Лондон.
Справка в архивите на нашето контраразузнаване: Съмнения за нерегламентирани контакти с чужди специални служби по време на дипломатическия му мандат във Вашингтон. Преждевременно отзован в София през 1995 г. Заместник-министър на външните работи в правителството на ГЕРБ.

Интересен е фактът, че голяма част от назначенията на новите ни посланици обхваща доверени лица на Иван Костов, лидер на ДСБ и главен кадровик във ведомството на Николай Младенов. Самият външен министър е известен като бивш активист на сините талибани и откровен изпълнител на американския външнополитически курс както у нас, така и в заобикалящия ни свят.

Премиерът Борисов очевидно е дал под аренда външната политика на България на хора, управлявани от американското посолство в София.

Вероятно е пресметнал, че при евентуален международен скандал лесно ще се измъкне като прехвърли вината върху Иван Костов.
От време на време ръмжи недоволно, когато арендаторът Костов се опитва да му се качи на главата като го дразни с типично мангалското си поведение от трибуната на парламента. Но за бате Бойко мърдане няма, особено когато пред кабинета му цъфне клоунът Уорлик, за да го подсети, че външната политика на България се дирижира от Вашингтон.

Още по-страшно става, когато пред премиера се изправи министърът на културата Рашидов и започва да го информира какво са наредили от Анкара за по-нататъшното „сътрудничество“ между двете държави.

Най-новата интифа е, че турците искат трайно да се настанят в т. нар. българска култура, отдавна обсебена от анадолски телевизионни сериали и чалгаджийски маанета. Само след десетина дни в Анкара трябва да се подпише спогодба, която вече официално  да утвърди участието на Турция в българските телевизионни продукции.

Ще ни зарадват и с анадолски културен институт, който да ръководи още по-бързото завръщане и утвърждаване на неоосманската политика в бившия Дунавски вилает. Съвсем разбираемо в тази спогодба не се споменава и дума за евентуални прояви на българската култура в Турция.

Външната политика на една държава е област, твърде деликатна за политическите недорасляци. Там пожарникарите са необходими само когато наоколо започнат да падат бомбите на довчерашните партньори или „лични“ приятели.

В мирно време са необходими кадифените ръкавици на класическия джентълмен, но и острият кинжал на съпротивата, в случай че насреща се изправят изнудвачи, така типични за ориенталската дипломация на Анкара.

Така че, уважаеми господин Борисов, внимавайте в картинката, защото вашите дипломатиквеничковчета лесно могат да ни натикат в ямата на международния позор. Дърпайте по-често юздата на Роско Боско, най-палавото конче от дипломатическата ви конюшня, защото още от сега личи, че не само правителството, но и целокупна България ще берат сериозни ядове с неговото лековато заиграване с националните интереси на нашата държава.



В категории: Коментари , Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки