Признателният български народ е вдигнал близо 300 паметника за вечна слава на героите, дали живота си за Освобождението
Автор: Яна Славянска
Отбелязвайки националния празник на България – Денят на Освобождението на България от турско робство и възкресението на българската държава, ние отдаваме чест на хилядите загинали за нашата свобода – и българи, и руси, и румънци, и финландци...
Признателният български народ е издигнал около 300 паметници в цялата страна, свързани с личности и събития от онези героични времена отпреди повече от 130 години. Неизброими са и паметните плочи, както и другите знаци на народната памет – мемориални паркове, исторически местности, братски могили, музеи и пр.
Но освен паметникът на връх Шипка, на незнайния воин и руският паметник в София, мавзолеят-костница в Плевен и още няколко по-известни мемориала, останалите места за поклонение – специално по повод на националния ни празник – са почти непознати за широката публика.
Колко са тези, които знаят например, че само в двора на девическия манастир „Въведение Богородично“ в Казанлък са издигнати повече от десет надгробни паметници и могили. В края на декември 1977 г. тамошните монахини са предоставили сградата на светата обител на командването на Брянско-Орловските части. Тя се използва и за лазарет, като послушниците, рамо до рамо с руските медицински сестри, полагат всеотдайно грижи за болните и ранените войници.
Редом с братската могила на загиналите от 33 Слецки полк и 34 Севски полк, се извисява и паметникът на загиналите от Пета дружина на Българското опълчение (сн. 1) – всички те са дали живота си за нашата свобода в битката при Шейново, състояла се в края на декември 1877 г.
На паметната плоча в пловдивското село Белащица (сн. 2) пък можем да прочетем: „С вечна благодарност на финландските воини, сражавали се в Руско-турската война 1877-1878 за национално освобождение на българите“. Малко популярен е фактът, че в кървавите сражения са убити двеста войници от финландския батальон.
В местността Бакаджик, на около 15 км от Ямбол, можем да положим венци и цветя пред паметник–мемориала на руските освободители и български опълченци от 30 пехотна дивизия (сн. 3). Той се намира срещу първия в България храм-паметник „Св. Александър Невски“, построен през 1878 г. в памет на загиналите воини.
Върху шестте му колони са поставени плочи с имената на загиналите общо 952-ма души, от които 463-ма са руснаци.
На 18 август 1877 г. край поповското село Зараево се състои кръвопролитно сражение, при което намират смъртта си много войници от 140-ти пехотен Зарайски полк и 139-ти пехотен Моршански полк. За това напомня и братската могила с поименните паметни плочи на всички загинали войници и офицери в този бой (сн. 4).
В памет на тези жертви населеното място, което дотогава носи името Кара Хасан кьой, през ноември 1882 г. бива кръстено Зараево. С днешна дата редовно на 3 март селото посреща гости от руския град Зарайск.
Невъзможно е да изброим всички знаци на народната памет, които напомнят за драматичните моменти при извоюването на свободата ни и пазят имената на героите.
Важното е всеки от нас, а и бъдещите поколения, които наследят пропитата с кръв и слава земя на майка България, да намерят място за поклонение, пред което да сведат глава и да почетат най-светлата дата в нашата история.
