Българската дипломация се върти като турски дервиш, за да угоди на Анкара и Вашингтон
Автор: Стефан Солаков
Запитах наш колега от софийски всекидневник, защо не пишат истината за събитията в Сирия. Отговорът беше: „Защото не ни дават“. Оказа се, че външно-политическите отдели на почти всички медии в столицата редовно получават инструкции от Министерството на външните работи относно „правилното“ отразяване на събитията в горещите точки на света.
На практика коментарите и анализите се спускат от държавните чиновници на Бойко Борисов и съвсем директно внушават на българската общественост позициите на неговото правителство по въпроси, свързани с националната сигурност на България. А тези позиции през последните три години са изключително опасни за интересите на нашата държава.
Сирия в момента е изправена пред заплахата от външна интервенция и българското правителство активно участва в подготовката на този позорен акт срещу една суверенна страна, поддържала доскоро изключително приятелски връзки с нашия народ.
Днес, под бруталния натиск на агресивната пропаганда, дирижирана от САЩ и Турция, Сирия и нейните ръководители са завързани на позорния стълб и осъдени да споделят съдбата на Саддам Хюсеин, Муамар Кадафи, Хосни Мубарак и останалите арабски лидери, които отказаха да бъдат използвани като политически марионетки на Вашингтон.
Преди няколко дни в Сирия се състоя национален референдум, на който бе приета новата конституция на страната. Гласуваха близо 60 на сто от сирийците, а над 90 % от тях казаха „да“ на новия основен закон на страната. Да, ама не!
Мръсната пропаганда на „приятелите на Сирия“, дирижирани от САЩ, не признава резултата от референдума и продължава да натиска суверенната държава да играе по свирката на новите световни господари.
Сред тези международни бабаити се пъчат и нашенските дипломатически цървули, чиято основна дейност през последните месеци е да спазват стриктно указанията, получени от посланика-клоун Уорлик и от неговата началничка Хилари Клинтън.
Николай Младенов, за нещастие външен министър на България, спешно изприпка до Тунис, където като професионален пиколо „усърдно“ носеше куфарите на госпожа Клинтън и я гледаше в устата, за да не изпусне и дума от нелепостите, изречени от нея по адрес на Сирия.
След него за Тунис заминаха и „тежкарите“ – Бойко Борисов и верни министри – които гръмко обявиха, че ще учат арабите на демокрация по модела на българския политически преход?! Тежко и горко на тунизийците, ако вземат, че прихванат от нашия „опит“, довел България до просешката тояга на най-бедния роднина в семейството на ЕС. Впрочем посещението на българската делегация в Тунис вече беше обявено за пълен провал от присъствалите там журналисти.
Премиерът Борисов отново се е държал като Алиса в страната на чудесата и е демонстрирал традиционното си невежество по отношение на международните дела. Особено комично било включването на Йордан Соколов, бивш председател на Българския парламент, като експерт, който да помогне на Тунис при изготвянето на новата му конституция.
Господин Соколов, както все още помнят очевидци, бе един от диригентите на криминалния обир на България под мъдрото ръководство на Иван Костов, както и главния инициатор за настаняването на турската мафия на наша територия.
Тази мафия на практика днес управлява България в пряко взаимодействие с подкупния политически „елит“ на местната администрация. Благодарение на турските икономически мафиоти българската държава отдавна е окупирана от разузнавателните служби на Анкара, проникнали на всички равнища в управлението на страната.
И докато в Сирия тамошното контраразузнаване успешно разбива агентурните мрежи на Турция – 50 военни разузнавачи на Анкара бяха арестувани преди две седмици – то у нас турските шпиони си играят на „прескочи кобила“ с българските органи за сигурност.
Стигна се до там, че нашенските мекерета, получаващи пари от Анкара, вече съвсем открито организират протести пред посолството на Сирия в София и диктуват на неадекватния ни външен министър кого да кани у нас от сирийската емиграция в Истанбул, контролирана и финансирана от турските шпионски централи.
След две седмици наша правителствена делегация, водена от премиера Борисов, ще посети Анкара за поредното унизително представление, наречено „васален доклад“ пред „високата Порта“. Още от сега е ясно, че позицията „свалени гащи“ ще бъде основния елемент от тактиката на българските преговарящи.
Претенциите на Анкара за нови социални инжекции, насочени към изселниците, както и за строеж на язовири, които да пазят от наводнения турските земи на изток от Капитан Андреево, едва ли ще срещнат отпор от импотентната наша дипломация. Турската пропаганда вече с пълна сила обработва общественото мнение и в двете съседни страни като набляга на възможностите София и Анкара да работя заедно за „сътрудничеството в региона“.
Сътрудничество, което да обслужи интересите на новите османци в Анкара, които все по-агресивно се завръщат в старите си провинции. Там, където не ги искат (Сирия) – със силата на оръжието, а там, където им се умилкват – с високомерието на османските бейове, готови да платят необходимите мизерни подаяния, за да подчинят местните политически аргати.
У нас, в стария любим Булгаристан, условията за завръщане на турското владичество стават все по-примамливи и високата Порта вече е готова да обяви официално, че предлага на бившия си Дунавски вилает пълна политическа и икономическа интеграция.
Както се казва в подобни случаи „Честито!“ и „Аферим!“.
Не само на нас, но и на ЕС, където едва ли са очаквали мръсния номер на София „Избираш България, получаваш Турция!“
