От архива на „Десант": Българката като... ъглошлайф

Автор: Диана Славчева

Има един широко разпространен руски анекдот, в който се задава въпросът: „Защо на Филип Киркоров очите са големи?”, а отговорът е: „Защото майка му е българка” (!?). Дълго време си блъсках главата къде точно е вицът в този диалог и малко преди да го причисля към серията „тъпизми”, реших да проверя какво точно имат предвид братушките.

Оказва се, че като напишеш в руската търсачка „Яндекс” думата българка (на руски естествено – т. е. „болгарка”), изкачат 5 милиона страници с... „угловая шлифовальная машина”, което ще рече чисто и просто ъглошлайф!!! Така става ясно, че всъщност в разговорния език руските люде наричат флекса – българка!

Това се е наложило в тяхната лексика през 70-те години на миналия век, когато в СССР се появяват първите образци на този инструмент, произведени, разбира се, в България. Родното производство се осъществява в завода в Ловеч и залива руския пазар под търговската марка „Елтос”. На практика в онези времена в необятната съветска страна друга продукция няма.

И ето че лека-полека така се стига до парадокса с днешна дата в рунета (руския интернет) да се срещат такива куриозни словосъчетания като „българка Bosch” или „българка Makita” и пр.

Оттук нататък нещата се объркват още повече. Така например в обращение влизат изрази изрази от рода на: „Ако притежаваш българка, можеш да й намериш приложение навсякъде и особено е обидно, когато тя престане да функционира нормално”. Или пък: „Българката с лекота реже метал и твърди материали като тухли, камък и пр.”

Особено настроение предизвиква една инструкция за охрана на труда от 2002 г., в която се забранява да работиш с българка „без защитен кожух, без средства за индивидуална защита и ако тя издава страничен шум”! Не е препоръчително да пипаш българката „в състояние на умора, болест и под въздействието на алкохол или наркотични средства”.

Забранява се също в такива моменти да се носят украшения, „които българката може да намотае върху себе си”. А в местата, където се използва тя, „трябва да има колкото се може по-малко хора”.

В този дух са и препоръките да държиш българката здраво в ръцете си и при работа с нея да се концентрираш върху обработваемата повърхност, а да не мислиш как да не я изтървеш (инструмента, де).

Става ясно също, че за повече ергономичност българките със среден и по-голям размер са снабдени с допълнителна ръкохватка, изработена от вибропоглъщащ материал, което много облекчава работата. Надлежно се обяснява още, че „българките с по-голям диаметър (на диска) имат по-малка скорост на въртене и че колкото по-голям е диаметърът (на кръга), толкова по-мощна е българката”.

Руските сайтове не пропускат да уточнят и къде можеш да си купиш евтино българка.

Тази ситуация ми напомня как когато от София се преместих да живея в Бургас, се наредих една сутрин на опашка в баничарницата и всички преди мен викаха: „софиянка”.  А аз се чудех откъде тези непознати хора са разбрали, че съм от столицата, докато не дойде моят ред и не разбрах, че така бургазлии наричат... култова местна тестена закуска.

В интерес на истината, руснаците имат този навик любовно да кръщават и други неща с имената на представителки на нежния пол от други нации. Те викат на острите джобни чекийки „финландки”; вид печка от типа на камините назовават „холандка”; „канадката” пък е вид подстрижка; полякинята – на руски „полька”, е вид танц и като изключение от правилото мъжете – жители на Москва, са издигнати в ранг на марката кола „москвич”.

Впрочем, стана ли ви ясно вече, защо на Филип Киркоров очите са големи...

В категории: Новини , Парадокси